Банкеръ Weekly

Съдби

ШУМАХЕР ЛИ Е НАЙ-ВЕЛИКИЯТ?

След 249 състезания, 1364 спечелени точки и седем шампионски титли дойде времето Михаел Шумахер да седне за последен път в своя болид. Злощастната повреда на Сузука намали до минимум шансовете му да стане шампион за осми пъти, но това ни най-малко не променя факта, че през последните 16 години германецът постави в автомобилния спорт стандарти, които трудно ще бъдат достигнати. От двайсет и осемте официални рекорда на Формула 1 27 са негово притежание. Изплъзна му се единствено постижението на Рикардо Патрезе за най-много стартове - Шумахер ще приключи кариерата си с 250 състезания срещу 256 за италианеца. Няма никакво съмнение, че Михаел, син на строителен работник, е най-успешният автомобилен състезател на всички времена. Дали обаче е и най-великият? Трикратните световни шампиони Ники Лауда и Джеки Стюърт са готови да поспорят по този въпрос.

ДА
Ники Лауда
Световен шампион през 1975, 1977 и 1984 година
Кой е най-великият? Този въпрос предизвиква ожесточени спорове още от зората на автомобилния спорт. Да се отговори изглежда почти невъзможно, защото става дума за сравнение между пилоти от различни поколения, състезавали се със съвършено различни машини.
И все пак онова, което остава в историята, е сухата статистика. Седемте (или може би дори осем) световни титли и над 90-те победи, с които се оттегля Михаел Шумахер, му дават огромно предимство по този показател. Той изпреварва с поне две титли следващия най-успял пилот - Хуан Мануел Фанджо. Спечелените от него победи са горе-долу
колкото тези на Айртон Сена и Ален Прост, взети заедно
Очевидно е, че поне според статистиката Михаел е най-великият на всички времена.
Когато Фанджо се оттегли през 1958-а, мнозинството специалисти бяха убедени, че рекордът му от 24 спечелени Гран при ще остане вечен. Разбира се, те грешаха и това постижение бе поправено - първо от Джим Кларк, после от Джаки Стюърт и Ален Прост... Сега обаче Михаел вдигна летвата до такава височина, каквато допреди петнайсетина години дори не можехме да си представим.
За мен най-забележителният аспект в кариерата на Шумахер бе неговата изключителна решителност и очевидна страст към надпреварата. Всички смятаха, че огромното техническо изоставане на Ферари миналата година е притъпило амбициите му. Вместо това през този сезон Михаел доказа, че независимо от възрастта мястото му е в първата редица.
Естествено, има и хора, които са настроени много критично към Шумахер и охотно припомнят
немалкото спорни моменти в кариерата му
Но истината е, че различните поколения имат различни стандарти и приоритети. Едва ли е редно да упрекваме Михаел, че се стреми да извлече максимално предимство за себе си от всяка ситуация. Фанджо, Сена... те правеха абсолютно същото.
Най-силната страна на Шумахер бе дълбочината на връзката му с отбора. Той спечели първите си две титли с Бенетон и след това премина във Ферари, където кара вече 11-и сезон. Аз самият изкарах четири години във Ферари през 70-те и знам колко трудно е да поддържаш дълготрайни добри отношения. Непрекъснато изникват дребни поводи за ревност и вражди, а да запазиш мотивацията си в такива условия е много сложно. В това отношение обаче Михаел свърши забележителна работа, като сплоти отбора около себе си и мотивира всички до удивителна степен.
Предполагам, че мнозина се чудят защо все пак той е решил да се оттегли. Ако се съди по резултатите, няма никаква причина да го прави. Този сезон Михаел опроверга категорично теориите, че бил загубил стръвта си. Той бе амбициран да покаже, че провалът през 2005-а е бил само инженерен, и го стори по блестящ начин.
Аз най-добре знам колко трудно е да вземеш подобно решение. След двете титли с Ферари смятах, че ми е дошло до гуша да карам в кръг, и напуснах. Издържах само две години, преди да се върна и да спечеля още една титла с Макларън. Дали и Михаел ще се върне? Няма никаква пречка за това. Но понеже знам какъв човек е, силно се съмнявам.

НЕ
Джеки Стюърт
Световен шампион през 1969, 1971 и 1973 година
Колебая се да нарека Михаел Шумахер най-великия пилот на всички времена, независимо от забележителните му постижения. В неговото каране има пропуски, които наистина озадачават. В почти всеки състезателен уикенд той допуска поне по една грешка - малка екскурзийка извън пистата, обикновено в тренировките или квалификацията. Разбира се, възможно е той просто да изпитва пистата, за да разбере къде може да натисне и къде - не. Но на мен лично ми се струва, че става дума за един малък
недостатък в цялостните му умения
на състезателен пилот.
Най-яркият пример през този сезон бе инцидентът в квалификацията за Монако, където той се разсея и блокира пистата точно когато Фернандо Алонсо правеше бърза обиколка. Това бе неприятно и ненужно. А ако, както предполагат някои, това е било съзнателно действие, трябва да кажем, че то бе много зле изпълнено.
За мен това е поредното потвърждение колко много са се променили нещата от времето, когато сам се състезавах. Михаел е от едно поколение пилоти, които бяха облагодетелствани от несравнимо по-здравите коли и по-безопасните писти в сравнение с нашата епоха. Не твърдя, че днешните пилоти са безразсъдни, но все пак на моменти това чувство за сигурност ги прави недостатъчно внимателни. Това се отнася и за Шумахер, макар че той е член на комисията за сигурност в пилотската асоциация.
Мога да преброя на пръстите на едната си ръка случаите, в които аз самият съм излизал извън пистата. В онези дни не можеше да си позволиш подобно нещо, защото оттатък вместо обезопасителни ивици и гуми имаше дървета и телеграфни стълбове.
Разбира се, едно великолепно качество на Михаел не може да бъде отречено - неговият
талант да се обгражда с качествени хора
Във Ферари той успя да създаде такава среда, че отборът най-сетне да изплува от блатото и да спечели първата си титла от 21 години. Заслугата за тази среда е на Шумахер, уверявам ви, а не на Жан Тод или Лука ди Монтедземоло. Тъкмо присъствието на Михаел бе катализаторът, подтикнал хора като главния дизайнер Рори Бърн, техническия директор Рос Браун и тийм-мениджъра Найджъл Степни да напуснат предишните си работи и да дойдат във Ферари. Всички велики пилоти в историята са били и големи мотиватори, и Шумахер не е изключение.
В делата на Ферари политиката винаги е играла сериозна роля, което често е пречело на тима по пътя към успеха. Михаел им помогна да преодолеят това и да се концентрират върху състезанията. Великите пилоти като него са и много проницателни. Изборът на точния момент е едно от големите предизвикателства в живота, но според мен Шумахер се справи отлично с него. Едва ли можем да си представим по-подходящ миг, в който да обяви оттеглянето си, от състезанието на Монца, което той спечели за Ферари. Така и за отбора остана достатъчно време да начертае своите планове за епохата след Шумахер.

Facebook logo
Бъдете с нас и във