Банкеръ Weekly

Съдби

ТРАКИЙСКОТО ЗЛАТО И ОПИТИТЕ ЗА СКАНДАЛ

От три месеца Археологическият музей във Варна приютява най-представителната досега експозиция от златни тракийски съкровища, показвана в България. Вестник БАНКЕРЪ предвидливо изчака да изтече по-голямата част от този срок, за да може да информира читателите си за резултатите от експеримента. А те са повече от добри и потвърждават налагащата се нова тактика в нашето музейно дело - да се привличат чуждестранните туристи към домашните изложби, а не да се следва експортният пропаганден модел от близкото минало, който не дава очакваните финансови резултати. Идеята била на професор Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, но във Варна никой не се нае да потвърди или отхвърли този слух. Затова пък фактите не могат да бъдат скрити от вниманието на гражданството - съществуващият и старателно защитаван монопол на НИМ при показването на богати, обобщаващи експозиции е разчупен. С което и последният бастион на централизацията в българската култура е солидно нащърбен, за да отвори път на равнопоставеността между онези наши музеи, които имат физическата възможност да показват (и охраняват) и най-скъпите ни археологически съкровища.
Варна е град, който не може да се похвали с добра разгласа на богатия си и значим в национален и международен мащаб културен живот. Това е неговата слабост, признавана от всички. Ето защо приемаме анонсирането на тракийската изложба в откритите градски пространства като първи пробив в това направление, който вероятно ще бъде последван и от други прояви на културния календар. Похарчените 30 хил. лв. за реклама са дали добър дивидент - пред касата в Археологическия музей целодневно се вият опашки, а приходите, макар и все още несборувани, са приблизително по 30 хил. лв. седмично. За целия период на пребиваването на изложбата се получава съвсем приличен финансов резултат. В това число не попадат съпътстващите прояви - луксозен каталог, който може да се намери и в София; мултимедиен CD в павилионите и сувенирните магазини; безплатна мултимедийна програма за предварително запознанство с експозицията на два монитора във фоайето; подробна анкета сред посетителите; традиционната книга за впечатления; сувенирите и специализираната книжнина. Цялата тази своеобразна инфраструктура обезпечава изложбата с допълнителна информация и оставя незабравим спомен сред летовниците. При това билетната ценова политика е диференцирана отлично и с необходимото внимание (уважение!) към различните целеви групи: 10 лв. за посещение, 5 лв. за българи от регионите, в които са открити част от показаните съкровища, 7 лв. за семейно посещение, 2 лв. за детски билет и т.н. Наблюденията на касиерите и охраната на Археологическия музей показват, че броят на чуждестранните летовници не се е повишил особено много, но пък потокът от българи е необикновено пълноводен и интензивен. Заслужава да се отбележи фактът, че тракийското злато е обособено като акцент в редовната експозиция на музея, която също не остава без вниманието на посетителите. Така се създава своеобразна историко-културна рамка на изложбата. Примерът е окуражаващ и неслучайно се говори за друга подобна проява догодина, вече със съкровища и експонати от българското средновековие.
Първият глас на подобен скептицизъм се чу от страниците на един нашенски всекидневник, който оспори гостуването на част от варненската изложба в музея Жакмар-Андре от 13 октомври. Изровен бе скандал отпреди десетилетие и половина, за да се подрони авторитетът на известния частен музей в Осми район на Париж. Но хитровато се пропусна фактът, че подобни неблагополучия съпътстват живота на всяка голяма галерия, музей или тържна къща. Достатъчни са скорошните примери с музея на Пол Гети в САЩ, с финансовите машинации в къщата Сотби'с в Лондон, та дори с кражбата от Великотърновския музей у нас, за да се убедим в съществуването на подобни прецеденти, които не накърняват доброто име и авторитет на тези институции. А частният музей Жакмар-Андре се ползва с голяма популярност (дори ресторантът му) и последното доказателство за това са предхождащите изложби на Давид и фотосите на звездите от кориците на списание Пари мач през последните петдесет години.
По стар тоталитарен обичай и заради хиперболизираната ни историческа неповторимост (обикновен комплекс за малоценност) претенциите на въпросното наше издание експозицията да е в много голям парижки музей. Пти пале, например! Но институциите от подобен световен мащаб работят за години напред и програмите им са утвърдени в перспектива поне за петилетка. А изложбата на тракийските съкровища във френската столица, както и някои културни прояви в Брюксел, за които в. БАНКЕРЪ единствен писа, са насочени основно към времето на приемането ни в ЕС и за да създадат културната рамка на събитието. Следователно, както става по нашенски, сме солидно закъснели с инициативността. Ето защо се е наложил изборът на музея Жакмар-Андре, стар аристократичен замък, който се управлява от най-голямото частно търговско дружество в Европа - Кюлтюр еспас. Точно на него и точно заради възникналите преди десетилетие и половина проблеми Институтът на Франция делегира права за ръководство. В добавка трябва да кажем, че Кюлтюр еспас се грижи за всичко, свързано с програмите в Античния театър на Оранж, Арената в Ним и други забележителни центрове на изкуството, сред които е и замъкът музей Жакмар-Андре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във