Банкеръ Daily

Съдби

Трябва ли ООН да налага санкции?

В световен мащаб 49 страни от общо 61 са съгласни ООН да налага санкции, показва международно изследване на социологическата агенция "Галъп интернешънъл".

Експертите изтъкват, че проучването, като своеобразен заместител на световен референдум. В него са взели участие повече от 60 хил. мъже и жени. Едва 39% от респондентите са против санкциите на ООН, а 50% от хората са съгласни. Изследването ще бъде представено като политическа нота до генералния секретар на ООН по време на откриването на 70-та сесия на Генералната асамблея на ООН, която се открива в Ню Йорк.

По данни на Галъп само 11 страни са против санкциите, а 1 е на границата между двете позиции. Интересното е, че Индия води групата на държавите, които са на страната на рестрикциите, а Китай е начело на групата на тези държави, които са срещу тях.

Важно е да се отбележи, че фокусът на изследването е върху шестте вида въпроси, които теоретично могат да предизвикат санкции. Освен това индексът на резултатите е изграден чрез обобщаване на мненията по всички 6 вида санкции, като е изчислена разликата между положителни и отрицателни дялове. Ето и кои са въпросните елементи: 


  • непредизвикана военна агресия срещу друга държава;

  • геноцид върху групи в дадена страна;

  • нарушения на договори, свързани с въпросите на ядрените технологии; 

  • подкрепа на терорист; 

  • отстраняване на демократично избрано правителство;

  • нарушаването на договорите за защита на околната среда.

Интересното е, че 61% от европейците (всички части на Европа) подкрепят санкциите на ООН, а 24% са против тях. По този начин се получава средна оценка от 37 в подкрепа на рестрикциите.

Данните по части на континента пък показват, че като цяло, страните от Западна Европа подкрепят политиката на санкциите. Така например на челни позиции с крайни резултати над 40 са Финландия, Австрия, Португалия, Италия, Германия, Холандия, Швеция и Ирландия. Великобритания е  малко под този резултат, а Франция е единственото изключение със средната оценка от 21. Що се отнася за страните от Централна Европа, са отчетени резултати към санкциите подобни на тези в страните от Западна Европа. Така например Полша е с нетен резултат 26 и Чехия 44. 

Резултатите на балканските страни показват доближаване на показателите в по-голяма степен до страните от Западна Европа, отколкото до своите балкански съседи. Ето и пример за средните оценки: България - 41, Турция - 39, Гърция - 27 и Румъния 17. В същото време страните от Западните Балкани попадат в дъното на класацията. Това са Косово  с 9 и Македония 0, а изключението е Босна и Херцеговина 25. Една от държавите с измерено сравнително ниското средно ниво на подкрепа спрямо санкциите, пък е Сърбия с -5.

За резултатите в Източна Европа основна роля играят както историческите и културни особености, така и текущия политически процес. Експертите подчертават, че извън ЕС и това създава разнородна картина на общественото мнение.  Все пак е редно да се отбележи, че номер едно в класацията е Армения с средно ново 89% поддръжка на санкциите. Средни нива на подкрепа в Украйнана пък са 53%.

В заключение социолозите изказват хипотезата, че страните от Западна Европа подкрепят санкциите в по-голяма степен, което се дължи на тяхната културна и историческа традиция. Интересен факт е, че само 30% от българите не одобряват рестрикциите на ООН.

Facebook logo
Бъдете с нас и във