Банкеръ Weekly

Съдби

ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МЕДИЕН МАГНАТ

Атанас Дамянов (1876-1950) е роден в Сопот, където по време на Априлското въстание загива баща му. Семейството бяга от погромите в Крайова и там той получава гимназиалното си образование. Като студент по право в Лозана, Швейцария, младият изкушен от журналистиката българин става съосновател на вестник Журнал дьо Женев. След завръщането си в Румъния помага на българските емигранти и - осъден на смърт - е принуден да бяга в Русе. Първоначално е назначен за прокурор, а сетне се премества да живее в София, където навлиза във вестникарския бизнес.

В отличие от повечето свои колеги издатели от онова време, Атанас Дамянов не е журналист, а повече отговаря на днешното понятие медиен магнат. Първият си вестник Дамянов придобива през 1907 г., когато купува от Георги Николов в. Дневник (1902-1944) и бързо го превръща в първообраз на независимата българска преса. Същевременно той поддържа и статута си на кореспондент на Журнал дьо Женев за Балканите, макар изявите му по страниците на швейцарския вестник да са спорадични и все по-разредяващи се. Европейския възпитаник Дамянов развива и първите си пазарни идеи за модерен всекидневник, групирани около две основни оси: информацията и четивото. Той пръв долавя каква голяма пазарна ниша създава образованата жена и въвежда във в. Дневник специална страница за дамска мода. Пак той привлича и знаменития по онова време хуморист Борис Руменов (Борю Зевзека) и му предоставя страницата Кудкудяк. Не след дълго - по западен образец - се появява и вестникарския подлистник, т.е. четивото със сантиментален, приключенски, а понякога и сензационен характер. Но паралелно с това Атанас Дамянов внимателно се вслушва в желанията на читателската аудитория и им предоставя повишен обем културна и образователна информация.
Подобно на днешната издателска дейност и тогава голям проблем е разпространението на тиражите в страната. През първото десетилетие на ХХ век то се реализира чрез т. нар. настоятели - местни лица, на които администрацията на вестниците изпраща тиража. Но юридически не съществуват възможности за контрол и санкции срещу тези настоятели, което отваря широк терен за нередовно отчитане, мошеничества и откровени кражби. Като мярка за преодоляване на това препятствие през 1908 г. се създава Дружество на вестникарските настоятели, прераснало през 1914 г. в дружество Куриер. По-късно Атанас Дамянов усъвършенства взаимоотношенията издател разпространител, като привлича за съдружник собственика на агенция Стрела и така затваря цикъла издателство - продажби. На свой ред увеличените тиражи водят до необходимост от по-съвременно техническо оборудване за бърз и качествен контрол. През 1908 г. Дамянов внася първата у нас печатарска ротомашина, единствена за дълъг период от време, чрез която се постига нов тласък в развитието на неговите вестници.
В условията на остра конкуренция и политическа нестабилност през три последователни войни и национална катастрофа, Атанас Дамянов поставя основите на истински модерното вестникарско предприятие в България. За да отговори на потребностите на времето, той започва издаването на първия голям сутрешен вестник Утро (1911-1944). За отпечатването му доставя втора ротомашина за обикновен и цветен печат, въвежда линотипните машини за набор, използува дълбокия меден печат за седмичното издание Илюстрована седмица, добавя и литературната притурка Неделно утро. Талантът му на бизнесмен се разгръща особено широко след 1918 г., когато Атанас Дамянов основава Банка за търговия, индустрия и книжнина. Това е акционерно дружество, на което той става главен акционер и изпървом подпредседател, а по-късно и председател на управителния съвет. Благодарение на акумулираните от тази банка средства той откупува ротомашините, доставя техниката за набор на издавания през Първата световна война вестник Балкан цайтунг, придобива и основания от Иван Икономов вестник Заря.
