Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪТЯТ НА ПАТРИК РИКАР КЪМ СВЕТОВНИЯ ВРЪХ

Концернът Перно Рикар е вторият по големина производител на алкохолни напитки в света. Миналата година оборотът на фирмата бе 4,6 млрд. долара. През 60-те години нейният основател Пол Рикар познава лично всички свои работници. Днес синът му Патрик не би могъл да се похвали с такова нещо - концернът Перно Рикар (Pernod Ricard) е работодател на 12 250 души по цял свят. Негово притежание са шотландските уискита Ballantines и Chivas Regal, ирландското Jameson, конякът Martell, шампанското Mumm. Пак той произвежда джина Beefeater, ликьорите Kahlua и Malibu, текилата Olmeca. През 90-те години концернът придоби от Фидел Кастро правата за дестилацията на кубинския ром Havana Club, от Полша -за водките Zubrowka и Wyborowa, от Чехия - за ликьора Becherovka, а от Армения - за коняка Арарат.
Питиетата на Патрик Рикас се продават в около 80 страни, но самият той прави всичко възможно името му да не се споменава често в медиите. Много шотландци пият уиски, но не по-малка американци се черпят с бърбън от Кентъки, без всички те да подозират, че производителят им е французин. Именно затова напитките на Перно Рикар бяха единствените френски стоки, които не бяха бойкотирани от американците през 2003 г.
В самата Франция за дискретността на Рикар се носят легенди. Благодарение на нея обаче той успява да доведе до успешен край немалко сделки, които се смятат предварително за осъдени на неуспех.
Патрик Рикар, вече 61-годишен, не може да се похвали с университетска диплома. За сметка на това той е надарен с огромно упорство - борбата му да се измъкне от сянката на знаменития си баща продължава цели три десетилетия. В бизнессредите често го подиграват и заради голямата му предпазливост. Но така или иначе Патрик Рикар винаги се смее последен. От 1971 г. насам, когато той оглави концерна, борсовата му стойност се увеличи с 350 процента. Списание Форчън пък избра Рикар за бизнесмен на 2005 година - въпреки напредналата си възраст той все още притежава идеи и енергия, на които могат да завидят много бизнес акули в разцвета на силите си.
Делниците на Патрик Рикар са обсебени от Златния телец. Но ако обстоятелствата биха му позволили това, той със сигурност щеше да е един типичен френски домашар. Всяка година през август бизнесменът пристига с яхтата си на остров Бендор, недалеч от Прованс. Той е купен навремето от баща му. - Обожавам да се излежавам на плажа, да чета книги и да се занимавам със семейството си, казва милиардерът. Макар съпругата му Корин да е организаторка на различни светски суматохи, самият той избягва лъскавите партита. Неговата стихия са заседанията на надзорните съвети.
Патрик Рикар е роден през 1945 г., когато баща му вече е покорил Франция със своя пастис (вид мастика). Рикар-старши, чието семейство търгува с вина, напуска рано училище и започва свой собствен бизнес. През 1915 г. във Франция е забранено производството на абсент (поради факта, че съдържа токсични вещества). В търсене на негов заместител Рикар-старши прекарва седмици и месеци в семейната лаборатория в Марсилия. Големият му успех идва чак през 1932 г., когато той създава пастиса. Освен два вида разтворен в алкохола анасон при изготвянето му той използва и сладък корен. За кратко време пастисът измества в сърцата на французите мястото на абсента. През 1949 г. фирмата на Рикар-старши продава 4 млн. литра пастис, а на следващата - 8 млн. литра.
Рикар-младши израства в семейство, в което всичко е подчинено на бизнеса - той присъства на заседанията на управителния съвет на семейното фирма от 12-годишна възраст. По настояване на баща си в трети курс напуска университета. През 1968 г. Рикар-старши обявява, че се оттегля в пенсия и преотстъпва директорското кресло на по-големия си син Бернар. Но той не издържа на надзирателския стил на родителя си, който продължава да ръководи фирмата от задната седалка. Междувременно фирмата Рикар се слива с конкурентния концерн Перно, а генерален директор на обединението става опитният Жан Емар. Рикар-старши се решава да назначи по-малкия си син Патрик за президент и изпълнителен директор на концерна едва след смъртта на Емар през 1978 година. Патрик Рикар поема фирмата на 33 години. Финансовият свят прие назначението му скептично, защото баща му го ограничаваше така, че никой не би дал за него и пукнат грош, спомня си Шарл Паскуа, бивш търговски директор на Перно Рикар, а впоследствие на два пъти външен министър на Франция.
Но ето, че Рикар-младши изненадва всички. Той само се преструва, че се допитва за всичко до баща си. На практика обаче, когато си е наумил нещо, той просто го осъществява, без изобщо да го уведомява за това. Амбицията му също си я бива - да докаже, че е по-добър от Рикар-старши. И концернът Перно Рикар започва да поглъща фирма след фирма.
Първата крачка в тази насока е купуването на американската компания Austin Nichols през 1980 година. Наред с пастиса Патрик Рикар започва да произвежда вина, ракии, водки, брендита, ликьори. В края на 80-те години той слага ръка на ирландския производител на уиски Irish Distillers. Империята му, която пуска пипала по целия глобус, увеличава оборотите си от година на година.
През 2001 г. Патрик Рикар придобива половината от канадския Seagram (другата половина е купена от британския концерн Diageo). Бисерът в короната при тази сделка е уискито Chivas Regal. Една година след транзакцията Патрик Рикар продава 25 млн. бутилки от него. Така 12-годишното уиски излиза на второ място по продажби в безмитните зони по света и на първо място по европейските летища. Перно Рикар заема трето място в класацията на алкохолните концерни в света. Сега вече никой не се съмнява, че той, Рикар-младши, е голям предприемач. Рикар-старши обаче не доживява да види успеха на сина си. Царят на пастиса е починал през 1997 година.
Миналата година Патрик прави поредния си удар. Заедно с Fortune Brands той дава 14 млрд. долара, за да погълне британския си конкурент Allied Domecq. Перно Рикар излиза на второ място по продажби в света след Diageo. Сега погледът на неговия президент е отправен към американския пазар, оценяван на 80 млрд. долара.
Но възрастта му напредва и подготвящият се за близкото пенсионерско бъдеще Патрик Рикар трябва да мисли и за това кой ще го наследи. Той има три деца, но дори големият му син е все още студент и по всяка вероятност новият президент на концерна няма да е човек с фамилията Рикар.
По материали на чуждестранния печат

Facebook logo
Бъдете с нас и във