Банкеръ Weekly

Съдби

ШАМПИОНЪТ, КОГОТО НИКОЙ НЕ ОБИЧАШЕ

За Роберто Манчини, треньор на шампиона и недостижим лидер в серия А Интер, вероятно е необяснимо защо той и възпитаниците му се радват на толкова малко симпатия в Италия. Навсякъде другаде отбор с толкова успехи би заслужил доста повече доверие. Докато Манчини едва ли ще убеди скептиците с нещо по-малко от спечелване на Шампионската лига. А след поражението 0:2 от Ливърпул във вторник това изглежда малко вероятно.
Истина е, че Интер дължи този резултат не толкова на собствените си грешки (макар да не игра кой добре), колкото на гафовете на съдията, показал
два жълти картона на Матераци за общо половин нарушение,
и на лошия си късмет (защото Ливърпул, който изглеждаше отчайващо лишен от идеи, стигна до головете си по чиста случайност). Колкото и разумни да са обаче, тези извинения ни най-малко няма да трогнат подчертано враждебната публика в Италия.
Впрочем друг на мястото на Интер едва ли щеше да се нуждае от извинения - отборът има 11 точки аванс пред втория Рома в серия А и запазва сериозни шансове да подобри собствения си рекорд от миналия сезон, когато спечели скудетото с цели 22 точки преднина.
Ако сметнем и титлата от сезон 2005-06 - присъдена на Интер след наказанията на Ювентус и Милан за уреждане на мачове - излиза, че съставът на Манчини е
на път да спечели третото си поредно скудето.
Но независимо от това забележително постижение отборът си остава недолюбван в Италия, а треньорът му потвърждава старата приказка, че никой не е пророк в собствения си дом.
Има няколко причини Интер да не може да спечели сърцата и умовете. За разлика от Рома или Фиорентина, да речем, този отбор не се е посветил ревностно на атакуващия футбол. Философията на Манчини е да се играе технично, на умерена скорост, с продължително задържане на топката. Играчите му никога не се втурват да гонят победа с три гола там, където и един ще им е достатъчен.
Друга причина неутралните италианци да не му симпатизират е твърде малкият брой техни сънародници в състава. Защитникът Марко Матераци е на практика единственият италианец, който може да разчита на място сред стартовите единайсет, докато в Ювентус или Милан италианците са все още най-многобройният етнос.
Но онова, което най-много дразни хората, е успехът на Интер. Това е нещо съвършено неестествено - по традиция този клуб трябваше да е обект на всеобщ присмех, а неговият свърхбогат собственик да сменя по двама-трима треньори на сезон в опит да оправдае огромните си инвестиции и поне малко да се доближи до недосегаемия Ювентус. Вместо това сега Интер е недосегаем. Всъщност
клубът се превърна в новия Юве
и автоматично си навлече омразата, която преди падаше върху стария му съперник. Това включва и безбройните конспиративни теории, според които успехите на миланци се уреждат зад кулисите и благодарение на скандални съдийски подпирания.
Да не забравяме и фактора Манчини. След една блестяща кариера като футболист, по време на която мнозина го смятаха за най-големия талант от своето поколение, Роберто започна опитите си в треньорската професия като помощник на Свен-Йоран Ериксон в Лацио. После, след един сезон начело на Фиорентина и още два в Лацио, той бе нает от собственика на Интер Масимо Морати (2004 г.).
Подобен стремителен възход обаче силно подразни повечето треньори в Италия. Те чувстваха - до голяма степен с основание - че Манчини не е отслужил дълга си и е прескочил традиционния път, започващ от юношеските формации и преминаващ през джунглите на Серия С и Серия В. Завистта бе подхранена значително и от решението на Италианската футболна федерация да погази собствения си правилник и да издаде лиценз на Манчини във Фиорентина, преди той да е издържал необходимия изпит.
Затова и не е случайно, че в годината на абсолютна хегемония на Интер италианските треньори избраха за наставник номер 1... Чезаре Прандели от Фиорентина. Година по-рано същото признание заслужи Лучано Спалети от Рома, загубил с рекордно изоставане битката с Манчини в шампионата.
Треньорът на Интер дори не бе сред финалистите
в анкетата. Единственият глас за него бе подаден от наставника на големия враг Милан Карло Анчелоти - за което Анчелоти бе принуден публично да се оправдава. Роберто е сред архитектите на успеха на Интер - увери Карло. - Той даде на отбора идентичност, която дълги години му липсваше. Има треньори, които си мислят, че с подобен набор от играчи е съвсем лесно да се спечели титлата. Но това е твърде дребнаво мислене. Да ръководиш една съблекалня, пълна със суперзвезди, никак не е лесно.
С високо мнение за Манчини е и Клаудио Раниери, който от това лято води Ювентус. Благодарение на Роберто Интер вече не е като летище, където непрекъснато пристигат и заминават играчи. Това вече не е нещо преходно, както бе в миналото, а един солиден, траен отбор.
Разбира се, скептиците също имат своите основания да се съмняват в треньорските умения на Манчини. Те припомнят, че миналогодишната титла на Интер на практика дойде без реална конкуренция - Ювентус бе пратен в долната дивизия, а Милан, Лацио и Фиорентина - лишени от точки. При това Интер се възползва от кризата в Юве и взе наготово ключови фигури, като Златан Ибрахимович и Патрик Виейра. При такива обстоятелства първото място в серия А можеше да се приеме за даденост още преди началото на сезона. А на единствената сцена, където Интер срещна достойна конкуренция - в Шампионската лига - тимът изхвърча още в осминафиналите, елиминиран от Валенсия. Тазгодишното издание на турнира бе големият шанс на Манчини да опровергае подобни мнения. Но след фиаското на Анфийлд - независимо по чия вина е дошло то - този шанс изглежда вече съвсем скромен.
По материали на чуждестранния печат

