Банкеръ Weekly

Съдби

СТАРИ НЕЩА, СЪВСЕМ МАЛКО ПО НОВОМУ

Деветнадесет търговски галерии от цялата страна събра на два от своите етажи Националният изложбен център на ул. Шипка 6 в столицата. Тази традиционна вече проява идва с амбицията да запълни августовския културен вакуум и скуката, които владеят лятна София. Идеята да се инжектира солидна доза любопитство чрез ценовата политика на частниците е добра, но формалната организация и скромната разгласа водят до естествения резултат - залите са полупусти.
Иначе Салонът откроява доста и интересни тенденции. Първата е свързана с почти окончателното преодоляване на наченалата преди 16 години търговска спекулация, наречена условно стари майстори. Само антиквариатът Виктория и някои от по-старите галерии са се поблазнили да предложат произведения от тази категория. Един Жул Паскин в първите дни дори удари ценовия таван от 20 хил. евро, но сетне бързо изчезна от експозицията без обяснение.
Втората тенденция показва повишеното внимание към съвременните, а някои от тях и много млади художници, работещи с конкретни галерии, и техните собственици. Това не е новост, но осмият Салон дебело я подчертава като перспектива и реален път за развитие на арттърговията у нас.
Третата посока, очевидно устойчива, набелязват някои от провинциалните участници, които показват категорична ориентация към пазара в цялата му вертикала. Което означава предлагане на картини за всякакви вкусове и културни представи, изработени в различен маниер - от строгия, граничещ с кича реализъм за домашно ползване, до по-абстрактните композиции, предназначени за неангажиращи погледа офис пространства.
Осмият Салон показва и приближаване до реалните ценови равнища, които нямат нищо общо с неправомерните суми, доскоро искани и предлагани заради имената на авторите, а не заради действителната стойност на картините. Диапазонът, раздиплен в левове, щ. долари и евро, обхваща суми от 200 лв. до 4 хил. евро (Бронка Гюрова, Генко Генков), но таванът може да се определи като силно завишен и спекулативно свързан както с конкретно събитие (неотдавнашната силна изложба и кончината на Генко Генков), така и с романтичната загадъчност на някои от имената (аржентинската емиграция на Бонка Гюрова и съпруга й Елиезер Алшех). Забележително е, че пластиката продължава да е големият отсъстващ - с някои изключения, сред които прави впечатление последователната напористост на галерия Видима и стъклопластиките й.

Facebook logo
Бъдете с нас и във