Банкеръ Weekly

Съдби

СЕГОЛЕН РОЯЛ - ЛЮБИМКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ

Франция е обхваната от сеголеномания. С този термин политолозите обозначават невероятно високия рейтинг на съпругата на лидера на социалистическата партия - Сеголен Роял. Година преди президентските избори малцина се съмняват в крайните им резултати. Според последните анкети 52-годишната майка на четири деца печели уверено срещу всеки френски политик. Любовта на французите към претендентката за президентския пост граничи с истерия. Никой обаче не може да обясни как Сеголен Роял, която така и не издигна някаква ясна предизборна платформа и непрекъснато прави популистки изказвания, се превърна в основен претендент за креслото в Елисейския дворец. По този повод се разпространяват различни екзотични версии, включително и че Сеголен Роял е извънбрачна дъщеря на президента на Франция Франсоа Митеран, който всячески е помогнал за кариерата й.
Сеголен Роял определено си харесва фамилното име. Когато навършила 15 години, тя казала на родителите си: Дори да се омъжа, никога няма да взема фамилията на съпруга си. Но нещата не се ограничили само с името. След като се запознала с избраника си Франсоа Оланд на студентската скамейка в прочутата Национална школа по администрация, госпожица Сеголен още първия ден му казала: Не разчитай на брак, максималното, на което съм способна, е да живея под един покрив с теб и да отглеждам деца, но никога няма да стана домакиня.
Бъдещият съпруг на Роял решил да намери утеха в политиката и на пръв поглед е преуспял на това поприще - днес Оланд е лидер на опозиционната социалистическа партия. Но злите езици говорят, че това все още нищо не значи, и съветват лидера на социалистите да вземе фамилията на прочутата си съпруга, с която има сключен граждански брак, но не и църковен.
Родената в Сенегал - в семейство на полковник от артилерията, Сеголен мечтаела само за едно - да замине колкото се може по-бързо от Африка и да се избави от опеката на деспотичния си баща. Мечтата й се осъществила и тя изкарала последните два класа в частен лицей във Франция. Зрелостните изпити през 1968 г. били провалени от студентските размирици. Тъкмо тогава Сеголен взела стратегическото си решение да се занимава с политика. Последвало обучение в университета - във висшата школа по политически науки, а после в Националната школа по администрация. Тя завършила образованието си една година преди президентските избори през 1981 година. Това бил решаващ момент в кариерата на Сеголен Роял.
Националната школа по администрация не е обикновено учебно заведение. Тя е част от сложната система на държавната власт и управлението във Франция. Политическите пристрастия в нея се определят главно от конюнктурата. Често приятели, които са седели на един чин, впоследствие се оказват от различни страни на барикадата, избирайки лявата социалистическа партия или дясната републиканска. Сеголен Роял се влива в редиците на социалистите заедно с Франсоа Оланд. Любопитното е, че тъкмо през същата година под знамената на републиканците застава техният най-близък приятел, сегашният премиер-министър на Франция Доминик дьо Вилпен. Решението на Сеголен Роял и мъжа й било, продиктувано от времето, а не от убежденията им. Позициите на социалистическата партия в онзи момент били силни, както никога. Година след абсолвентския бал на Сеголен, Франсоа Митеран ще бъде избран за първи президент социалист на Петата република, а след десет месеца скромната служителка в администрацията Роял била забелязана от всемогъщия съветник на Митеран - Жак Атали. Държавният глава харесал младата активистка и в продължение на шест години тя заемала поста съветник към администрацията на президента. А Франсоа Митеран се превърнал в истински ангел-пазител за Сеголен Роял. Тъкмо той настоял тя да стане депутат, а по-късно през 1992 г. я поканил в правителството на Пиер Береговоа да отговаря за екологията.
Никой не може да каже какво точно е свързвало Митеран и Роял. Едва след смъртта на президента в един вестник се появила бележка, че Сеголен уж е негова извънбрачна дъщеря. Авторът на статията посочил удивителната прилика във външността им, особено в носовете, както и факта, че президентът Митеран обичал много жените. Журналистът бил уволнен, а роднинските връзки между Митеран и Роял позабравени. Може обаче със сигурност да се твърди, че бившият президент е бил като политически баща на сегашния кандидат-президент. Митеран открито подготвял Сеголен Роял за своя наследничка.
Твърди се, че веднъж самата тя казала за своята кариера: Спуснаха ме с парашут и приземяването мина успешно. В контекста на тази фраза изцяло се вписва фактът, че доскоро истинският кандидат на социалистите за президентския пост беше държан в сянка, а съпругът й стана лидер на партията. Очевидно шефовете на социалистите са пазили най-сигурното си оръжие за решителното сражение.
