Банкеръ Weekly

Съдби

СИНЯТА КРЪВ НА МАЙКЪЛ ХЕЙСТИНГС

На всички е известно колко високо ценят британците своите монарси, колко трепетно се отнасят към управниците си и колко преживяваха, когато Камила Паркър Боулз успя да се намъкне в кралското семейство. Всички помнят как Уиндзорите, без да се съобразяват с чувствата на принцеса Даяна, принудиха принц Хари да даде кръв за ДНК-анализ, само защото им изглеждаше прекалено риж и не прилича на баща си. И пак всички си спомнят, че като дете на принц Уилям му беше забранено да пътува в една кола и да лети в един самолет с баща си, за да не би нещастен случай да отнеме живота на двама бъдещи крале едновременно. И ето че изведнъж се оказва, че синята кръв е размита преди много столетия и че на британския престол трябва да седи не принц Чарлз, не Уилям и дори не Хари, а Майкъл Абни Хейстингс, шофьор на товарен камион от затънтено австралийско селце.
Снимачната група на британския телевизионен канал Channel Four и неговият сътрудник - историкът Майкъл Джонс, стигнаха след сериозно историческо изследване до извода, че предците на Майкъл Хейстингс са били лишени незаконно от короната през ХV век, тъй като крал Едуард IV, управлявал Англия от 1461 до 1483 г., всъщност бил незаконородено дете. Следователно тронът би трябвало да бъде наследен от втория син на Ричард, херцог Джордж Кларънс, който е пряк прадядо на Майкъл Хейстингс. Самият герой на тази история се отнася към нея с порядъчна доза хумор, макар че я смята за твърде правдоподобна, ако не и правдива.
Виновникът за тържеството
Когато продуцентът пристигна в Австралия, за да се срещне с мен, той говореше твърде мъгляво за точната цел на визитата си. Честно казано, отначало помислих, че е пиян... А след това пристигна тук и ми представи доказателства. Бях напълно зашеметен - разказва Майк Хейстингс. - По такъв начин станах крал Майкъл I. Но аз нямам нужда от тази титла. Погледнете как живеят хората наоколо.
Майк живее в малкото австралийско селце Джерилдери югозападно от Сидней и работи като шофьор в експериментална ферма за отглеждане на ориз, а неотдавна беше избран в местния общински съвет.Той смята, че кралското му родословие няма да повлияе на сегашния му живот, ако не се брои фактът, че няколко души от 1100-те жители на Джерилдери вече дразнят Хейстингс, като му правят реверанси при среща в местната кръчма.
Макар че шансовете на австралийския шофьор да заеме някога британския престол са нищожни, той е истински аристократ, четиринадесети граф Лоудън. В семейството ни има титли, но никога не е имало пари, не без тъга разказва той. Майкъл Хейстингс не е австралиец по произход. Той пристига в тази страна като юноша през 1960 г., за да търси приключения. Майкъл и досега се отнася сериозно към графската си титла и се грижи за издръжката на владенията си във Великобритания. При това той е войнстващ републиканец и радетел Австралия да прекъсне всякакви връзки с британската корона. А всичките тези кралски истории, колкото и да са правдиви, според него приличат на фарс.
Случка от преди векове
Кралската история изглежда така. От учебниците по история е известно, че след смъртта на Едуард IV, през 1483 г., на английския трон се качва синът му, също Едуард, но той не управлявал дълго. Едуард V и брат му Ричард били хвърлени от кръвожадния си чичо Ричард Глостър в Тауър. Малко след далеч нероднинската си постъпка Ричард заявил, че двете момчета всъщност са незаконородени.
Но Майкъл Джонс отишъл по-далеч от Ричард Глостър. Според него незаконороден бил и бащата на загиналите момчета. Тази хипотеза впрочем вече е разглеждана от историците, но така и не бяха намерени доказателства в нейна защита, ако не се брои фактът, че навремето херцогиня Сесилия Йоркска свидетелствала сама срещу себе си. Пътешественикът Доминик Манчини чул в Лондон през 1483 г. кака Сесилия побесняла се кълняла, че синът й (Едуард IV) е незаконороден и че е готова да повтори думите си пред съда. Освен това се говорело, че херцогинята е имала връзка с редовия стрелец Блейбърн. На всичко отгоре Едуард изобщо не приличал на своите предци и братя.
Майкъл Джонс обаче намерил в една църква в Руан, Западна Франция, документи от местния епископат, доказващи, че в момента на зачатието на бъдещия крал родителите му се намирали на 200 километра един от друг и че по онова време разстоянието се изминавало за пет дни. Според документа в продължение на пет седмици, докато Сесилия и стрелецът Блейбърн били в Руан (семейството на херцога живеело там, а Блейбърн бил на служба), Ричард Йоркски воювал с французите в град Понтоаз край Париж. Така че зачатието на Едуард се случило в отсъствие на официалния баща.
Англия не се страхува от конституционна криза
