Банкеръ Weekly

Съдби

Ренцо Росо - кралят на джинсите

Как синът на обикновен фермер създаде бизнес за милиарди

Когато Ренцо Росо пристига в Манхатън, за да открие първия си магазин за джинси Diesel, нарочно избира място срещу магазина на Levi's на Лексингтън авеню. Исках да покажа колко са красиви стоките ни, обяснява Росо и по загорялото му лице се разлива ехидна усмивка. Тогава, през 1996-а, Diesel все още не разполага с толкова голям асортимент, че да запълни търговското пространство от 1400 кв. метра. Затова Росо прави това, което му се струва логично - разполага в магазина бар с място за диджей. Първите няколко месеца затваряхме магазина в 18.00 часа и си организирахме забавление - разказва той. - Получаваше се истински купон.


Сега той е на 57 години, има шест деца и твърди, че вече не купонясва толкова, въпреки че със светлите си къдрици, прилепналите джинси и инициалите, татуирани върху пръстите на ръцете му, прилича на застаряваща рок звезда. От прозорците на кабинета му си вижда големият комплекс от сгради на Diesel - обграден с лозя лабиринт от стъкло и стомана на един час път от Венеция. От своя разкошен офис Росо управлява модната империя, която превръща фермерския син в богаташ, чието състояние Forbes оценява на 3 млрд. долара.


Италианецът притежава 100% от акциите на Diesel - компанията, която от момента на създаването си, преди 35 години, изминава пътя от малък производител на джинси до глобален моден бранд. През последните 10 години предприемачът, с помощта на холдинга Only the Brave, купи пакети от акции на малки, престижни модни къщи из цяла Европа: Maison Martin Margiela в Париж, Viktor amp; Rolf в Амстердам, а през миналия декември и миланската марка Marni. А печалбата на цялата група за 2012-а достигна 2 млрд. долара.


Създаването на бизнеса

nbsp;


Ренцо започва да се занимава с бизнес много преди да стане един от основателите на Diesel на 23-годишна възраст. Когато бил дете и живеел във фермата на родителите си в долината на река По, негов съученик му подарил женски заек. Росо разбрал, че придобивката му скоро ще има потомство и решил да развъжда зайци, за да си осигури джобни пари.


Милиардерът признава, че на младини се интересувал много повече от момичетата и електрическата си китара, отколкото от учението. Той решава да се запише в курс за производство на текстилни изделия на Института Маркони в Падуа само защото му казали, че там обучението преминава лесно. На 15 години, приведен над майчината шевна машина Singer, Ренцо ушива първите си джинси с 42-сантиметров клош от коляното надолу. Скоро започва да взима по няколко долара от приятелите си за чифт панталони. Росо си спомня колко яростно търкал джинсовата тъкан върху бетон, за да я омекоти и да я протрие. Впрочем той не е изобретателят на този метод, макар че е един от първите, който го използва.


На 20 години започва работа в италианския производител на дрехи Moltex, собственост на Адриано Голдшмид, един от първите гурута на джинсите. На 22, благодарение на успехите си в продажбите и на 4 хил. долара, взети назаем от баща му, Росо става притежател на 40% от акциите на Moltex. А през 1978-, двамата с Голдшмид преименуват компанията на Diesel, намеквайки по този начин за нефтената криза.


По онова време Diesel е най-малката от марките за джинси, които компанията на Голдшмид произвежда, сред останалите са имена като Daily Blue и Replay. През 1985-а Росо усеща, че партньорът му иска да се съсредоточи върху своите по-успешни брандове и купува от него акциите на Diesel за 500 хил. долара.


Да заложиш на Америка

Росо решава да пробие на американския пазар - той разбира, че стилните и жизнерадостни млади хора от епохата на бума на Уолстрийт са готови да платят скъпо за новички джинси, които са специално състарени така, че да изглеждат винтидж.


Най-евтиният чифт от моите панталони струваше 100 долара - спомня си Росо. - По онова време, през 1986-а, най-скъпите джинси, които се продаваха в САЩ, бяха на Ralph Lauren и струваха 52 долара. На италианеца му провървява. Росо печели доверието на Рон Хърман, чийто прочут бутик в Лос Анджелис - Fred Segal - пръв започва да купува скъпите джинси на Diesel. Хърман си спомня, че бил поразен от качеството на плата. Скоро престижни магазини в Бостън, Сиатъл и Ню Йорк също започват да търгуват стоката на Diesel .


