Банкеръ Weekly

Съдби

СТОЯН ДИМИТРОВ: В ХУБАВОТО ВИНО ИМА ИСТИНА И МОРАЛ

Той е висок, почти двуметров мъж със спортно-елегантна външност и учтиви обноски. Прилича на бивш баскетболист, който се занимава с бизнес - и всъщност е точно такъв. Ако старите римляни са казвали ин вино веритас, вероятно са имали предвид не само пийнали мъже и жени с развързани езици, но и хора с трезви умове като Стоян Димитров - познавачи и ценители на древната напитка, които я произвеждат. А собственикът на изба Памидово отдавна е осъзнал, че истината е не само във виното, а и в много други неща от нашата действителност, за които има доблестта да говори открито.
Не съм светец, но смея да твърдя, че в моята продукция се съдържа много повече морал и истина, отколкото в която и да било друга в България - отсича като с нож предприемачът. - Обичам да харесват виното ми не защото ме хвалят - за мене то не е алкохол, а храна.
Стоян Димитров е роден в Елин Пелин, но е израсъл в София. Казва за себе си, че по силата на обстоятелствата му се наложило да се занимава с винопроизводство. Преди да стигне до него е трябвало да мине през солта и боклука на търговията. Тръгнал е от столичните пазари - Сточна гара, Ситняково и Илиенци, от павилиончетата за алкохол и цигари. Писна ми да продавам ментета, изтъква 48-годишният бивш баскетболист, който е още дипломиран машинен и недипломиран строителен инженер. Навремето решил да прави вино, като закупил малка стара изба в Карабунар, но му отесняла, а после взел едно старо ТКЗС в село Памидово...
България е обетована земя - в нашия район пръчка да боднеш, грозде връзва. Хубава земя, но много българи - говори сериозно Стоян Димитров. - Българинът постоянно гледа да не се мине. Дълго време е лъган, недоверието в него е много силно и винаги много внимателно претегля заплата срещу вложен труд. Той иска да получава много пари срещу минимална отговорност. У българина най-много ме дразни тъкмо тази прословута селска хитрост на Андрешко. Предприемачът не отрича, че в търговията също има много хитрости и тънки прийоми, особено когато трябва да убедиш някого да купи продукцията ти: Но когато слагаш на една бутилка лъскав етикет, на който пише мавруд или мерло, а то не е - тези неща по света не се прощават. У нас обаче са ежедневие. Тази провинциална черта идва от село. И в същото време там има хора, които са духовни гиганти. Аз се опитвам да ги откривам и да работя с тях.
Стоян Димитров признава, че има затруднения с намирането на грамотна и мотивирана работна ръка. Според него във всяка нация има от три до пет процента, които оцеляват при всякакви условия и са призвани да теглят другите напред. Само че в България нещата са деформирани.
Открай време се опитва да селектира среда, в която да се чувства комфортно. Както престъпниците подбират себеподобни и се организират в групи, така прави и той - подбира сродни души и ги споява в екип. Доволен е от хората си. За тях казва, че всички са запалени и дори екзалтирани от идеята за виното от Памидово. Доста време името ни правеше лоша шега. Свързваха ни само с памид, а него - с лошокачествено вино. Смея да твърдя, че памидът е българското божоле - категоричен е Димитров. - Това е прекрасен сорт, който тепърва ще има стопанско значение за страната.
Човекът говори съвсем естествено и създава впечатление за непринудена, спонтанна откровеност - нещо, което не се случва много често на неговото ниво в бизнес средите. На моменти дори изглежда философска и ако не знаеш по какъв начин печели парите си, можеш да си помислиш, че се занимава с интелектуален труд.
В библията пише - не хвърляй бисерите на свинете. Ние сме плод на милиони години еволюция. Кои останаха в България? Какво се случи в държавата? Нацията се обезкървява, разсъждава по повод намирането на работна ръка Стоян Димитров. За себе си споделя, че има няколко лица и с различните хора се държи по съответен начин - например с шофьорите - по шофьорски. Прави го с лекота, но не смята това за голямо достойнство: Може би действително нося в себе си духовното, налага ми се обаче да бъда прагматичен.