От Бъкингамския дворец отказаха коментари по адрес на Майкъл Хейстингс, отбелязвайки само, че въпросът за бъдещия крал е от компетенцията на британския парламент. В края на съобщението, изпратено в отговор на запитването на Channel Four, се казва: От време на време информират Бъкингамския дворец за истории, в които фигурират хора, които, без да се членове кралското семейство, заявяват права върху трона. Тази спокойна реакция не е учудваща, тъй като случаят на Майкъл Хейстингс далеч не е първият. Ето два от най-пресните.
През 2002 г. беше издадена книгата на известния английския историк Ендрю Уилсън Викторианците, в която правото на Уиндзорската династия върху британския престол също беше поставено под съмнение.
Журналисти от британския всекидневник Гардиън пък написаха още през декември 2000 г., че Уиндзорите нямат право върху престола не защото кръвта им не е достатъчно синя, а защото действащите в Англия закони противоречат на съвременното европейско законодателство за правата на човека. Нещо повече - те се опитаха да инициират и съдебно преследване срещу кралското семейство. Репортерите от изданието подчертаха, че
Законът за английския престол
според който държавата не може да се управлява от незаконороден, а от ХVIII в. - и от католик, представлява дискриминация на определени групи от населението. Ето защо от Гардиън се обръщат към адвоката правозащитник Джефри Робинсън, изказвайки недоволството си и от това, че постановлението от 1848 г., според което всеки, който призовава към сваляне на монархията трябва да бъде изгонен от страната, продължава да е в сила и до ден днешен. Впрочем цялата тази шумотевица се размина без особени последствия за Уиндзорите.
Все пак три години след описаните събития самият британски премиер Тони Блеър нарече Законът за престолонаследството откровено дискриминационен. Несправедливостта на тази норма, според която католици нямат право да наследяват престола, не подлежи на съмнение. В най-близко време възнамерявам да реша този проблем - заяви той. Съдейки по всичко обаче най-близкото време все още не е настъпило. Във всеки случай в британското законодателство не са внесени никакви промени. Католиците продължават да нямат права върху престола. Нещо повече - дори бивш католик, отказал се от вярата си не може да бъде монарх, нито ако е съпруг, съответно съпруга на човек, който изповядва тази религия.
Бедният роднина Джордж Буш
Така или иначе династическите връзки са безкрайно сложно и объркано нещо, а Уиндзорите наистина имат многобройни роднини с различна степен на близост, които обикновено не влизат в сметките им. Колкото и да е странно, роднина на британските монарси например е американският президент Джордж Буш-младши. Впрочем той се оказа роднина едва ли не на всички европейски монарси едновременно. Буш-младши например е далечен братовчед на българският цар Симеон Кобург Гота. Да си припомним, че Сакс Кобург Гота е истинската фамилия на британското кралско семейство, от което то беше принудено да се откаже по време на Първата световна война. Връзката на Буш с царски особи е по майчина линия. Барбара Пиърс Буш е потомка на Ричард Пиърс, пристигнал в Америка през ХIХ век, чието аристократично потекло се губи далеч назад във вековете.
Впрочем Джордж Буш не е първият президент от това семейство. Четиринадесетият управник на САЩ е носел името Франклин Пиърс. Любопитното е, че в рейтинга на президентите, съставен през 2002 г., той се оказа един от най-лошите, заемайки 39-о място (последното - 43-о, се зае самият Джордж Буш).
Светлото бъдеще на мъгливия Албион
Този безкраен династичен детектив неволно кара човек да си спомни американския филм на режисьора Дейвид Уорд Крал Ралф от 1991 година. Сюжетът му е твърде непретенциозен - действието се развива в наши дни. И е долу-горе следното: в резултат на нещастен случай британският престол остава празен и за него може да претендира един-единствен човек с кралска кръв - Ралф Джоунс, пианист в заведение в Лас Вегас. Този бодър и жизнерадостен младеж притежава лоши маниери и примитивна лексика. Личният секретар на новия монарх Уилингъм се опитва безуспешно (за радост на жълтата преса) да обучи Ралф на монаршеско поведение. Това е забавното начало, последвано от интриги, интриги и пак интриги.
Филмът представлява доста глупава художествена измислица. Но това е комедия, която е смешна с това, че не е чак толкова далече от истината. Каквото и да се случи в английското кралско семейство с неговите династични връзки - в Америка или в Австралия, задължително ще се намери пианист или шофьор, който има всички права върху британския престол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във