Банкеръ Weekly

Съдби

Стилиян Петров: НАЙ-НЕОЧАКВАНИЯТ БУНТОВНИК

В живота на всеки има повратни дати, решения, които могат да променят съдбата му. За доскорошния капитан на националния отбор Стилиян Петров тази дата е 27 октомври 1999 година. В Глазгоу е мрачна есенна привечер. Унилият Петров стои във фоайето на Селтик парк и чака таксито, което трябва да го откара в самотния му апартамент. Всички останали от отбора отиват на купон. Но измъчваният от носталгия Стилиян не е в настроение за веселба, а дори и да беше, надали би прекарал приятно в компанията на хора, с които не може да размени и дума. Едва навършил 20, българинът не говори английски, не познава града, в който живее, а единственият му приятел, както сам признава по-късно, е мобилният му телефон.

Кариерата му също не върви добре. Купен от ЦСКА за внушителната сума от 2 млн. лири, Петров попада в Селтик в сложно време за клуба. Новият мениджър Джон Барнс - още един пример за голям футболист, превърнал се в много малък треньор - не знае какво да го прави и го използва като десен защитник. Стилиян не се справя особено добре и в споменатата вечер, след сензационната домакинска загуба от Мадъруел, вече
почти е решил - изоставя всичко и се връща в България
Започнах много да се тревожа за него, защото по телефона звучеше все по-отчаян - спомня си баща му Альоша Петров. - В края на краищата той беше още момче, когато отиде в Глазгоу. Не познаваше страната, не знаеше езика, нямаше един близък човек. По едно време бях решил да замина при него да спасявам положението.
Вероятно и животът на Стилиян, и най-новата история на българския футбол щяха да изглеждат съвсем различно, ако в онази влажна вечер в Глазгоу един шотландец не бе съжалил момчето. Брайън Уилсън по онова време работел на Селтик Парк, но не за клуба. Всеки ден се разминавахме с него на входа на стадиона - спомня си Стилиян. - Онази вечер се чувствах ужасно самотен и явно му е дожаляло за мен, защото ме покани да хапнем по нещо. Вечерята не била нищо особено - хамбургери с по една безалкохолна бира - но Петров винаги ще я помни като централно събитие в живота си. Всъщност беше много странна вечер - Брайън не знаеше и дума български, аз не знаех и дума английски, но въпреки това изкарахме заедно няколко часа и непрекъснато си обяснявахме нещо един на друг. Спечелих един нов приятел.
В началото Стилиян имал преводач в Глазгоу - български студент на име Мико - но след неговото заминаване никой в клуба не си дал труд да му осигури нов. Петров не знаел дори как да си поръча такси до стадиона. Затова Уилсън започнал всеки ден да го взима и кара на тренировка. Той беше съвсем безпомощен - разказа Брайън пред местния в. Рекърд. - Не можеше дори да обясни на лекаря какво го боли, когато е контузен. А от Селтик не даваха пет пари. Те бяха инвестирали милиони в него, но точно в този момент в клуба цареше пълен хаос и никого не го беше грижа за това тъжно момче. Не им пукаше как живее, как пътува до стадиона, какво яде. Отидох и им казах всичко това, но никой не ми обърна внимание.
Самият Стилиян обаче решава да вземе нещата в свои ръце и, окуражаван от Уилсън, започва да учи английски. Главното му помагало са холивудските филми. Беше ми писнало да седя в ъгъла на съблекалнята и да слушам как съотборниците ми се смеят на шега, която не мога да разбера - признава Петров. -
Исках аз да съм този, който разказва майтапите
Така и стана - с помощта на Брайън и на DVD-тата.
