Банкеръ Weekly

Съдби

СИМВОЛИКАТА ОКОЛО НДК НАБЪБНА ДО СПУКВАНЕ

В югоизточния край на парка около НДК бе побит нов паметник. Поредният. Парче от Берлинската стена (3.60 х 1.25), подарено от кмета на германската столица Клаус Воверайт, се превърна в мемориален монумент. Георги Лозанов произнесе прочувствено слово; софийският кмет Бойко Борисов още един път застана пред тв камерите; официалните лица показаха най-новите си маркови костюми... А обраслата със символи градина приюти още един, умножавайки разногласието помежду им. Така столицата ни за пореден път доказа, че е ничий град, в който между жителите му и управниците отсъства диалог!
По други поводи, винаги съпроводени с политически подтекст, сме подсказвали за отсъствието на демократични процедури при декоративната украса на София. Напомняме го на четящите и сега. И ако някогашната еднолична инициатива на покойната Людмила Живкова не търпеше възражения, то днес поне гласът ни може да се чуе. Макар да не съществува обществена акустика.
Паркът около НДК видимо се превръща в свободна територия, готова безмълвно да приеме всяко хрумване. Разпадащият се паметник на Валентин Старчев е ранен, грубо материален, символ на днешната телевизионна акция Великите българи. В дупката под него трябваше да се приюти споменът за героите на антифашистката борба. В по-ново време на юг се построи кичозна църквица и стената с имената на жертвите на същите тези герои. Покрай скандала с откраднатия от незнайно гробище стар каменен кръст така и не остана време да се потърси очевидната близост с мемориала във Вашингтон. Пак в съседство самотно стърчи единственото запазено в градското пространство произведение на скулптора Галин Малакчиев - паметникът на глаголицата. До него пък се гуши рекламният слънчев часовник на фирмата Майкрософт, които - и часовникът, и фирмата - сякаш се надсмиват над нашата неизживяна провинциалност. Сградата на НДК, популярна сред софиянци като Тортата, сама по себе си също е паметник на мегаломанските амбиции за културно величие. А върху цялото това струпване - което ще се множи, могат да се забележат и видимите знаци на младежкия непукизъм и нихилиране - многоцветни графити, наркомански спринцовки, лъскав целофанен боклук и пр. Както и агресивността на обточилата пространството визуална реклама.
На това място някога се издигаше монументалният, но строг и пестелив в изразните си средства мемориал на падналите във войните българи. Строежът на НДК го запрати, вече разглобен, в дворовете на Военната академия, докато пътищата му съвсем се изгубиха. От време на време се чува по някой слаб или по-силен глас за възстановяването на паметника, но общата врява го заглушава и намерението се стопява.
Точно по същия начин преди няколко десетилетия обрастваше пространството около храм-паметника Св.Александър Невски, вече задръстено от знаците на признателност, а всъщност от безотговорност и безкултурие. Тази еклектика все пак имаше някакво, макар и компромисно, оправдание: фигурите и бюстовете на Климент Охридски, отец Паисий, баса Борис Христов, гробът и паметникът на Иван Вазов, паметникът на Незнайния воин и др. бележат последователността на историята ни. Освен това са дело на доказани майстори - Николов, Далчев, Симеонов, Чапкънов и др. Територията е разположена върху древния некропол, околовръст са пръснати сградите на държавните и културно-образователните институти, които поддържат символиката в някакво равновесие и логична цялост. И все пак пренасищането е факт, който сякаш отдавна не ни впечатлява.
Новият терен за експерименти е около НДК. Дори печалният вчерашен опит с политическата акция на Иван Костов в парка Оборище (бивш Владимир Заимов), претъпкала тревните площи с авангардни, вече рушащи се и ръждясващи скулптури, не послужи за коректив на общинарското мислене. Така вече десетилетия наред се създава усещането за временност на всички материални символи в София, които обаче са с претенцията за вечност. И нищо чудно някой ден да осъмнем с паметник на Великата китайска стена, който отново ще спъва погледите ни около НДК.

Facebook logo
Бъдете с нас и във