Банкеръ Weekly

Съдби

СПОМЕН ЗА ГОЛЕМИЯ АСЕН ВАСИЛИЕВ

Делото на художника Асен Василиев (1900-1981), богато и многостранно, тези дни може да бъде видяно в София. До 18 декември в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) ще остане подредена експозиция от творби на Василиев, предоставени основно от галерията в родния му Кюстендил, но и от Националната художествена галерия (НХГ) и галерията на Стара Загора. Центърът Дуйчев от своя страна показва архивни документи, снимки и свидетелства за неговия живот и огромния му изследователски труд.
Изложбата на Асен Василиев, която формално е посветена на 95-годишнината от рождението му, е само върхът, видимата част от забележителното присъствие на художника и учения в нашия културен живот. Подобно на мнозина свои колеги от това поколение и той извървява пътя си последователно и смирено, без да прескача нито едно стъпало от житейската стълбица и без да се срамува от какъвто и да е труд. След като завършва Художествената академия при професорите Гюдженов, Ганушев, Иванов и Маринов, Асен Василиев учителства в Берковица, Шумен и София. После е привлечен за художник при Археологическия музей (1940-1950). Вече е привлякъл внимание с изследванията си върху религиозното и възрожденско българско изкуство, а предстои да излязат и книгите му върху стенописите в Ивановските скални манастири (1953) и Казанлъшката гробница (1956). И двата обекта по-късно са включени в списъка на ЮНЕСКО на защитените световни паметници на културата! Така благодарение на тихия изследователски труд на Асен Василиев по-късно стана възможна науката тракология. Той е и първият сериозен и системен проучвател на изкуството в българския манастир Св.Георги Зограф в Атон, на възрожденската култова живопис в Македония и на редица други паметници, които изградиха кариерата на не един наш критик и изследовател.
Отплатата за Асен Василиев е скромна - властите му дават креслото на заместник-директор на Института по изкуствознание при БАН и професорска катедра в Художествената академия. Когато това става, той вече е на 74 години.
Живописното наследство на Асен Весилиев не е сред най-богатите, но има голяма собствена тежест в българското изкуство. Изложбата в СГХГ показва различните етапи в творческата му еволюция, увлечението по модните тенденции (сецесиона например), сложили своя знак върху цяло поколение на художници, рисунките и работата му в приложната графика. Но особено ценни са портретите на негови съвременници и съграждани от Кюстендил - Димитров-Майстора, Дюлгеров и др., които имат значима роля в нашето и европейското изобразително изкуство между двете световни войни. В тях Асен Василиев се представя като първокласен майстор, който все още не е получил полагаемото му се място на живописец. Това не е чудно - последната му юбилейна изложба е през 1975 г., когато млади, напористи и безпардонни художници и учени вече се грееха на огъня на предстоящия 1300-годишен юбилей на българската държавност и образуваха интелектуалния салон на инициаторката му Людмила Живкова. По ирония на съдбата и времето Асен Василиев си отиде от този свят точно в разгара на кампанията, а след смъртта на Живкова задълго името му бе забравено. Сега архивът на художника, умно и старателно съхраняван в центъра Дуйчев, припомня за дълбоките следи на един творчески живот, който всеки уважаващ себе си българин трябва да познава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във