А през следващото лято се случи другото събитие, предопределило по-нататъшната кариера на Петров - на мястото на Джон Барнс в Селтик дойде Мартин О'Нийл. Сериозен човек, държащ на дисциплината, О'Нийл веднага хареса съвестния и старателен българин. Петров бе основата, върху която той изгради новия тим на Селтик - тим, който не само сложи край на десетилетната хегемония на стария враг Рейнджърс, но дори стигна до финал за Купата на УЕФА. Самият Стилиян никога не е криел възхищението си от бившия капитан на Северна Ирландия. Тъкмо то бе причината българинът на два пъти да отхвърли оферти от континента (от отбори като Рома и Валенсия), за да остане в Селтик при неособено добри финансови условия.
Ако се вярва на шотландските колеги, първата заплата на Петров в Глазгоу е била 800 лири седмично (две години по-рано Илиян Киряков получаваше по 4000 седмично в далеч по-скромния Абърдийн). Постепенно възнаграждението на българина започна да расте, но дори през 2003-а, вече като всепризнат лидер на отбора, той продължаваше да е най-нископлатеният титуляр. Вероятно и това е изиграло известна роля за решението на Стилиян тази пролет да замени мениджъра си Лъчезар Танев с шотландеца Тони Макгил. Според мълвата тъкмо това решение окончателно е доизострило отношенията между капитана на националния треньор и селекционера Стоичков, който е много близък с Танев.
Куриозното е, че Стилиян
винаги е сочел Стоичков и Балъков като свои кумири
във футбола. Уважението му към Балъков прерасна в приятелство, когато двамата рамо до рамо изведоха националния отбор до последното му засега голямо първенство - Евро 2004. На финалите в Португалия обаче Краси вече се бе оттеглил, а Стоичков бе дошъл - уж като кореспондент на Ел Мундо депортиво, но кореспондент, който навсякъде пътуваше с отбора, участваше в тренировките и съвсем явно се гласеше да замени Пламен Марков. В такава ситуация грешките, които Марков допусна, и лошият климат в тима не изглеждат чак толкова необясними.
Колкото до лансираното от Стоичков обвинение, че Петров е продал мача с Хърватия преди година, то едва ли си струва обсъждането. На подобно нещо би повярвал само някой, който не помни колко отчаян изглеждаше Стилиян след тази загуба. Аз съм на 27 и ми остава най-много още един шанс да играя на световно първенство, каза тогава Петров пред Скай спортс. Вероятно сегашното му решение да се оттегли е било подтикнато и от усещането, че при днешните методи на работа в националния отбор този шанс съвсем се стопява.
Впрочем съмненията в продажност изглеждат направо абсурдни за един човек, който постоянно доказва, че не парите го движат в живота. Старите му познати твърдят, че няма никаква разлика между онзи Стилиян, който получаваше по 100 лева за всяка победа с екипа на Монтана, и днешния ас от Висшата лига,
който печели по 53 000 евро седмично
Петров нито за миг не е забравил приятелите си от детството и не пропуска да им честити рождените дни (в един случай това станало петнайсет минути преди гостуване на Ювентус в Шампионската лига). Въпреки че от осем години живее другаде, той все още познава почти всеки в Монтана. Обичам да се връщам и да се виждам с приятелите. А на родителите си обещах, че когато приключа с футбола, ще им гостувам непрекъснато, усмихва се Стилиян. Съгражданите му ще потвърдят, че доскоро футболистът се движеше у дома с близо двайсетгодишна кола - по подобие на Юрген Клинсман, който кара стария си Фолксваген костенурка, или на Мирослав Клозе с неговата скромна Шкода. Едва след раждането на Стилиян-младши татко му реши да купи голям и сигурен Мерцедес. Никога не съм изпитвал нужда да демонстрирам, че имам пари - признава Петров. - Необходимостта от по-голяма кола се появи чак с раждането на детето.
Ако питат Стилиян, малкият неминуемо ще продължи футболната династия Петрови, чийто основател е дядото Альоша - навремето ключов играч на Септемврийска слава (Михайловград). Бабата Светла пък е бивша национална шампионка по триатлон. С такива гени не е чудно, че самият Стилиян още на осем години успял да хване окото на треньорите в юношеската формация на Монтана, а на петнайсет - да дебютира в професионалния футбол срещу Пирин. Но не само вроденият талант обяснява успеха на Петров . Всичките му треньори са категорични, че
