Банкеръ Weekly

Съдби

СЛОВО ЗА КОНСТАНТИН ФИЛОСОФ

България чества делото му на два пъти - на 11 май, който е денят на св.св. Кирил и Методий, и на 24 май - празника на българската просвета и култура и на славянската писменост. Това, само по себе си, е оценката на столетията. И повод да припомним за него...
Безценно е познанието, което ни дарява св. Климент Охридски в своето Пространно житие на Константин-Кирил Философ. Със своята благозвучна старобългарска реч той пише: Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия - диалектиката и всички философски науки, а освен тях и реторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И тъй бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства. Но още повече от учението той проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога.
Логотетът, като го видя, че е такъв, даде му власт над целия свой дом и му позволи да влиза свободно в царските палати. А по-късно веднъж го запита: Философе, бих искал да зная що е философия? А той с бързия си ум отговори веднага: Познаване на божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е създал. От това този велик и почитан мъж го обикна още повече и често го разпитваше за тия неща. И Константин му разкриваше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко слова.
Така той пребиваваше в чистотата и колкото повече угаждаше на Бога, толкова по-обичен ставаше на всички, тъй че мнозина силно желаеха с обич да се сдружат с него и да възприемат, според силите си, неговия добродетелен в името на Бога живот. Защото всички обикнаха искрено неговата разумност.
Високото положение на бащата Лъв - изтъкнат помощник на солунския стратег (военен и административен управител) и впечатляващото дарование на Константин, показал още от дете неутолима склонност към философията и поезията, откриват пътя му към Магнаурската школа. Пристигнал в Константинопол през 842 г., Константин учи в школата заедно с наследниците на византийските царе и боляри. Проявява се като даровит ученик на Фотий - бъдещия цариградски патриарх. Завършва образованието си с прозвището Философ и е назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия.
Възлагани са му важни поръчения от обществен характер, но отегчен от суетата на заобикалящия го свят, той предприема тайно бягство в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий. Тук именно се посветил на приснопаметното си дело - да създаде уникалната глаголица, сакралната азбука - сътворена на основата на гръцката и латинската азбука и включваща символики от руническите, старобългарските и източните древни писмена. След това двамата братя превеждат най-необходимите за мисията им богослужебни и исторически книги, ограмотяват десетки ученици, които спомагат следващите преводи и разпространението на тази книжнина в пределите на Великоморавия, на територията на днешните български земи, обхващайки впоследствие Киевска Рус и стигайки до пределите на Закавказието.
Глаголицата в онова време има незаменимото значение за създаването на писменост и книжнина, които изискват по-специално познание и посвещение в тайните на знаковата система. Недостъпна за мнозина недоброжелатели на старобългарската писменост и широкото й разпространение, глаголицата обслужва по-посветените духовни и светски нива и остава със значението на кодово елитарно послание. В старобългарската словесност глаголицата обслужва т.нар. сакрален старобългарски език, именуван в по-късни времена църковно-славянски език (богослужебната реч, запазена и в днешните ни църковни православни служби). Въведената по-късно кирилица (една почти цялостна перифраза на готската азбука, сътворена също в нашите земи - в гр. Никополис ад Иструм, днешното с. Никюп до Велико Търново от готския епископ Вулфила през IV век), е претворена и разпространена от учениците на Кирил и Методий. Тя е онзи по-достъпен за масите алфавит, положил началото на съвременната българска и славянска писменост и употребяван за записването на разговорната реч.
Заслужава изследвания хипотезата на историци - като проф. д-р Ганчо Ценов, който в знаменателния си труд Произходът на българите, изд. 1910 г., разсъждава върху легендата, че всъщност през изминалите столетия неведнъж под имената Вулфила и св. Константин-Кирил Философ се е разбирало едно и също лице. В по-ново време други автори твърдят, че в миналото западната духовна наука, стремейки се да докаже стародавното си влияние в пределите на Източната Римска империя е преекспонирала мисията на готския епископ Вулфила, вменявайки му създаването на готската азбука и преводите на Библията на готски език, докато всъщност Св. Константин-Кирил Философ и неговите ученици са основоположници и разпространители на кирилицата в конкретното историческо време из една безмерна територия.
Днес, на основата на възможностите, които предполага изучаването на Ватиканския, Дубровнишкия, Истанбулския, Санктпетербургския и другите европейски и световни архиви наш дълг е да осветлим пространно и задълбочено огромното дело на светите братя Кирил и Методий, както и другите бележити възпитаници на Магнаурската школа - цар Симеон Велики, Йоан Екзарх Български, Св. Иван Рилски (някои изследователи изказват предположение, че Св. Иван Рилски е брат на цар Петър и в младите си години е завършил Магнаурската школа), Боян Мага и др. Предстои да бъде установено дали още в Магнаур тези великопосветени българи са били упълномощени с величавите им мисии, или всеки от тях сам е избрал своя достоен път и е въздигнал българската духовност.
В своята знаменита енциклика Апостоли на славяните от 1985 г. покойният папа Йоан Павел II подчертава ролята на България за спасяването, затвърдяването и разширяването на делото на светите братя. В своя проглас главата на римокатолическата църква се обръща към човечеството така: Сред славяните на Балканския полуостров усилията на Светите братя донесоха още по-явни и удивителни плодове. Благодарение на техния апостолат християнството, вече вкоренено в Хърватско, се утвърди още повече. Главно чрез техните ученици, прокудени от първоначалното им поле на действие, мисията на Кирил и Методий удивително се разрасна и процъфтя в България. Тук наистина, благодарение на дейността на св. Климент Охридски, поникнаха динамични центрове на монашески живот и тук особено се разви кирилската азбука. Оттук също християнството проникна в други страни; като премина през съседна Румъния, то достигна древна Киевска Рус и след това се разпространи от Москва до пределите на Изтока.

Facebook logo
Бъдете с нас и във