Банкеръ Daily

Съдби

Стенописите в тракийската гробница в Александрово са уникални и без паралели в Европа

Тракийската гробница в Александрово е третата разкрита до момента антична гробница в България и Европа, която има стенописи.

Музеят на тракийското изкуство в село Александрово, изграден с японска финансова помощ, беше открит през 2009 година в присъствието на принц Акишино и неговата съпруга.

Село Александрово (бивше Коруджиево) се намира на 19 км североизточно от град Хасково. Разположено е в хълмиста местност на около 4 км южно от р. Марица. Землището му е осеяно с археологически паметници от различни епохи. Във всички посоки околностите на височината "Хасара" ("Коруджиевското кале") са осеяни с тракийски надгробни могили. Общият им брой сега е 21. Повечето са пострадали в различна степен от иманярски набези, като някои са почти заличени.

Името на село Александрово става популярно в края на 2000 г., когато в могила край него е открита тракийска гробница със стенописи от IV в. пр. Хр. Цялостното археологическо проучване на гробницата е завършено през есента на 2003 година. На около 90 м на изток от тази могила, в гората по склона на височината, има втора - значително по-малка, върху която личат множество иманярски изкопи.

През декември 2000 г. в могилата “Рошавата чука” край с. Александрово екип от археолози, ръководен от д-р Георги Китов, откри уникалната тракийска гробница. Могилата се намира в непосредствена близост до селото и се откроява на фона на околността като красиво възвишение. От източната ѝ периферия започва коридор, който преминава последователно в правоъгълно и кръгло помещение.
През май 2009 г. отвори врати Музеен център "Тракийско изкуство в Източните Родопи", в който е разположено точно копие на намиращата се в непосредствена близост Александровска гробница. Културното наследство на траките в регионален обхват е представено чрез движими паметници на културата от периода на късно желязната епоха (VІ–І в.пр.Хр.). Посетителите могат да се запознаят и с най-забележителните археологически паметници в Източните Родопи, Сакар планина и по долината на р. Марица. Тук може да бъде видяно златно съкровище, датирано около 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите от него, аналогични на предметите от Варненския некропол, са най-старото обработено злато в света.

Пред археолозите тогава се открива едно от най-значимите открития на българската археология. Прониквайки през направения от иманярите отвор, учените попадат в тракийска гробница с невероятно добре запазени стенописи. Още първият оглед показва, че художествената украса е уникална, без паралели сред откритите досега съоръжения от подобен тип. Впечатляваща е и архитектурата на гробницата, която по своите размери си съперничи с най-монументалните такива по нашите земи.

Българският археолог Георги Китов откри край Александрово ограбена гробница на тракийски владетел. Тя има коридор, дълъг 10 м, едно преддверие и кръгла кошеровидна погребална камера. Въпреки че скъпоценностите са изчезнали, откритието е значително и носи нови сведения за начина на живот и културата на траките. Това е третата разкрита до момента антична гробница в България и Европа, която има стенописи. Първата е широкоизвестната Казанлъшка гробница, втората е тази в могилата Оструша.

В гробницата в Александрово са изобразени предимно ловни сцени. Специалистите я датират към 4 век пр.н.е., което значи, че е на възрастта на Казанлъшката, или малко по-стара. Към момента самата тя не е туристически обект, тъй като предстоят процедури като по-детайлно проучване и консурвация.

Стенописите от гробницата в с. Александрово са дело на умел художник, владеещ прекрасно техниката на живописта и познаващ в детайли тракийската действителност. Те се отличават коренно от познатите ни стенописи от гробницата в Казанлък, изпълнени в характерния за епохата на елинизма стил, при който боговете се изобразявали като хора, а хората - съвършени и красиви, като богове.

Персонажите от Александрово са различни. Наред с конниците, виждаме грубоват гигант да напада благороден елен, въоръжен само с крив тракийски нож. Гол дебелак посича глиган. Кучета стръвно лочат кръв от ранените животни. Това са изображения на истински, живи същества, взети от реалния свят.

Живописта от гробницата е ценен източник за реконструкция на тракийската действителност. Тя носи внушителна по обем информация в областта на облеклото, снаряжението и въоръжението на древните траки, както и за похватите, прилагани при използването на различните оръжия, в бой и по време на лов. Започналата работа по реставрацията на стенописите разкри нови, неизвестни досега, подробности от изображенията, които ще допълнят натрупаната досега информация.

Гробницата в Александрово е построена през втората половина на IV в. пр. Хр. Предназначението ѝ е било да даде последен приют на някой от тракийските владетели, чието име остава тайна за нас. Със своите архитектура и стенописи тя е един от бисерите на тракийското културно наследство по нашите земи.

Музеейният център на Тракийското изкуство в с. Александрово работи всеки ден от вторник до неделя. Тук може да се научи много, защото географското положение на Древна Тракия винаги я е превръщало в мост между Изтока и Запада, Севера и Юга. Многобройни племена и народи преминавали през този естествен кръстопът и траките били принудени непрекъснато да се сражават, за да защитават земите си.

В пантеона на траките властвала Великата Богиня-Майка. Отделните племена й давали различни имена: Бендида, Зеринтия. Гърците я наричали Артемида, Хекта, Афродита.

Както повечето древни народи, така и траките не можели да си обяснят природните явления. Почитали като свещени скали, пещери, лековити извори... Смятали, че те са обитавани от божества, на които се молели, принасяли дарове, строили светилища...

Facebook logo
Бъдете с нас и във