Банкеръ Weekly

Съдби

СКОЧИХА КОТИРОВКИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПАСПОРТИ

Престижно ли е да си българин? Най-добре на този въпрос могат да отговорят хилядите наши сънародници от Македония, Молдова, Русия, Украйна, Сърбия и др., които през последните години със зъби и нокти се борят да се уредят с български паспорт. Заветният документ не само би ги направил официално граждани на майка България, но ще им гарантира в пълна степен и всички екстри от предстоящото еврочленство. Сред тях са свободното движение в Шенгенското пространство и право на работа в него (макар и след преходен период от поне две години). За гражданите на държавите от Западните Балкани и бившите съветски републики, за които все още действат визовите ограничения в ЕС, подобни бонуси са откровен лукс.
Само за последните четири години общо 23 394 жители от споменатите страни, във вените на които тече поне малко българска кръв, са открили
обратния път към своите корени
Иначе казано, те са се възползвали от предоставената им от Закона за българските граждани възможност да получат наше поданство при облекчени условия, стига да успеят да докажат българския си произход. Най-актуалният пример е с бившия македонски премиер Любчо Георгиевски, който от началото на лятото притежава законно издадена българска лична карта. Този случай, който предизвика напрежение между София и Скопие, съвсем не е единствен по рода си. По данни на Министерство на правосъдието от началото на 2002 г. до края на юни 2006-а общо 8063 македонци са имали щастието да се снабдят с бугарски пасош. Приблизително толкова са македонските граждани, които са декларирали български произход и са в очакване на тескерето. От ведомството на Георги Петканов уточниха за в. БАНКЕРЪ, че само от началото на 2006-а броят на българите край Вардар се е увеличил с ... 1372 души.
Масовата ребългаризация, която протича в съседна Македония, не убягна от вниманието и на влиятелни западни издания. След като в началото на юли австрийският Дер Щандарт публикува статия по темата, тази седмица аналогичен материал се появи дори в Ню Йорк Таймс. Страниците за обяви на излизащите в Скопие Дневник, Утренски вестник и Нова Македония пък изобилстват от рекламни съобщения на посреднически фирми, които предлагат скоростно уреждане на въпроса.
От началото на мандата си през 2002-ра вицепрезидентът Ангел Марин е издал общо 2779 указа за придобиване на наше гражданство на живеещи в Молдова български преселници. От тях 1629 са били подписани през първото полугодие на 2006-а. За последните четири години новите българи от Русия са 1283 души, от Украйна - 912 души, а от Сърбия и Черна гора - 911 души.
Според експерти на правосъдното министерство тези цифри ще продължават да набъбват. По думите на Росица Димитрова, директор на Дирекция Българско гражданство в момента се обработват молби, подадени през ... 2003-а, а тепърва предстои да започне работа и по заявленията за последните тридесет месеца. За първите шест месеца на тази година са образувани 7981 преписки за придобиване на поданство от чужденци с български произход.
Излиза, че от подаването на молбата за побългаряване до издаването на окончателния указ на вицепрезидента обикновено минават около две години. Това от своя страна отваря широко вратата за
доходоносен бизнес на посредници
а често и за плащания под масата. Съдейки по мълвата, носеща се в юридическите среди, подкупите, които адвокатите плащат на различни чиновнически нива за ускоряване на процедурата, са между 600 и 1200 евро. Отделно от това агентите, които работят в чужбина ( най-вече в Македония), предлагат комплексни услуги на стойност до 3000 евро. В правосъдното министерство обаче смятат тези слухове за силно преувеличени. Най-малкото защото получаването на гражданство не зависи само от една институция. Действително молбите се подават във ведомството на Петканов, но се съгласуват с редица други административни структури. Чак тогава заявленията се разглеждат от Съвета по гражданство и се изпращат на министъра на правосъдието. Последният подготвя доклад до вицепрезидента, който прави и окончателната преценка.
По мнението на юристи процедурата се забавя допълнително от изискваното удостоверение за български произход. То се издава от Агенцията за българите в чужбина въз основа на акт за раждане и справка в регистрите по гражданското състояние у нас или в чужбина. При липса на подобни документи Агенцията приема и удостоверения от официално признати за представителни организации на българите в чужбина. В сайта й в ИНТЕРНЕТ е посочено, че удостоверения за български произход се издават най-късно до един месец от подаването на молбата, но практиката понякога показва друго.
Проверка на БАНКЕРЪ установи, че агенцията няма да приема заявления през целия август. Вероятно поради тази причина напоследък намаляха и
традиционните опашки в задния двор на президентството
където се намира сградата на институцията за българите зад граница. Във вторник (25 юли) в обявеното приемно време пред гишетата на агенцията се явиха не повече от десетина бъдещи българи. Единият от тях, млад македонец от Струмица, сподели, че вече втора година изчаква да получи необходимото му удостоверение. През цялото това време пътува почти всяка седмица до София, тъй като справките не се дават по телефона. Негова колежка от Делчево пък тепърва ще пробва да се снабди с документ за български произход. При попълването на клетвената декларация, която задължително трябва да е написана на български, македонката видимо се затруднява. Но това е малка цена за възможността скоро да пътува безпроблемно из унията.
При доста от удостоверенията за български произход се декларират и неверни данни, казват експертите. Все повече чужденци се подават на изкушението да се самоопределят за потомци на български родове и за тези, които няма как да го докажат, остава
шансът да кандидатстват по общия ред
за натурализация. Той предвижда кандидатите да са пребивавали постоянно у нас най-малко пет години, да не са следствени или осъждани по тежки престъпления, както и да владеят български език. Устните и писмените им познания по езика се оценяват от специална комисия към Министерството на образованието. В петък (28 юли) се проведе поредният подобен тест, на който се явиха 20 души. Под натиска на Евросъюза през 2001 г. Народното събрание гласува поправка в нормативната база, според която придобиващите гражданство по този ред следва да се откажат от това, което имат по рождение.
Далеч по-лесният вариант за получаване на български паспорт
е бракът (по сметка или не)
с българин или българка. Изискването обаче е съжителството преди кандидатстването да е продължило най-малко три години. А и сега действащият Семеен кодекс не допуска даването на развод по взаимно съгласие до 36 месеца след сключването на брак. Въпреки това се очаква бизнесът с венчални халки да претърпи бурно развитие след влизането ни в ЕС. По данни на правосъдното министерство натурализираните българи (включително и чрез брак) са 196 души.
В началото на юли тази година Министерският съвет одобри промени в Закона за българското гражданство, които ще улеснят
натурализирането на известни личности
в областта на науката, технологиите и спорта. Занапред такива предложения ще се правят от съответните министри, а не, както досега, само от специално определен вицепремиер. Тази практика не ни е чужда поне що се отнася до спорта. Арменецът Армен Назарян донесе олимпийска титла на България по борба, а в националния отбор по футбол участия записаха няколко сърби и бразилец, предстои и дебютът на хърватина Игор Томашич.
Все пак е много възможно от Европейския съюз скоро да поискат въвеждането на по-сериозен филтър при раздаването на българско гражданство. За това намекна неотдавна и вицепрезидентът Марин. Според него до края на 2006 г. парламентът трябва да гласува изменения, с които ще бъде въведен квотен принцип при раздаването на български паспорти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във