Банкеръ Weekly

Съдби

С ЧИСТА СЪВЕСТ ЗАД РЕШЕТКИТЕ

Петнадесет години без обвинения
На 19 юли 50 държави в света отбелязаха 60-я рожден ден на една от най-известните политически затворнички в света, носителката на Нобеловата награда за мир за 1991 г., лидер на най-голямата опозиционна партия в Бирма Национална лига за демокрация Аун Сан Су Чжи. През 1990 г. Националната лига за демокрация спечели парламентарните избори, но военната хунта отказа да й предаде властта. Така дъщерята на националния герой Аун Сана прекара 10 от последните 16 години под домашен арест и в момента продължава да е затворничка.
Някои правозащитници се надяваха, че по случай кръглата годишнина на Аун Сан Су Чжи ще успеят да повторят кампанията от 1988 г. за освобождаването на Нелсън Мандела от затвора за 70-я му рожден ден. В посолството на Мианмар в САЩ бяха предаден над 7 хиляди поздравителни картички. В столицата на Мианмар стотици привърженици на Нобеловата лауреатка се събраха пред щаба на Национална лига за демокрация и пуснаха в небето 10 гълъба и 61 балона. Полицията записа церемонията с видеокамери. В пагодата Шведагон, където през 1988 г. Су Чжи по време на поредното си кратко освобождаване произнесе реч в подкрепа на демократичното движение, нейни привърженици, облечени в тениски с надпис Освободете я, също пуснаха в небето 61 гълъба. Всички участници в акцията бяха задържани от полицията и освободени едва след като свалиха тениските. Поздравителни речи по случай годишнината на правозащитничката произнесоха в различни градове на света генералният секретар Кофи Анан, президентът на САЩ Джордж Буш, лауреатът на Нобеловата награда за мир Дезмънд Туту, Далай Лама и бившият президент на Чехия Вацлав Хавел. Аун Сан Су Чжи остана под домашен арест.
Хаитянският убиец
Католическият свещеник отец Жан Жуст беше арестуван на 21 юли по обвинение, че е участвал в отвличането и убийството на журналиста Жак Рош, случило се седмица по-рано. Властите в Хаити обвиниха за престъплението представители на партията Лавалас, един от лидерите на която е свещеникът. По време на погребалната служба група политически противници на Лавалас се нахвърлиха върху Жан Жуст в момента, в който той се приближи към гроба. Няколко часа по-късно свещеникът беше арестуван. Жан Жуст твърди, че е невинен и че в момента на извършването на престъплението, в което го обвиняват, се е намирал в САЩ. Амнести Интернешънъл също го обяви за невинно затворен. Властите на Хаити получиха протестни писма с хиляди подписи от 11 държави. Редица депутати от американския Конгрес се обърнаха към президента Буш с призив да настоява за освобождаването на политическия затворник.
Привържениците на отец Жан Жуст често се събират под прозорците на затвора, в който той се намира. На 22 ноември 2005 г. те можаха да чуят как свещеникът крещи от килията си: Искаме справедливост и мир! Свободата умира! Жадувам за свобода! Затворът е ад!.
Виетнамският шпионин
През миналата година организацията Амнести Интернешънъл разгърна сред пълнолетните потребители на ИНТЕРНЕТ кампания за масови обръщения към правителството на Виетнам с настояване за освобождаването на Нгуен Кхак Тоан. Бившият офицер от армията на Социалистическа република Виетнам, който стана бизнесмен, беше арестуван на 8 януари 2002 година. На управляващите станало известно, че Нгуен Кхак Тоан събира жалби от лица, чиято собственост е конфискувана от местните власти, за да настоява за преразглеждането на тези дела от централното правителство. Арестуваният беше обвинен в събиране на жалби, документи и нелегални статии, разпространявани от опозицията в страната, за създаване на информация, изопачаваща политическата ситуация, съобщи вестник Ван зян, орган на комунистическата партия на Виетнам. Вестникът съобщи още, че Нгуен Кхак Тоан е изпращал електронни писма, в които е предоставял информация на живеещи във Франция виетнамски революционери. Не бе дадена възможност на адвоката на Нгуен Кхак Тоан да се среща с подзащитния си без свидетели. Съдът осъди Нгуен Кхак Тоан на 12 години затвор и последващ тригодишен домашен арест за шпионаж (член 80 от виетнамския Наказателен кодекс).
Малдивската терористка
Фотографката Дженифър Латиф от Малдивските острови, дъщеря на известен опозиционен политик, живеещ извън пределите на страната, през 2003-2004 г. е задържана нееднократно от властите за кратки срокове. На 18 октомври 2005 г. тя беше осъдена на 10 години лишаване от свобода за тероризъм. Две години по-рано - на 20 септември 2003 г., в столицата на Малдивите - Мале, е организирана масова протестна акция, предизвикана от смъртта на един от задържаните в затвора Маафуши и опита починалият да бъде погребан тайно. Избухват вълнения в затвора, които са потушени с огнестрелно оръжие, в резултат на което няколко затворници са убити, а десетки - ранени.
По думите на самата Дженифър Латиф на 20 септември тя е присъствала на демонстрациите, но не като участничка, а като журналист от забранения от властите вестник Minivan. Тя обаче е обвинена, че е хвърлила камък срещу полицай, и осъдена за тероризъм. Освен, това според съда, фотографката е призовавала хората към унищожаване на имущество по време на протестната акция.
При задържането й тя била бита, а по-късно в затвора е подлагана на морални и физически оскърбления, била лишена от необходимите й лекарства като болна от диабет. Дженифър Латиф не се призна за виновна. От затвора тя призовава политическите си съюзници към акции на гражданско неподчинение с цел злият диктатор да бъде поставен на колене. Злият диктатор е президентът на Малдивите. Месец след произнасянето на присъдата в президентството е връчена петиция с 2841 подписа (това са около 2% от жителите на страната, имащи право да гласуват) с призив за незабавно освобождаване на политическата затворничка.