Сеголен Роял винаги е била в сферата на управлението, въпреки раждането на четирите й деца. Тя сменя постовете си като ръкавици - министър на екологията, на училищното образование, министър по въпросите на семейството и децата, депутат, ръководител на района Пуату-Шарантай. Сеголен е прочута с популистките си и, меко казано, твърде оригинални начинания. Като например закона за извозването на боклука или за намаляването на градския шум. Най-поразителна обаче е историята за първото й избиране за депутат. В хода на избирателната си кампания в забравения от Бога департамент дьо Севр тя обещала на жителите от местните села безплатни курсове по английски език, за да могат да продават прочутото си козе сирене в цял свят. Роял не успяла да научи селяните на чужд език, но била избрана за депутат.
Впрочем истинската й сила е в друго - в уникалната й способност да провежда кампаниите си учудващо спокойно. Сеголен умее с тих, но стоманен глас да разяснява, да убеждава и да прокарва необходимите й решения.
Никой не знае как Сеголен Роял стана реален претендент за креслото в Елисейския дворец. По този повод тя отбеляза следното: Кандидатурата ми е предначертана от самата хармония на живота.
Това, което безусловно признават и политическите приятели и враговете на семейната двойка Роял-Оланд, е, че Сеголен е много по-харизматична от съпруга си. А ако се вземе предвид дългогодишната политическа традиция във Франция, кандидатът за президентските избори - на една или друга политическа партия, задължително да е и неин лидер, Франсоа Оланд не би имал никакви шансове. В същото време Сеголен е изключително успешна кандидатура. Тя е на 52 години и е майка на четири деца. Това не попречи на френските читатели на мъжкото списание FHM да я поставят на шесто място в класацията на най-красивите и сексуални жени на планетата след Анджелина Джоли. Далеч зад нея се нареждат Летиция Каста, Софи Марсо или Моника Белучи. Няма седмица, в която Сеголен Роял да не се появи на корицата на някое политическо или светско списание. Цяла Франция следи личния й живот.
На срещите си със Сеголен Роял потенциалните избиратели най-често се редят на опашка не за да общуват с нея като известен политик и да й задават въпроси, а само за да я докоснат. Ако се вярва на историческите хроники този хипнотичен феномен е бил част от харизмата на Жана д'Арк, с която Сеголен Роял обича да се сравнява. Сеголеноманията не е просто обществено явление, а истинска истерия. Над 51% от французите днес са готови да гласуват за Сеголен Роял, отдавайки й предпочитание на втория тур на изборите срещу основния кандидат от сега управляващата партия Никола Саркози.
Започвайки предизборната си кампания обаче, Сеголен Роял не отчете чудовищната вътрешна конкуренция в редиците на социалистическата партия. В нея има твърде много различни течения и групи и всички те се борят както за наследството на Митеран, така и за свое място в Елисейския дворец. И макар да нямат практически никакви шансове да спечелят изборите, те не могат лесно да се примирят с това, че тяхната кандидатка е жена и съпруга на лидера на партията... Тя е обвинявана в липсата на предизборна програма, наричат я най-консервативната и реакционната сред политиците от левицата.
В отговор на критиките тя не се уморява да повтаря, че ще се яви на изборите само ако пълномощия за това й делегират партията и съпругът й. Упреците за липсата на ясна предизборна програма обаче не са далеч от истината. Единственото, което днес французите знаят за политическите пристрастия на Сеголен Роял, е това, че тя се ръководи от принципите на ултралибералния икономически модел по английски пример, а това никак не се вписва в традиционните устои на социалистическата партия. Освен Митеран другият кумир на кандидатката за президент е британският премиер Тони Блеър. Това е велик политик, по негово време Лондон спечели правото да бъде домакин на Олимпийските игри, а ние загубихме позорно - заяви Роял. Предизборното й поведение в момента напомня пълна бъркотия. Сеголен Роял се опитва да играе на всички фронтове. Например на полето на министъра на вътрешните работи и неин главен противник на изборите Никола Саркози, като прави още по-радикални изявления от неговите по въпроса за борбата срещу престъпността. Тя например призова всички затворници, които не са французи, да бъдат депортирани от страната. А младите французи от предградията, които нарушават реда, да бъдат изпратени в армията (при положение че задължителната военна служба във Франция е отменена). До неотдавна главен идеолог на традиционните семейни ценности и яростна противничка на еднополовите бракове, днес Сеголен Роял се изказва за правото на хомосексуалните семейства да осиновяват деца.
Така или иначе, в оставащото до изборите време Роял ще трябва да определи своите ориентири. Засега тя със сигурност е наясно, че Франция не е по-лоша от Финландия или Германия, където зад кормилото на властта стоят жени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във