Банкеръ Weekly

Съдби

ЩЕ ПРЕВЪЗПИТА ЛИ КРИСТИН ЛАГАРД МЪРЗЕЛИВИТЕ ФРАНЦУЗИ?

От юни 2007-а Кристин Лагард е министър на финансите на Франция. Тази 52-годишна юристка е първата жена, която оглавява финансовия ресор на страната. В парижкото правителство тя е сред главните фигури, които трябва да осъществят тежките реформи, обявени от президента Никола Саркози. Той смята, че е време да се сложи край на убийствените за държавата социални придобивки и блажения мързел на френската нация. Според него за осигуряването на по-голям стопански растеж, повече работни места и по-голяма покупателна способност на населението е необходимо да се орежат социалните дейности и държавната намеса в икономиката, както и да се полага по-усилен труд от обществото. За постигането на тези цели Саркози се нуждаеше от някого, който да извърши невъзможното. И изборът на твърд либерал като г-жа Лагард не бе никаква изненада.
Кристин Лагард е родена на 1 януари 1956 г. в Париж. Израства в семейството на университетски преподаватели. В младостта си е състезателка по синхронно плуване във френския национален отбор. Учи в САЩ и в родината си. Завършва право и англицистика. На 25 години отново заминава за Америка. Започва работа в известната юридическа фирма Baker McKenzie, която обслужва големите международни корпорации. Специализира се в областта на антитръстовото и трудовото законодателство. През 1999-2005-а е президент на компанията. За същия период печалбите на Baker McKenzie нарастват с 30 на сто. Въпреки впечатляващата си кариера и заплатата от 800 хил. долара годишно през 2005-а Кристин се завръща във Франция. Като министър на търговията до май 2007-а увеличава френския износ с 9 процента. После ръководи за кратко Министерството на земеделието и рибното стопанство. Списание Форбс я класира на 30-о място сред най-влиятелните жени в света, още преди Лагард да поеме Министерството на финансите.
Сънародниците й често я наричат Американката. И не без основания. Наред с другото в САЩ Кристин е била съветничка на конгресмена Уйлям Коен (впоследствие военен министър). Пак там тя е един от президентите на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания на Збигнев Бжежински. Заседава и в надзорния съвет на холандския застрахователен конгломерат ING.
Кристин Лагард иска от французите да работят много повече и им дава личен пример с американския си работохолизъм. Тя поддържа формата си с плуване и всяка сутрин отделя време за йогистки упражнения. За да насмогна на всичко, което имам да върша, трябва да съм в добра физическа и психическа кондиция, обяснява министърката.
Първияте програмни изявления на Лагард като шеф на финансовия ресор разбуниха не на шега вироглавите французи. Франция е страна на хора, които много философстват. Едва ли има идеология, която ние да не сме превърнали в научна теория - заяви тя пред Националното събрание. - Така че стига сме философствали. Време е да запретнем ръкави. И още: Французите гледат на работата като на някакво робство.
Всичко това дойде много на съгражданите й. Подобни премъдрости ръсят само подпилите тъпаци, не й остана длъжен влиятелният философ Бернар-Анри Леви.
Франция е една от най-ярко изявените социални държави на планетата. От две десетилетия в страната е в сила закон, който ограничава работното време до 35 часа седмично (при средно 40, 3 часа в ЕС и 43,6 часа във Великобритания). Вместо англо-американската предприемчивост, казват либерали като Лагард, французите предпочитат дългите обеди и приятното прекарване на свободното време. Пенсионната възраст за чиновниците, учителите или служителите в парижкото метро е само 50 години. Средният годишен отпуск за страната е 27 дни. Държавата финансира щедро социалната сигурност, образованието, медицинското обслужване и какво ли не още. Всичко това руши трудовата етика и прави невъзможно по-голямото благосъстояние, твърдят противниците на френския житейски модел. Те дори са измислили за мързела на народа си специален термин - летаргична трудова култура. Затова и амбицията на г-жа Лагард е да присади на галска почва вярата, че освен идеите трябва да се ценят и парите. Французите смятат, че парите са нещо мръсно, работата - достойна за презрение, а богатеенето - нещо нерепубликанско, оплаква се реформаторката.
Либералните медии подчертават, че тя вече е постигнала известни успехи, особено сред младите французи. Ние сме свидетели на истинска културна промяна, посочва Ерик Чейни, икономист в Morgan Stanley Bank. За пръв път от дълго време богатството престана да е тема табу и за пресата. Популярен седмичник дори публикува доходите на известни французи за 2006 г. (Зинедин Зидан - 18 млн. долара, Франсоа Фийон - 334 хил. долара, Никола Саркози - 109 хил. долара и т.н.). За отбелязване е обаче, че само 40 процента от населението споделят мнението, че богатството може да се постигне с труд.
Междувременно масовата съпротива срещу реформите на новия кабинет също е налице. Срещу удължаването на трудовия стаж за пенсиониране (от 40 на 41 години), приватизацията и съкращаването на държавните работни места вече стачкуваха железничари, шофьори на автобуси, пощенски служители, енергетици, летищен персонал, чиновници, медицински кадри, учители, студенти. Не ние, а Саркози и неговият екип са за реформиране!, скандираха протестиращите. Проправителственият всекидневник Фигаро сполучливо определи естеството на конфликта като първия сблъсък в очертаващата се дълга война срещу синдикатите. Да припомним само, че всички тези събития стават във времена на рязко поскъпване на стоките и услугите.
Но така или иначе правителството не се огъна пред протестите и внесе в Националното събрание пакет от нови стопански закони. Дали президентът Никола Саркози, Кристин Лагард и другите членове на неговия екип ще променят с нещо френските трудови и житейски навици, е рано да се каже. Във всеки случай за страничния наблюдател остава едно фундаментално съмнение. Ако французите наистина са толкова лениви, колкото се говори, защо тогава тяхната производителност на труда е по-висока от тази на работливите британци?

Facebook logo
Бъдете с нас и във