Иранският богохулник
През миналата година редица световни журналистически награди, включително и Международната премия на град Сиена за свобода на словото и Златното перо на свободата - 2006, бяха връчени на затворника от специалното отделение на техеранския затвор Евин Акбар Ганджи. Той се ползва с голяма популярност сред прогресивната иранска интелигенция и сред студентите. Някогашен активен участник в иранската революция с лидер аятолах Хомейни, с времето той преразглежда възгледите си и се превръща в опонент на управляващия режим, който обвинява в религиозен фашизъм. Ганджи е автор на книгата Зандан за духовете, написана в жанра журналистическо разследване. В книгата си той посочва причастността на бившия президент на страната Рафсанджани и на редица други водещи политици в убийствата на петима писатели и интелектуалци. Смята се, че книгата се е превърнала в една от главните причини за поражението на консерваторите на парламентарните избори през 2000 година. Два месеца след изборите Ганджи беше арестуван веднага след завръщането му в страната от Германия, където участваше в конференция за необходимостта от политически и социални реформи в Иран. През 2001 г. той беше осъден на десет и половин години затвор и последващо петгодишно заточение за оскърбление на религиозните закони и лидери, за заплаха за националната сигурност и пропаганда, насочена срещу исляма. След разглеждане в апелативния съд наказанието беше намалено до шест години затвор без последващо заточение. В затвора той нееднократно е подлаган на изтезания, отказани му са лекарства срещу астмата, от която страда. Ганджи на два пъти обяви гладна стачка, в резултат на което теглото му падна до 50 килограма. Съпругата на журналиста не може да напуска пределите на Иран, защото за това е необходимо разрешението на мъжа й, който според бюрократичните правила е длъжен да се яви лично във визовата служба.
През юли 2005 г. американският президент Джордж Буш призова Иран да освободи Ганджи незабавно и безусловно, но властите така и не откликнаха на неговия призив.
Мексиканският убиец
През декември 2004 г. мексиканският фермер Фелипе Ареага беше арестуван по обвинение в убийството на сина на собственик на компания за преработка на дървесина. Представители на екологични организации обаче предположиха, че причината за ареста е съвсем друга - Ареага бил наказан за изказвания срещу незаконната преработка на дървесина в щата Гереро. На Световната екологична организация и преди това й се наложи да защитава други двама фермери, борещи се за екологията в същия щат. Родолфо Монтиел и Теодоро Кабреро са арестувани през 1999 г. по изфабрикувани обвинения, подложени са на изтезания в затвора и са освободени по заповед на президента, след като световната общественост разгърна мощна кампания за освобождаването им. Фелипе Ареага беше държан в малка килия заедно с още 18 човека. Често му се налагало да се бие със съкилийниците си, отстоявайки правата си. На 15 септември 2005 г., след 10 месеца затвор, Ареага излезе на свобода - съдът призна, че той няма нищо общо с убийството, в което е бил обвинен.
Уйгурската заплаха за националната сигурност на Китай
Може да се каже, че Ребия Кадир е живяла доста добре в комунистически Китай. Тя притежавала супермаркет в град Урумчи, оглавявала организацията Движение на 1000 майки, която помагала на жените-мюсюлманки да започнат свой бизнес. На китайските власти обаче не се харесвала твърде дейността й в защита на уйгурското население. През 1999 г. Кадир се срещнала с делегация от американски бизнесмени, за да им разкаже за положението на уйгурското население. След това тя била арестувана, а през 2000 г. осъдена на осем години затвор, защото според съда създавала заплаха за националната сигурност. Тя била обвинена и за това, че изпращала китайски вестници на съпруга си, който е бивш политически затворник и живее в САЩ.
В затвора й била дадена възможност да се храни в съответствие със законите на исляма, но й забранили да разговаря с трите си съкилийнички, да чете и да пише по цялото време на присъдата. Според собствените й признания зад решетките Кадир се чувствала близо до полудяването. Тя не получавала информация от външния свят, не знаела, че световните правозащитни организации водят кампания за освобождаването й, нямала възможност да се свърже с петте си деца, живеещи в САЩ заедно с мъжа й. Други пет деца на госпожа Кадир живеят в Китай, а едно - в Австралия.
На 17 март 2005 г. Съединените щати успяха да се преборят за освобождаването на Ребия Кадир. То съвпадна с визитата на държавния секретар на САЩ в Китай Кондолиза Райс. На Кадир й беше разрешено да замине на лечение в Щатите за година и половина, след което трябва да се върне в родината си. Дисидентката заяви, че няколко дни пред освобождаването й е била посетена в килията от осем или девет затворнически пазачи. Било й заповядано да не се свързва с уйгурите в Китай, нито с уйгурските сепаратисти в САЩ, както и да не дава информация за положението в Синздян-Уйгурския автономен район на Китай. В противен случай те й обещали да се разправят с китайския й бизнес и с децата, които живеят в Китай. През май думите й се потвърдиха. В една от компаниите й в Урумчи китайската полиция извършила обиск и арестувала няколко работници от фирмата. Синът на Кадир бил принуден да се укрие, за да се спаси от евентуален арест. Китайските власти отхвърлиха всичките й твърдения за преследване на роднините на Ребия Кадир като нагла лъжа. В САЩ госпожа Кадир има намерение да се бори за човешките права, както и да се опита да повтори това, което е вече е постигала в Китай - да спечели един милион долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във