Сам си прави дизайна за етикетите за виното. Доказал е, че разбира и от строителство, машини, автомобили и... от убеждаване на хора.
Надмогнал съм онази гордост, която пречи на човека - продължава Димитров в същия откровен тон. - Опитвам се да скъсявам дистанцията, да разбера не противника, а човека в противника. И ако аз успявам в партньорските си отношения, мечтата ми е това да стане с някои държавни служители.
По всичко личи, че неговите истини действително са изстрадани. Преди трийсетина години си мислех, че нещата са ми много ясни, преди двайсет ми станаха по-мътни, преди десетина се размътиха още повече, а днес твърдя, че съвсем ми се объркаха - отбелязва бизнесменът. - Но като че ли съдбата ми е да устоявам на всякакви напъни и домогвания, на примитивизма, на пошлостта и елементарното в човешките отношения. Мисля, че съм оразмерен за борба и това е задължителен елемент от моя успех.
Като много други предприемачи и Димитров ползва кредити. Заявява обаче, че не разбира съвсем банкерите, които според него трябвало да са по-активни и по-гъвкави. Ако бях на тяхно място, бих се спрял на такива луди Дон-Кихотовци като мене. Бих проучил произхода на бизнеса им, историята им, пазарите им. Бих изпробвал потенциала им. Не съм мутра, нямам висящи дела, не съм крал, не печеля от проституция, контрабанда, наркотици... Бих давал по едно рамо на такива хора.
По време на разговора ни Стоян Димитров все се мята между материалното и духовното, между прагматизма на ежедневието и вечните общочовешки теми и да търси отговори за себе си. Знаете ли, вече започвам да се замислям не върху количеството пари, които печеля, а върху качеството си на живот. Изпитвам потребност не от сутрин до вечер да мисля как да трупам и да харча пари, а да се събудя радостен и щастлив, че виждам слънцето, че имам възможност да общувам с някого, да ходя на кино, театър, опера, да се наслаждавам на изкуството, да видя света...
В следващия момент той вече говори за виното, което прави, и за онази дейност, която нарича винен туризъм. Това според него означава истинските ценители на хубавото вино да дойдат в Памидово, да видят как то наистина се произвежда от грозде, как отлежава, да вникнат в технологията, в която няма химия, и, разбира се, да го опитат. Построил е лятна дегустационна за 50-60 човека и се надява, че ще идват все повече туристи. При строежа на избата са намерени керамични късове от амфори и други съдове, което показва, че в този район още от времето на траките се е произвеждало вино и се е продавало в пределите на Римската империя.
Догодина, когато България вероятно вече ще членува в Европейския съюз, Стоян Димитров ще произвежда вино и от собствени лозя - над 1400 декара, закупени и засадени преди няколко години. Така ще стане господар на целия производствен процес. Продукцията на изба Памидово е позната в Германия, Чехия, Кипър, Швейцария, Турция, Малта, Панама и собственикът й е убеден, че тя и занапред ще бъде конкурентна: В нашия бизнес неизбежно ще има пречистване, ще влязат чуждестранни капитали, чуждестранни марки. Ще оцелее онзи, който наистина вкарва морал в продукцията си. Няма начин да не стане така. Там, където е текло, пак ще тече.
Твърдо вярва в поговорката, че една птичка пролет не прави и че е необходимо повече винпроми да достигнат високо ниво, за да има България добра експортна политика. Би искал да има и една по-силна браншова организация, която наистина да подпомага винарите, както е във всички развити държави. Нека не работим под масата, когато искаме едно вино да бъде признато за добро, да не се афишира с рушвет, а да получи реална и обективна оценка, казва Стоян Димитров, човекът, който търси във виното не само истината, а и морала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във