в неговия живот никога не е имало място за нощни веселби
алкохол и пушене. Той се отличаваше от повечето момчета, защото не пиеше и не тичаше непрекъснато след момичетата - спомня си Боян Гергов, треньорът, при когото Стилиян записа първия си официален мач. - Беше старателен в училище, а родителите му винаги го караха първо да си напише домашните, преди да играе футбол. В България на пътя на младите футболисти има много капани, но той не падна в нито един.
Само няколко месеца след дебюта му за Монтана Георги Василев го хареса за ЦСКА. През първия си сезон в София обаче едва 16-годишният Стилиян почти не получи шанс за изява. И досега той си спомня тази година като една от най-тежките в живота си. Бях разочарован, обмислях да се махна - разказва Петров. - Имах предложения от Ловеч и Пловдив и се канех да ги приема. Кой знае къде щях да съм сега, ако не бе Димитър Пенев. Най-големият откривател на таланти в българския футбол веднага оцени потенциала на Стилиян и след броени месеци младежът от Монтана вече бе основна фигура и в ЦСКА, и в националния отбор. После дойде и поканата от Селтик. Тогава пътувахме двамата с Милен Петков - спомня си Стилиян. - За него всичко беше много сериозно. Той беше на 26, имаше жена и деца и трансферът в чужбина бе начинът да уреди живота им. Докато аз
гледах на цялата работа като на приключение
в непозната страна. Ако станеше, щеше да е добре. Ако не, нямаше да е трагедия.
Седем години по-късно непознатата страна Шотландия вече е втори дом за Стилиян. Дори и след трансфера в Астън Вила той увери, че ще запази къщата си в Глазгоу. Всичко, което съм вършил като зрял човек, съм го вършил там - обясни Петров, който вече има и британски паспорт. - Ожених се в Глазгоу, там се роди детето ми. Как бих могъл да забравя Шотландия?. Впрочем Шотландия също не го забравя - преди две седмици Стилиян бе поканен специално да коментира мача на Селтик с Бенфика за местна телевизия. Ако се вярва на шотландската преса, дебютът му зад микрофона е бил впечатляващ.
Тъкмо вестниците в Глазгоу разкриха и една друга страна на българския капитан, която той самият би предпочел да запази в тайна. Оказа се, че Стилиян от години отделя значителна част от заплатата си, за да
подпомага лечението на български деца
на Запад (ето още нещо, по което си прилича с Балъков и силно се отличава от едно друго много голямо име в българския футбол). Рекърд разказа историята на Илиян Боколов - 13-годишно българче, което заради церебрална парализа е прекарало целия си досегашен живот, лежейки по корем в една мрачна стаичка в панелните квартали на Варна. Еди Симпсън, представител на една шотландска благотворителна организация, решил да се заеме със случая. Сетих се, че Стилиян е българин и може би ще поиска да помогне - обяснява Симпсън. - Вместо това той на практика взе всичко в свои ръце, на нас остави само да допълним някои детайли. Буквално за една вечер Петров, с помощта на няколко съотборници, успял да събере 35-те хиляди лири за операцията на Илиян в клиниката Йоркхил. Платил пътя на детето, майка му и сестра му, наел им и шофьор. Операцията бе много тежка - налагаше се да счупят коленете, лактите и бедрата на момчето и да ги оставят да зараснат наново. Илиян прекара четири месеца в болницата, но през това време Стилиян постоянно го посещаваше, разказва Симпсън.
Не съм супербогаташ, но имам достатъчно и мога да отделя една част - с почти извинителен тон обясни Стилиян, след като историята се разчу. - Единственото, което искам да видя, е усмивка. Това е по-важно за мен от всяка реклама.

Facebook logo
Бъдете с нас и във