Банкеръ Weekly

Съдби

ПРИЮТ ЗА ПРЕЗИДЕНТИ

Когато през есента на 2003 г. недоволството срещу боливийския президент Гонсало Санчес де Лосада достигна взривоопасна точка, той вече отдавна си бе резервирал самолетен билет за място, където със сигурност можеше да разчита на убежище и съчувствие. Тук съм, за да се възстановя от шока и позора, обясни Де Лосада пред журналистите на летището в Маями, щата Флорида. За негов късмет Маями има още много обитатели, които прекрасно знаят точно колко шокиращо и позорно е да ти отнемат властта. Всъщност те вече са толкова много, че в града спокойно може да се създаде група за подпомагане на жертвите на постреволюционен стрес.

За латиноамериканците Маями е вероятно най-близкото подобие на родния дом, което може да се срещне. Над 60 на сто от жителите на града са емигранти; предградието Хайълиа държи абсолютния рекорд в САЩ по процент на испаноезичното население (92.5%). Това обяснява и защо мегаполисът, чиито палми, плажове и широки булеварди навремето бяха олицетворение на американската мечта, днес е статистически
най-бедният град в Съединените щати
Всяка тежка криза на юг от Мексико води до поредната вълна отчаяни пришълци към бреговете на Флорида. През 2001-ва например финансовият колапс на Аржентина увеличи населението на полуострова със 180 000 бивши жители на Буенос Айрес, Росарио и Кордоба.
Колкото и да е парадоксално обаче, слънчевият град е убежище не само за латиноамериканските бедняци, но и за онези, които ги докараха до просяшка тояга - бившите президенти, премиери и водещи политици.
Всъщност боливиецът Санчес де Лосада е сред новобранците в Клуба на падналите президенти - той живее в Маями от едва две години. В края на 90-те Де Лосада бе вероятно най-уважаваният политик в родината си, след като под менторството на Джефри Сакс въведе прословутата шокова терапия, най-после овладя смазващата хиперинфлация и засили местната власт в една страна, която рядко се е радвала на добре организирано управление. Падението на президента, наричан ласкаво на галено Гони, дойде през втория му мандат с решението да преотстъпи добива и експорта на природен газ на чуждестранни компании (предимно американски). Говореше се, че около тази сделка държавният глава е
получил осемцифрена сума в зелено
Подклаждано от опозицията, народното недоволство придоби такива размери, че през есента на 2003-а страната бе изправена на ръба на гражданската война. След като в яростните протести загинаха над 80 души, Де Лосада предпочете да подаде оставка и да замине за Маями.
Сред ветераните в обществото на свалените президенти е венецуелецът Карлос Андрес Перес, един от най-харизматичните и същевременно най-корумпирани политици на Латинска Америка. Малко е странно, че точно Маями се оказа последната спирка в живота на Перес - в края на краищата неговият политически възход започна именно с опълчването му срещу американските интереси през 70-те. През първия си мандат като президент (1974-1979) Перес направи сериозни стъпки към национализация на нефтодобива и рудодобива, като нанесе тежък удар на гиганти като Ексон, Шел и Ю Ес Стийл. По онова време венецуелският президент открито наричаше Международния валутен фонд еквивалента на неутронната бомба - запазва имуществото, но убива хората. Десет години по-късно, при второто си встъпване в длъжност, Перес вече бе на съвсем друга вълна. От някогашното благополучие, свързано с високите цени на петрола, не бе останало почти нищо и президентът бе принуден да се обърне за помощ към същия този МВФ, когото навремето толкова яростно охулваше. Социалното недоволство растеше и през 1992-а кабинетът на Перес оцеля на косъм след
два поредни кървави опита за преврат
водени от крайнолевия офицер Уго Чавес. Но онова, което военните не успяха да постигнат, го стори прокуратурата - година след превратите бяха публикувани доказателства, че Перес е отклонил над 17 млн. щ. долара от обществени фондове, като част от парите бяха проследени до сметки на партията на Виолета Чаморо в Никарагуа. Президентът бе подложен на импийчмънт и поставен под домашен арест, а през 1996-а трибуналът в Каракас го осъди на две години и четири месеца затвор. Днес той си живее живота в Маями, а сред съседите му е и неговият сънародник Карлос Фернандес, бивш шеф на венецуелската Търговска камара и организатор на неуспешен опит за свалянето на споменатия Уго Чавес.