НАШЕСТВЕНИЦИТЕ
Само трима италианци имаше Интер в разширения си състав за гостуването в Ливърпул - резервните вратари Франческо Толдо и Паоло Орландони и бившия национал Марко Матераци. Нито един от тях обаче не е роден в радиус от 200 километра от Милано. Ако калкулираме разстоянията до родните места на всички играчи в състава, излиза, че футболистите на Интер са родени средно на 5900 километра от стадион Сан Сиро.
Жулио СЕЗАР. 28-годишният вратар (с 20 мача за националния тим на Бразилия) е роден в Рио де Жанейро, на 9068 км от Милано.
Иван КОРДОБА. 31-годишният централен защитник (40 мача за Колумбия), е роден в Меделин, на 8935 км.
Хавиер САНЕТИ. 34-годишен, със 117 мача за националния тим на Аржентина. Роден в Буенос Айрес, на 8973 км.
МАЙКОН. 26-годишен, 33 мача за националния тим на Бразилия. Роден в Новоамбурго, на 10 327 км.
Николас БУРДИСО. 26-годишен, 15 мача за националния тим на Аржентина. Роден в Алтос де Чипион, на 11 128 км.
Нелсон РИВАС. 24-годишен, колумбиец. Роден е в Прадера, на 9374 км.
Кристиян КИВУ. 27-годишен, с 57 мача за националния тим на Румъния. Роден е в Решица, на 988 км.
МАКСУЕЛ. 26-годишен, бразилец. Роден е в Качуейру до Итапемирим, на 8944 км.
Деян СТАНКОВИЧ. 29-годишен, 72 мача за националния отбор на Сърбия. Роден е в Белград, на 885 км.
Луиш ФИГО. 35-годишен, със 127 мача за националния отбор на Португалия. Роден е в Алмада, на 1684 км.
Патрик ВИЕЙРА. 31-годишен, със 105 мача за националния отбор на Франция. Роден е в Дакар (Сенегал), на 4232 км.
Естебан КАМБИАСО. 27-годишен, с 32 мача за Аржентина. Роден в Буенос Айрес, на 8973 км.
МАНИШ. 30-годишен, с 44 мача за Португалия. Роден в Лисабон, на 1559 км.
ПЕЛЕ. 20-годишен, португалец. Роден в Порто, на 1514 км.
Златан ИБРАХИМОВИЧ. 26-годишен, с 49 мача за националния отбор на Швеция. Роден в Малмьо, на 1155 км.
Хулио КРУС. 33-годишен, със 17 мача за Аржентина. Роден в Сантяго дел Естеро, на 10 995 км.
Ернан КРЕСПО. 32-годишен, с 65 мача за Аржентина. Роден във Флорида, на 10 544 км.
Давид СУАСО. 28-годишен, с 33 мача за националния отбор на Хондурас. Роден в Сан Педро, на 10 747 км.

Facebook logo
Бъдете с нас и във