Банкеръ Weekly

Съдби

Слово за несвободата

Срещата на заместник-председателя на Европейската комисия и комисар по телекомуникациите Нели Крус с представители на различни български медии се превърна в ярко доказателство на правотата на нашенската поговорка Всяка коза за свой крак. Повечето изказали се на нея журналисти и главни редактори подръпваха кълбото медийни проблеми оттук-оттам, но така и не го разплетоха.


Самата г-жа Крус вече беше заявила, че основната причина да бъде тук е да обсъди с българските журналисти въпроса за свободата на словото. Въпреки това на дискусията се нададоха вопли за повече европейски проекти, по-ниска ставка на данък добавена стойност за вестниците, дигитализация, както и обвинения в съмнително или престъпно финансиране, разменени между някои от участниците. Чаканото слово за свободата на словото у нас така и не се чу.


Че това ще се случи, подсказваше и предхождащият визитата факт, че еврокомисарят Крус бе получила шест писма покани от различни издателски съюзи, журналисти и неправителствени организации. В писанията си те бяха поискали индивидуални срещи с високата гостенка от Еврокомисията. Сякаш свободата да се изразяваш и защитаваш позицията си е действие, което можеш да извършиш само на четири очи с човека от Брюксел, отговарящ за комуникациите.


Подреждането на самите участници в дискусията също подсказваше в каква посока ще се хлъзне разговорът. Седнали един срещу друг представители на враждуващи издателски съюзи и натикани в крайчеца на двете разположени една срещу друга маси независими, незнайно от какво, журналисти... А по средата между тях - арбитърът от Брюксел.


За чест на г-жа Крус тя показа, че е наясно с проблемите на медиите у нас. Неслучайно тя формулира липсата на прозрачност на финансирането и собствеността на българските вестници като един от проблемите на българския медиен пазар. Това става на фона на множащите се слухове за протичащ на тъмно в момента процес на продажба на някои от най-известните български всекидневници.


Очевидно обаче тъмнината е подходящата среда за подобни сделки. Това е мицелът, върху който никнат не само вестникарски монопол, но и избуяващите гъби на обществените поръчки за наши хора, корупцията и всичко онова, за което Брюксел ни писа в последния си доклад...


Липсата на слово за свободата на словото у нас е очевиден знак, че зад участниците в обсъждането се крият корпоративни интереси. По тази причина не се чу нищо за отровната атмосфера в журналистическата колегия, довела дотам, че обществото ни неусетно отново се вкара в познатия от недалечното минало филм Човекът от народа. Иначе как да си обясним услужливите дописки, в които очевидни безумия на властта се представят като мили проявления на работен ентусиазъм.


Не се чуха и гласовете, предупреждаващи за натиска, упражняван от върховете на държавата над онези издания, които не са съгласни с натрапената им максима който не е с нас, е против нас. Ако това беше станало, апелът на председателя на Асоциацията на европейските журналисти в България Кристина Христова Европейската комисия да постави държавата ни и под мониторинг на медийната среда нямаше да прозвучи екзотично. Изводът е горчив - всеки заслужава вестниците, които чете. Както и властта, която го управлява.

Facebook logo
Бъдете с нас и във