Банкеръ Daily

Съдби

Румънският град Яш иска да спечели новия завод на Volkswagen

Дворецът на културата
S 250 bcff813c 1544 415e b7c2 6131d51ef3d7

Германският концерн Volkswagen търси подходящи локации в Източна Европа за изграждането на нов завод за автомобили Skoda. Като потенциални кандидати бяха посочени Румъния и България, а по-късно сред тях беше добавен и трети възможен - Турция. Главният изпълнителен директор на групата Хърбърт Дайс потвърди, че компанията търси локация за новия завод, като той със сигурност ще се намира в Източна Европа. Според плановете производството трябва да започне след 2022 година, а то пък ще осигури между 4000 и 5000 работни места.

На този фон от държави с дългогодишни традиции в производството на автомобили, нашите шансове никак не са големи. Вярно, през последните години производството на компоненти за автоиндустрията бележи значителен възход у нас, но все още няма завод, който да сглобява цял автомобил. Приходите от този сегмент възлизат на близо 2.5 млрд. евро за миналата година, а бранша формира 5% от брутния вътрешен продукт на България. В същото време броят на заетите продължава да нараства и вече надхвърля 50 000 човека, като над 170 фирми произвеждат компоненти и системи за водещите международни автомобилни марки. От 2005 г. досега по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 31 проекта в автомобилната промишленост с 14 209 нови работни места.
Новината от началото на ноември активизира местните власти в един от бързо развиващите се икономически центрове в Румъния, които заявиха амбициите си да привлекат вниманието на автомобилния производител. Според кмета на Яш Михай Чирица градът, който той управлява, е най-добрата локация за новата фабрика на германската група в Източна Европа.

Яш (на румънски: Iaşi) е град в Североизточна Румъния в историческата област Молдавия. Той е административен център на окръг Яш. Населението на града е 290 422 човека, което го нарежда на четвърто място в страната. Разположен е на река Бахлуй, която е приток на река Прут.

Град Яш е споменат за първи път в писмен източник в грамота за търговски привилегии, издадена през 1408 г. от молдовския владетел Александру чел Бун (Александру Добрия). Името на града вероятно идва от язигите или от узите, които придружават куманите.

Градът често е посещаван от дворяните от молдовския двор. А около 1564 г. княз Александру Лапушняну, на чието име по-късно е наречена една от главните улици, избира Яш за столица на Молдова вместо Сучава в Буковина. Тогава Яш вече е бил известен културен център. Яш е столица на Молдова в продължение на три века (1564-1862 г.). Тук е резиденцията (временна или постоянна) на Александру чел Бун, Щефан чел Маре, Михай Витязул, Александру Лапушняну, Василе Лупу и на други молдовски войводи.

По силата на Яшкия мирен договор втората Руско-турска война приключва през 1792 година. Учредителното събрание, което през 1861 г. взема решение да премести седалището на правителството в Букурещ, гласува да бъдат изплатени на града 148 150 пари на десет вноски, но всъщност Яш не получава никакви пари.

Градът е преживявал множество кризисни моменти (ограбван и опожаряван от татарите и казаците, пострадал тежко през Втората световна война), но винаги се възражда.

В града се намира Яшкият университет - най-старият в Румъния, основан от княз Александър Йоан Куза през 1860 година. Днес в града има 5 университета.

Яш е смятан от мнозина за културното "сърце" на "Старото царство" (т.е. историческите области и княжества Молдова и Влахия, основите на първата румънска държава). Тук гръцкият авантюрист Яков Басилик основава училище и лутеранска църква между 1561 и 1563 година. През 1643 г. първата печатна книга, публикувана в Молдова, е отпечатана от печатната преса на Василий Лупу. Той създава и училище - първото, в което гръцкият бил изместен от майчиния език.

Градът пази и български следи в дългата си история. В яшката църква "Три светители" се съхраняват от 1641 г. мощите на Света Петка Българска.

В град Яш е роден княз Никола (Николай) Стефанов Богориди - османски и молдовски държавник от български произход, правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди, и брат на Александър Богориди. Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 година.

Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година. След това той живее в Цариград, Виена и Букурещ.

На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград станала по-късно Желязната църква, върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди. Богориди поддържа кореспонденция с Иван Чомаков, Димитър Гешов, Константин Славчевич - одринчанин, виден търговец в Цариград и радетел за българската църква и просвета, Константин Ранов от Самоков, съветник в сръбското дипломатическо агентство в Цариград.

В 1862 година, докато Богориди е във Виена, с него отново се свързва Георти С. Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турски власти Раковски получава 5000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.

Никола Богориди умира в Букурещ на през 1863 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във