Банкеръ Weekly

Съдби

ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ ПРЕГОВАРЯ С ТЕРОРИСТИ?

Изявлението на премиер-министъра на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро за началото на мирните преговори със сепаратистката организация ЕТА породи остри дискусии в страната доколко е оправдано баският възел да се развързва търпеливо. Противниците на контактите със сепаратистите продължават да настояват той да бъде разсечен. Четейки водещите испански вестници, човек остава с впечатлението, че над половината жители на тази държава поддържат тезата терористите да се преследват до победен край. Трябва обаче да се има предвид, че повечето издания в Испания се намират под контрола на опозиционните консервативни сили. Всъщност по данни на авторитетния Център за социологически изследвания (ЦСИ) над 70% от испанците подкрепят правителството по баския въпрос. Още през май 2005 г. парламентът застана зад испанския премиер в опитите му за решаване на проблема с политически средства. За това гласуваха всичките 12 представени партии освен най-голямата опозиционна сила в лицето на Народната (консервативна) партия.
Както и да завършат преговорите, жителите на Испания усещат промяната на атмосферата. Данните на ЦСИ показват, че ако по-рано терористичната дейност на ЕТА е била главната грижа на испанците, през май тя е отстъпила на трето място в анкетите. През юни страхът от ЕТА е преминал на пета позиция след страха от загубата на работа, опасенията, свързани с притока на нелегални емигранти, заплахата от растящата престъпност и песимизмът, породен от стремително поскъпващите и превръщащи се в недостъпни жилища. Народната партия обаче, която е втората по значимост политическа сила в Испания, продължава да осъжда рязко социалдемократическото правителство, определяйки линията му като сговор с терористите и предателство на националните интереси.
Според видния испански експерт Флоренсио Ирибарен, автор на редица книги по баския проблем, несговорчивостта на консерваторите е леснообяснима. Тяхната партия, която съвсем неочаквано за самата нея загуби изборите на 14 май 2004 г., се страхува от възможния успех на Сапатеро при решаването на проблема с тероризма по мирен път. Тогава консерваторите ще загубят всички шансове да се върнат във властта в обозримо бъдеще. Да не забравяме, че консервативното правителство на Хосе Мария Аснар още през 1999-а проведе преговори с ръководството на сепаратистката организация и направи по-големи отстъпки, отколкото сега предлага Сапатеро, но без да успее да постигне нещо (сегашният испански премиер и партията му подкрепиха по онова време действията на Аснар).
Сапатеро признава, че преговорите с ЕТА ще са дълги, сложни и трудни. Експертите смятат, че могат да си проточат повече от пет години. Обратим ли е обаче мирният процес? През последните години ЕТА понесе големи загуби - неколцина от лидерите й, както и над 500 членове на организацията се намират в затвора, отнети бяха цели арсенали на сепаратистите, включващи оръжие и взрив, а редица от поддържащите й структури бяха ликвидирани. Но ако преговорите се провалят, не е изключено по-младата част от нейното ръководство да се разбунтува срещу ветераните, които още през 2004-а сами предложиха на централното правителство да започнат преговори.
Най-важното все пак е, че ЕТА загуби някогашната си социална подкрепа. Преди почти 40 години тя възникна като организация за борба срещу диктатурата на Франко, поради което се ползваше със съчувствие не само в Страната на баските, но и в цяла Испания. Към нея проявяваха симпатии и разбиране и други държави, най-вече Франция, която се превърна за ЕТА в стратегически тил. Днес ситуацията е коренно различна. Само през последните месеци френските правоохранителни органи арестуваха десетки хора, заподозрени във връзки със сепаратистите.
След свалянето на Франко през 1975 г. ЕТА продължи да убива и в новите условия, независимо от предоставената й възможност да води политическа борба в рамките на закона. Сега организацията търси начин да се измъкне от безизходицата, в която е попаднала, стремейки се да излезе от скривалищата и тайните явки и да се адаптира към мирния живот. Вярно, че сепаратистите както и преди, поставят на властите твърде неприемливи условия като създаването на независима баска държава на баскоезичните територии в Испания и в Южна Франция. Но мнозина испанци са убедени, че тези искания не са нищо повече от козове, с помощта на които ЕТА възнамерява да се пазари за повече и по-реални отстъпки. Като например признаването на членовете й за политически борци, а не за участници в терористично формирование (властите в Испания наричат ЕТА терористична банда) или за престъпници. Това би означавало съвсем различен статут за активистите й, включително възможност спрямо тях да бъде приложена амнистия.
Дали в крайна сметка испанското правителство ще се реши на такива мерки в името на мира? Консерваторите категорично възразяват, макар да е ясно, че отстъпките в процеса на преговорите са неизбежни. А и Мадрид вече направи първата крачка, като реши да контактува с ръководството на ЕТА пряко, а не чрез посредници.
Неотдавна в испанската столица бе на посещение френският министър на външните работи Никола Саркози. Французите следят внимателно процеса, но засега стоят настрана от него. Париж винаги е сътрудничил тясно с Мадрид в борбата с тероризма, само че въпросът за ЕТА е проблем на Испания - така коментира Саркози откритото писмо, което баските сепаратисти изпратиха на френския президент Жак Ширак. В него партията Батасуна, политическото крило на ЕТА, призова френските власти да се присъединят към преговорите.
В свое изказване напоследък Хосе Луис Родригес Сапатеро каза нещо много важно, което никога преди не е било произнасяно: Правителството ще приеме решенията, които баските граждани ще вземат свободно, уважавайки законовите норми и процедури. Какви ще бъдат тези решения е рано да се каже. Но повечето жители на Страната на баските - една от най-развитите испански области - едва ще поискат да излязат от състава на Испания. Още повече че те и сега притежават най-широките в Европа автономни права.
Преговори с ЕТА все още са в самото начало, но обстановката в страната вече е значително по-спокойна. Един капитан от жандармерията признава, че след като на 22 март тази година сепаратистката групировка обяви прекратяване на огъня, пазителите на реда са почувствали голямо облекчение. Моите по-млади подчинени не са изпитвали на гърба си какво значи да си имаш работа с терористи от ЕТА - казва той. - В началото на 90-те служих в базата Интчаурондо в Страната на баските. Намирахме се направо във военно положение. От всеки срещнат можеше да се очаква изстрел в упор. Преди да се качим на автомобилите си, задължително ги оглеждахме за заложени бомби. Казармата ни на няколко пъти беше обстрелвана с гранатомети. Имам приятели, които загинаха от ръката на терористите. Около половината от над 800-те жертви на ЕТА са били представители на силовите структури, главно на жандармерията. От три години няма нови убийства. - твърди капитанът. - Сега сме тук не за да залавяме баски терористи, както по-рано, а да озаптяваме препили шофьори. Животът ни стана съвсем различен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във