Банкеръ Weekly

Съдби

СТЪПКА ПО СТЪПКА

Понеже в българския футбол всички събития се гледат през призмата на нашите и вашите, и мачът Барселона - Левски предизвика противоположни емоции: злорадство у едната част от публиката и дълбоко униние у другата. Странното обаче е друго - и двете части реагираха така, сякаш са очаквали нещо съвсем различно.
Какво е било това различно, е трудно да си представим. През миналия сезон само два от всички големи европейски отбори, гостували на Ноу камп, успяха да си тръгнат с точка - Челси и Милан. И в двата мача хиксът класираше напред домакините (при това Челси стигна до него с абсурдна дузпа в 92-ата минута).
Нито пък резултатът е нещо чак толкова необичайно - в последните години петици на Ноу камп са отнасяли Спартак (Москва), АИК Стокхолм, Спарта (Прага) и дори самият Челси. Миналата година
Барса разгроми с 5:0 Панатинайкос,
което не попречи на гърците да вземат точка от тима на Рийкард на своя земя. Българите, свикнали само на епохалните битки за Купата на УЕФА, явно са забравили един друг простичък факт - понеже Шампионската лига не е турнир на директна елиминация, няма особено значение дали ще загубиш с 1 или 5 гола. Някои са губили и с повече - с 2:7 (Вердер и Розенборг) и дори с 0:7 (Олимпиакос). През 2003-а Депортиво получи цели осем гола от Монако, което обаче явно е имало благотворен ефект, защото после тимът изхвърли от турнира Ювентус и Милан.
Естествено, това не значи, че от Левски трябва да се чакат сензации в оставащите пет срещи в групата. Най-реалистичният сценарий е сините да завършат последни и да отпаднат през декември. Това впрочем е съдбата на почти всички дебютанти в Шампионската лига. Дори Галатасарай бе неизменно последен в първите си три участия, при това в далеч не толкова смъртоносни групи. Дори Левски да не вземе и точка до края,
това няма да е срамно за шампиона
на страна, която доскоро изпитваше почти детска радост от победи над Хайдук (Сплит), Сервет (Женева) или германския гигант Унион (Берлин).
Срамно обаче би било друго - сините да изневерят на себе си, както сториха през второто полувреме на Ноу камп. Първото полувреме, ако не силно, бе прилично - гостите се помъчиха да играят организирано, направиха добри комбинации и няколко нелоши атаки. Във второто обаче Левски се върна няколко години назад в развитието си. Дали обяснението е в появата на Георги Иванов, излизането на Боримиров или общото отпускане след третия гол на Барса, е спорен въпрос. Остава фактът, че след почивката
организацията на българите се разпадна напълно
и бе заменена от онзи отчайващ хаос, от който се надявахме, че Станимир Стоилов ни е избавил. Българите се бореха с всички сили през първото полувреме и показаха, че са стойностен отбор - писа и каталунският в. Спорт. - През второто обаче не успяха да го повторят и можеха да загубят още по-болезнено, ако Барса бе натиснала газта.
Първите 40 минути все пак се оказаха достатъчни, за да спечелят на Левски и няколко добри думи. Това беше труден мач срещу отбор, който играе хубав футбол. Успяхме обаче да вкараме ранен гол и да си осигурим повече въздух и спокойствие, каза самият Роналдиньо, цитиран от АП. Българите са аутсайдер в групата, но следващите им съперници трябва да бъдат предпазливи, отбеляза британският Гардиън, според който сините показали умело владеене на топката и склонност към атакуващ футбол през първата част на Ноу камп.

Facebook logo
Бъдете с нас и във