Банкеръ Daily

Съдби

Титикака - свещеното езеро

В последно време Боливия започва да се превръща в желана туристическа дестинация, главно поради голямото си историческо богатство. В столицата Ла Пас (Nuestra Senora de La Paz) - най-високо разположената столица в света (3625 м надморска височина) има множество музеи, а в околностите й се намира старата столица на империята Тиванако. Интересно за страната е, че тук са най-големите солни равнини (солникът Уюни, Salar de Uyuni).

На границата с Перу се намира езерото Титикака – най-високото плавателно езеро в света. В страната се намират много паметници на архитектурата и културата на инките - индиански племена, населявали северозападните земи на Южна Америка. През 12 век създали могъща империя, управлявана от династията Инка. Империята възникнала около долината на Куско в перуанските Анди и достигнала най-голяма територия през 1438 година. През 1532-1534 г. била завзета от испанците.

От испанската колонизация са останали много паметници в бароков стил (градовете Потоси, Сукре), за чиято реставрация през 1993 г. е стартирана специална програма.

Езерото Титикака (на испански Titicaca) е свещено за древните инки. Планинското езеро, разположено в Андите, е на територията на две държави - Перу и Боливия. То заема площ от 8300 кв. км, а дълбочината му достига 304 метра. Най-големият остров в него също се нарича Титикака. Местното население плете рибарските си лодки от тръстика. Езерото се използва за риболов, транспорт и туризъм. То е най-високо разположеното плавателно езеро на Земята - 3812 м надморска височина.

Има предание, че местното население има черна кръв. Те са единствените оцелели потомци на народа, построил древния град Тиахуанако, недалече от езерото Титикака, на около 72 км от Ла Пас. Първите заселници са от 1500 г. пр.н.е. Тъй като жителите на Тиуанако не са имали писменост, не са оставени никакви писмени документи. Поради тази причина произходът на името е неизвестен. Империята процъфтява в периода от 550 до 950 г., когато се предполага, че в града живеят около 30 000-40 000 души. Разположена е на височина между 3800 и 4200 метра. Империята се разпада около 1100 година. Най-голямата пирамида се нарича Акапана. Нейната основа е изработена от перфектно нарязани и идеално пасващи си каменни блокове. Същестуват и шест тераси във формата на буквата "T" с вертикални колони. Подовете са направени от кал. В продължение на векове тези разкопки не са опазвани и са разграбвани и използвани за упражнения на военни части. Днес мястото е покровителствано от Боливийското правителство и е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Огромното вътрешноконтинентално море с невероятен син цвят на фона на заснежени планини, блестящи под чистото небе, е открито от Диего де Алмагро, който се устремява на юг от Перу към неизвестното с отряд от 570 човека. По водите му плават странни тръстикови лодки. Така за пръв път европейците достигат до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал (6400 м). Но ако суровите испанци са развълнувани от гледката, за местните това място е свещено. Високите върхове са обитавани от боговете или пък самите те са божества. За племето аймара, което живее край езерото, неговите води са утробата, от която се ражда Виракоча - бял мъж с брада, представител на Слънцето на Земята, научил хората на строителство, земеделие и конструиране на тръстикови лодки.

Титикака е най-голямото сладководно езеро в Южна Америка. То се намира на 3812 м над морското равнище. Езерата в Хималаите са много по-нависоко, но от 1862 г. то е най-високото плавателно езеро в света за големи кораби, защото тогава един параход е доставен на части дотам и сглобен на брега. След цял век служба той е пенсиониран и заменен от съвременните кораби, които правят редовни курсове между Пуно в Перу и дестинации в Боливия.

Езерото Титикака служи за климатична граница в Андите: на север климатът става все по-умерен, а на юг - по-суров. Бреговете му бележат южната граница с целогодишни високопланински поселения и добра реколта на картофи. Царевицата и ечемикът не узряват, но ги отглеждат за храна на животните. Риболовът в езерото е слабо развит. Внесена дъгова пъстърва изяла местните сомове и самата тя на свой ред станала жертва на прекаления улов. Основни обитатели на езерото са жаби, по сведения с големина на плъх. Но тъй като те дишат само като извличат кислород от водата чрез кожата си и не могат да оцелеят на сушата, рядко могат да се видят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във