Флорида се оказа спасителен пристан и за Густаво Нобоа, бившия президент на Еквадор, който предпочете да не дочака изхода на делото за корупция и злоупотреби, което се водеше срещу него в родината и което можеше да го прати зад решетките за 25 години. Всъщност разследването показа, че Нобоа е предвиждал подобна развръзка още при встъпването си в длъжност през 2000 г. и затова покупката на апартамент в Маями е била един от първите му ходове като държавен глава. Нобоа дойде на власт малко случайно, след като организираният от военните и от индианското население преврат свали предишния президент Джамил Мауад. Първоначално за поста бе спряган лидерът на преврата генерал Карлос Мендоса, но след една бърза консултация с американското посолство неговата кандидатура отпадна и изборът падна върху адвоката от Гуаякил, който се оказа и праправнук на президента Диего Нобоа Артета. Но и Нобоа не се оказа онази дългоочаквана фигура, която да прекрати десетилетния политически хаос в Еквадор. След едва две години на власт той бе обвинен в злоупотреби при предоговарянето на външния дълг,
ощетили страната с над 9 млрд. щ. долара
Появиха се доказателства, че Нобоа е използвал облигации по дълга, за да подпомага закъсали банки на свои приятели и съпартийци. На изборите през 1993-а Нобоа претърпя съкрушително поражение от кандидата на левицата Лусио Гутиерес и побърза да напусне страната. Апартаментът в Маями вече го очакваше. Взех едно от най-горчивите решения в живота си, обясни сваленият президент при слизането от самолета. Два часа по-късно той вече даваше обширно интервю за Си Би Ес, излегнал се на плажа. Няколко месеца по-късно за допълнителна сигурност Нобоа си издейства политическо убежище в Доминиканската република, оттогава живее и на двете места. Имот в Маями притежава и един от най-големите му политически противници - Адбала Букарам, също бивш еквадорски президент и вероятно най-екстравагантният политик в Западното полукълбо. Този син на ливански емигранти извървя доста дълъг път до властта - започна като лекоатлет (участник на мюнхенската олимпиада), после бе учител по физическо, полицейски началник, кмет на родния си град Гуаякил (където населението го обожаваше, въпреки луксозния му палат и личната яхта за три милиона долара), за да се стигне накрая до победата му в президентските избори през 1996-а с едва 20 хил. гласа разлика. По време на кампанията конкурентите му се присмиваха, че отделя доста повече време за песни и танци, отколкото за обсъждане на сериозните икономически проблеми на страната. Единственото икономическо послание на Букарам, който сам се нарича Ел Локо (Лудия), гласеше Първо бедните!. Този доста неясен лозунг обаче се оказа достатъчен, за да го вкара в президентския дворец.
Като държавен глава Лудия продължи усилено да се представя като човека от народа - изнасяше попконцерти, заобиколен от разголени танцьорки, демонстративно похапваше презираната от другите политици шкембе чорба, присвои си длъжността президент на местния футболен клуб Барселона и покани Диего Марадона за треньор; накрая дори покани на официално посещение в Кито американката с еквадорски корени Лорийна Бобит, нашумяла с това, че отхапа члена на съпруга си. По-късно прокуратурата установи, че докато е забавлявал нацията, Букарам усърдно е работил и на другия фронт, присвоявайки за броени месеци около 100 млн. щ. долара. След шест месеца под управлението на Лудия цялата политическа класа на Еквадор се обедини срещу него. С почти пълно мнозинство
Конгресът го обяви за умствено непълноценен
и непригоден да изпълнява задълженията си. В отговор Абдала се барикадира в двореца и нареди сградата да бъде оградена с бодлива тел. После гвардейците описваха гротескните последни часове на президента Букарам - отчаяно тъпчене на банкноти в пътнически сакове и найлонови торби и трескаво сваляне на картини от стените. След като Аржентина отказа да го приеме, Абдала избяга в Маями, откъдето се прехвърли в Панама. През 2003-а обаче президент на Еквадор стана Лусио Гутиерес, бившият шеф на личната му охрана, и набързо прочистеният от политически врагове Върховен съд свали всички обвинения срещу Букарам и срещу Густаво Нобоа. След осемгодишно изгнание Ел Локо се завърна с личния си хеликоптер в Гуаякил и дори не дочака кацането, а направо скочи във възторжената тълпа. Сега съм по-стар и по-луд от всякога - с тези думи Букарам обяви намерението си да участва в президентските избори догодина. Само два месеца по-късно обаче старият му приятел Гутиерес бе свален от власт и сам принуден да търси убежище в Аржентина, а Върховният съд отново повдигна обвиненията срещу Букарам. Очевидно апартаментът в Маями пак ще му потрябва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във