По това време картината на раздробения български медиен пазар благоприятства смелите и решителни крачки към окрупняване на бизнеса. Пръв ги прави Атанас Дамянов. Той привлича в екипа си млади и висококултурни публицисти, които наследяват структурираното от Йосиф Хербст издателско стопанство. Динамиката на политическите събития също благоприятства в най-висока степен развитието на всекидневната журналистика: младотурската революция, обявяването на независимостта на България, завземането на Източните железници и намесата на великите сили за изглаждане на спора между нашата страна и Турция, изострянето на противоречията в Македония и Одринско, революцията в Албания, влошаването на отношенията между България и Сърбия и т.н.
На този фон големия издател структурира своята медийна империя по начин, който покрива всички полета на политическото пространство, но отговаря и на нуждата от четиво, та дори и сензации, така търсени от по-необразованата част на обществото. Утро, наричан в градския фолклор файтонджийски вестник, олицетворява днешното понятие за масов вестник и достига 160-хиляден тираж. Дневник е сериозното издание за аудиторията с дясна ориентация и в най-добрите си времена достига 45-хиляден тираж. Заря, подновена от Атанас Дамянов през 1929 г., предоставя трибуна на левите публицисти и по тираж се нарежда на трето място в страната (120 хиляди) след Утро и Зора на Данаил Крапчев. Но Дамянов има сериозно предимство в нововъведенията и пръв обръща внимание на рекламата, като се стреми да развие и известна естетика при оформянето на рекламните карета, която за дълго, чак до края на 1944 г., доминира в българския печат. Благодарение на високия си авторитет Дамянов, в съдружие и при подкрепата на Софийското журналистическо дружество, успява да се пребори срещу законопроекта за облагане на печалбата от рекламата с данък.
Земетръсният ход на политическите и историческите събития в България поставя Атанас Дамянов в много особено положение. Благодарение на неговите вестници и особено на Заря в занаята израстват редица журналисти и публицисти, повечето от които с леви убеждения: Тодор Павлов, Владимир Евтимов (Топенчаров), Георги Боршуков, Кръстьо Станчев и др. По време на репресиите срещу журналистите комунисти издателят подпомага финансово семействата на затворниците и концлагеристите. По време на Втората световна война, когато страната ни се присъединява към Тристранния пакт, в Заря въпреки всичко се предоставя трибуна и за по-остри левичарски публикации. Което, впрочем, не помага на Атанас Дамянов да избегне т.нар. народен съд, осъдил го на десет години строг тъмничен затвор. От по-известните в наше време сътрудници на Зора единствено Славчо Васев защитава магната пред обвинителите, сред които е и печалнопрочулият се и починал неотдавна Теню Стоянов.
В спомените си пред в. БАНКЕРЪ снахата на Дамянов отбелязва, че той е бил изцяло отдаден на работата си и движението на парите, главно чрез реинвестиране на печалбата. Бил е напълно чужд на собствения луксозен бит и външните белези на обществения престиж. Фамилният му дом в центъра на София е малък - двойно и тройно по-малък от къщата на Стефан Танев (днес в него се помещава международната фондация Св.св. Кирил и Методий), назначения от него директор на вестник Утро. В двуетажната му печатница на бул. Дондуков 52 още в първите дни след 09.09.1944 г. Димо Казасов оглавява обединената редакция на вестниците Слово, Утро и Заря. Пак там квартирува и новосъздаденият в. Отечествен фронт, в който работят част от кадрите на Дамянов, а вестникът се печата на неговите машини. Което не пречи по-късно социалистическата власт да заяви най-цинично, че сградата е разрушена (?) от бомбардировките и вече е държавна собственост.
По време на прехода наследниците на Атанас Дамянов водят дългогодишни реституционни дела, обнадеждени от демократичните обещания на новите властници. В същото време там продължава да се помещава редакцията на в. Труд - чак до построяването на собствената му сграда на ул. Екзарх Йосиф. Последното от тези обещания бе за… компенсаторни бонове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във