Банкеръ Weekly

Съдби

РЕНЦО ПИАНО - СТРОИТЕЛЯТ НА СВЕТА

Първата голяма изява на италианския архитект бе предизвикателство срещу тогавашния вкус. Преди 35 години Ренцо Пиано и британският му колега Ричард Роджърс построиха центъра Помпиду в Париж. Те спечелиха тази поръчка като победители в конкурс, в който участваха 681 архитекти от цял свят. С преплетените си цветни тръби конструкцията от стъкло и метал с вид на фабрика предизвика гневни протести във Франция. Днес обаче центърът е смятан за шедьовър на съвременната архитектура. Същото се отнася и за още две музейни сгради, построени от Пиано в САЩ - Музея Менил (1987 г.) в Хюстън и Центъра по скулптурно изкуство (2003 г.) в Далас. Тези творби донесоха на италианеца архитектурния Нобел наградата Прицкър.
В ателиетата му в Париж и Генуа сега работят около сто души. Под ръководството на Ренцо Пиано те разработват едновременно няколко проекта, предназначени за различни страни. Един от тях е небостъргачът Лондон тауър бридж, който ще е най-високата сграда (310 м) в Европа и визитка на британската столица. Тя ще е разположена в най-престижния район на града - в съседство с моста Тауър. В 66-етажния небостъргач ще има офиси, галерии, частни жилища и търговски център. Британските медии вече го наричат иглата в небето (за разлика от вретеновидния небостъргач Суис Ре билдинг на Нормън Фостър). Лондонският Тауър бридж ще бъде завършен през 2009 година. Преди него обаче ще отвори врати 52-етажната сграда на вестник Ню Йорк таймс (2007 г.). Ще бъдат завършени също Музеят на изкуствата в Атланта, новата сграда на Калифорнийската академия на науките, както и преустройството на Института по изкуствата в Чикаго.
Пиано е смятан за майстор на простите форми, които са твърде различни от зрелищните корпуси на авангардистите. Някои експерти дори смятат, че последните му творби могат да станат предвестници на нова насока в съвременната архитектура. До неотдавна за образец на ефектна музейна сграда се смяташе екстравагантният Музей Гугенхайм на Франк Гери в Билбао, наречен от един критик купчина разхвърлян скрап. Рем Коолхаас, който също работи в подобен стил, на два пъти загуби авторитетни конкурси от Ренцо Пиано. Значи ли това, че в световното строителство се възраждат опростените форми? Маестро Пиано е противник на архитектурната еквилибристика, от която на човек му се завива свят. При проектирането го интересуват безупречните пропорции и детайли, използването на светлината и пространството, отчитането на околната урбанистична среда.
Подходящ пример за такъв подход е преустройството на музея в Атланта. По думите на италианеца номерът тук е, че сградата се третира с чувственост, за да се запази нейният характер. Клиентите ценят Пиано и за това, че ги освобождава от грижи, за чието съществуване те могат и да не подозират. Музеят в Атланта бе част от комплекс изложбени галерии, изграден твърде разхвърляно и безсистемно. Сега Пиано свързва в единен комплекс три сгради от алуминий и стъкло, прехвърляйки между тях прозрачни мостове. По този начин се вписват по съвсем естествен начин в централната част на Атланта. От огромно значение е използването и на слънчевата светлина. И затова не е никак изключено след влизането му в експлоатация обектът да стане третата по ред архитектурна забележителност на града - след сградите на CNN и Кока-Кола.
Ренцо Пиано, който е вече на 68 години, е израсъл в семейството на строителен предприемач в Генуа. Макар и да смята архитектурата за изкуство, той знае, че тя не може да съществува без чисто техническите й параметри. Неслучайно Пиано е известен с изключителната взискателност, с която подбира използваните материали. Тази привързаност към строителния занаят е отразена дори в името на неговата фирма - строително предприятие Ренцо Пиано. В Италия хармоничната връзка между изкуството и занаята има дълга традиция. Още отпреди Ренесанса италианците причислявали към занаятчиите не само строителите на катедрали, но и художниците. Те също обичали светлината и съвършените пропорции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във