Стоката обаче се разграбва като топъл хляб и печалбата на компанията рязко нараства - 2.8 млн. долара през 1985-а, 10.8 млн. през 1986-а и 25.2 млн. през 1987-а.


През 1988-а, две години след като Росо нахално започва бизнеса си в Ню Йорк, вестник The Wall Street Journal провъзгласява Diesel за марка на годината, отбелязвайки нейния подчертано европейски вид, за разлика от Tommy Hilfiger и Gap.


Maison Martin Margiela и DSquared2

nbsp;


През 2002 г. Росо започва преговори с Мартин Маржела. Загадъчният белгийски дизайнер оглавява култовия бранд Maison Martin Margiela. Въпреки обема на годишните продажби в размер на 20 млн. долара, модната къща изпитва големи финансови затруднения. Тя е вложила много пари в откриването на бутици и вече не е в състояние да се развива без външни инвестиции. По думите на Росо Маржела бил ухажван от най-влиятелната френска група (очевидно става дума за холдинга LVMH), но той предпочел собственика на Diesel. Какво е обяснението? Две години по-рано Росо купува престижния производител на дрехи - Italy's Staff International. Това му дава възможност за вертикална интеграция - собствен дизайн, производство и разпространение. Освен това Росо обещава на Маржела да не се намесва в творческите въпроси. Италианецът не разчита на незабавна възвръщаемост - марката Maison Martin Margiela става печеливша едва седем години след сключването на сделката.


Под същия бранд, по решение на Росо, започват да се предлагат обувки, колани, парфюми и чанти. Новите колекции довеждат до взрив на продажбите - от 20 млн. долара през 2002 г. до 100 млн. долара през 2011-а.


Днес Росо нарича Maison Martin Margiela своя втора рожба и разтваря яката си, за да покаже една от своите пет татуировки, в случая на врата - четири реда от цифри и букви, които представляват логото на марката. На единия глезен на милиардера е татуирано името на холдинга Only the Brave, а цялото му ляво рамо е покрито с изображението на символа на Diesel - индианец с пънкарска прическа.


През 2008 г- италианецът присъедини към владенията си бранда Viktor amp; Rolf, създаден от младата холандска двойка Виктор Хорстинг и Ролф Сньорен. А през 2012-а купи 60% от акциите на производителя на дамски дрехи Marni.


Днес с помощта на Staff International Росо произвежда и доставя дрехи за дългия списък на компаниите прет-а-порте, сред които са Marc Jacobs Men, Just Cavalli и линията DSquared2. Последната марка е създадена от канадските близнаци Дин и Дан Кейтън, а италианецът я взима под крилото си през 2001 година. Росо отново прилага своя трик, който проработва успешно в случая с Maison Martin Margiela. През 2006-а под марката DSquared2 започва да продава парфюми и козметика. През 2008-а - слънчеви очила, а през миналата година - бижута и шалове. В резултат на това печалбата й нарасна от 2 млн. долара (през 2001 г.) до 221 млн. долара през 2012-а.


Най-големите деца на Росо - Андреа и Стефано, са заети в семейния бизнес. Тридесет и пет годишният Андреа работи като творчески директор на спортното отделение на Diesel - 55DSL, а 33-годишният Стефано се занимава с новите активи и по думите на Росо изиграва голяма роля в сключването на сделката с Marni .


Експертите се опитват да отгатнат каква ще бъде следващата придобивка на Only the Brave, защото сега в модната индустрия се извършва истинско преразпределение на собствеността - през последните години собствениците на Bulgari, Brioni и Gianfranco Ferre продадоха свои акции на големи чуждестранни инвеститори.


През миналата година Росо се опита да купи италианската къща за висша мода Valentino, която бе изложена за продажба от управляващата компания Permira. По думите му загубил от инвестиционна компания, зад която стояло кралското семейство на Катар. Според слуховете победителят платил около 860 млн. долара. Тъкмо заради тази неуспяла сделка Росо за пръв път се замисля за привличането на външни инвестиции. Той разбира, че ако реши да се конкурира с арабските пари, да не говорим за двамата ключови играчи в модната индустрия LVMH и PPR, ще му се наложи да прибегне до първично публично предлагане на акции. Но Росо не е сигурен, че иска това. Аз съм доволен от размерите на своята компания - казва той, а след известна пауза добавя - но, никога не казвай никога.

Facebook logo
Бъдете с нас и във