Банкеръ Weekly

Съдби

Шест случайни открития за милиони

Вероятно всеки ученик знае легендата, според която Дмитрий Менделеев видял периодичната таблица на химичните елементи в съня си. В историята обаче има и много други открития, направени по чиста случайност, които впоследствие са донесли световна слава и богатство на авторите си. Ето някои от тях.


Сладолед на клечка

Всъщност изобретателят му, 11-годишният Франк Еперсън, не само извършил своеобразна революция в индустрията на уличното хранене, но и станал автор на първата в света рецепта за плодов лед. Според легендата една зимна вечер момчето забравило на прозореца чашата си със сода. В нея останала и пръчицата, с която содата на прах се разбърква във водата. Осемнадесет години по-късно, през 1923-а, порасналият Еперсън използвал откритието си в бизнеса и открил търговия със замразени лимонади. След още една година изобретателят забогатял дотолкова, че патентовал изобретението, което нарекъл попсикъл, и основал компанията Попсикъл корпорейшън. След продажбата на патента през 1928-а Еперсън получавал процент от всяко продадено ледено лакомство. През 1983-а брандът бил купен от най-големия хранителен холдинг в света, Юнилевър, за 155 млн. долара.


Супер лепилото

По време на Втората световна война американският химик Хари Кувър оглавявал изследователска група в компанията Ийстман Кодак, която се занимавала с разработката на свръхточни оръжейни мерници. Мисията се оказала непосилна за учените, затова пък в хода на един от експериментите те затънали във вещество, което впоследствие получило наименованието супер лепило. През 1958-а лепилото било пуснато в масово производство. През следващите няколко години Кувър участвал в разработката на още 320 вида лепила, включително и за затваряне на рани и полагане на хирургични шевове.


Багрилото мовеин

Друг неуспял химик, този път от Великобритания, в продължение на няколко години упорито се опитвал да намери... лекарство срещу малария. В края на краищата, през 1856-а, търсенията на Уилям Хенри Пъркин довели до изобретяването на първото в света синтетично багрило - мовеин. Ученият веднага патентовал откритието си и открил фабрика недалеч от Лондон. През 1862-а пурпурното багрило придобило такава популярност, че самата кралица Виктория се докарвала с тоалети, оцветени с мовеин. Макар че интересът към оцветителя бързо утихнал, за по-малко от десет години Пъркин успял да спечели милиони, след което продал фабриката си и се посветил изцяло на научните изследвания.


Тефлонът

Това е още едно откритие, дошло на бял свят благодарение на разсеяността и нощните температури. Американецът Рой Бланкет експериментирал със свойствата на газовете, докато разработвал охлаждащи вещества. След като забравил един от образците на улицата, на сутринта Планкет забелязал, че веществото се е втвърдило и се е превърнало в материал, подобен на восък. През 1945-а компанията, в която работел Планкет, патентовала тефлона и започнала да го използва в производството на стотици видове продукти (от домакински съдове до кабелна изолация). Досега изобретението е донесло на автора си и на компанията производител милиарди долари.


Полимерът бакелит

Полимерът бакелит се използва широко в производството на битова техника, електроника и домакински съдове. Той не се топи и е лош проводник на топлина. Устойчив е на драскотини, натиск, триене и удари, а освен това е добър изолатор е, обработва се лесно и издържа на температура до + 300 градуса по Целзий. Тези свойства на бакелита предопределят широкото му приложение. Впрочем отначало създателят му, белгиецът Лео Хендрик Бакелан, търсел съвсем друго вещество - заместител на природната смола шеллак, която се използвала за производството на бои и лакове. Шеллакът също понася добре външното въздействие, но е лесно запалим. Получавайки бакелита, белгийският изобретател уцелил с един куршум два заека - открил това, което търсел, а заедно с това най-ценния полимер и първата в света нетопяща се пластмаса. През 1910-а Бакелан патентовал откритието си и създал компанията Бакелит корпорейшън. Така той добавил към своето и без това голямо състояние няколко десетки милиони долара.


Закопчаващите лепенки

През 1941 г., след сутрешния си джогинг, швейцарският инженер Жорж дьо Местрал дълго и старателно отделял цветовете от репей, залепнали върху спортните му панталони. Заинтересуван от растението той изучил цветове му под микроскоп и установил, че способността им да залепват върху различни тъкани се дължи на стотици микроскопични кукички върху повърхността им. Бидейки подкован в няколко научни области, дьо Местрал започнал разработката на нов крепежен материал и след десет години се появили първите закопчаващи лепенки, известни като велкро. Впрочем докато изобретението спечели популярност сред потребителите, изминават почти 20 години. В началото на 70-те НАСА започнала да използва закопчаващите лепенки в производството на костюми и обувки за космонавтите и оттогава продажбите на велкро уверено нарастват. По думите на съпругата на покойния дьо Местрал през последните 30 години от живота си той издържал своето семейство най-вече с парите от патента на изобретението си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във