Банкеръ Weekly

Съдби

През 1926 г. Северния полюс e прекосен с аероплан

На днешния ден през 1926 г. норвежецът Руал Амундсен, италианецът Умберто Нобиле и американецът Линкълн Елсуърт прекосяват Северния полюс с аероплан.

Северният полюс е разположен в средата на Северния ледовит океан, като водите са почти целогодишно покрити от постоянно изместваща се ледена покривка. Поради това не е практично построяването на постоянна станция на Северния полюс.

През април 1926 г. усъвършенствания за полети в условията на Арктика дирижабъл "N-1", или "Норвегия", както го кръщава Амундсен, излита от Рим и през Англия и Осло достига до Ленинград, като покрива за пет дни разстояние от 4300 километра. Тук се налага да се задържат няколко дни заради силните снеговалежи в Шпицберген. Едва на 5 май "Норвегия" излита от Ленинград и на 7 май се приземява в Кингсбей (Шпицберген) - най-северната част на Норвегия в Северния ледовит океан (зад Северния полярен кръг).

В утрото на 11 май 1926 г. "Норвегия" започва полета си над Северния ледовит океан. Екипажът на дирижабъла се състои общо от 17 човека: шестима италианци, шестима норвежци, един швед и трима участници в експедицията, нямащи отношение към управлението на въздушния кораб: Роалд Амундсен, Линкълн Елсуърт и журналиста Рам. Командир на кораба е Нобиле.

На 12 май "Норвегия" достига Северния полюс и от борда на дирижабъла хвърлят три флага: норвежки, американски и италиански. Полетът продължава и по-нататък, като на 13 май пресичат северното крайбрежие на Аляска. По план дирижабълът трябва да кацне в Уайнрайт, но след като проверява останалото гориво Нобиле го насочва към Ном. Беринговия проток ги посреща с ураганен вятър и гъста мъгла, което налага нова промяна в маршрута и дирижабълът се приземява в ескимоското селище Телер, на 100 км от Ном.

Полетът от Кингсбей до Телер с дължина 5300 км над неизследваните простори на Северния ледовит океан става едно от най-значителните достижения в историята на въздухоплаването. "Авиационния фактор решава успеха на експедицията, и, следователно, най-голяма слава заслужава Нобиле, който конструира, построява и управлява този въздушен кораб. Но неопровержимо е и това, че експедицията се явява плод на многогодишните усилия на Амундсен, предприети под сянката на норвежкия флаг и по негова инициатива" - това пише по този повод директора на Норвежкия полярен институт Адолф Хул.

Руал Амундсен (на норвежки: Roald Amundsen, среща се и като Роалд Амундсен) ръководи първата експедиция, преминала през Северозападния проход около Северна Америка, както и първата експедиция, достигнала до Южния полюс. Амундсен става и първият човек, посетил както Южния, така и Северния полюс.

Умберто Нобиле (на италиански Umberto Nobile) (21 януари 1885 - 30 юли 1978 г.) италиански строител на дирижабли, изследовател на Арктика, генерал от италианската армия. През 1910 г. в Неапол за първи път вижда полета на френския летец Кине на биплана "Фарман" и се увлича от въздухоплаването.

През пролетта на 1924 г. в Италия пристига известния норвежки полярен изследовател Роалд Амундсен, за да поръча строителството на два хидроплана "Дорние-Вал" за полет към Северния полюс. Посещението на Амундсен и плановете му за предстоящата експедиция широко са отразени във вестниците. Именно тогава Нобиле идва до извода, че за географски изследвания е по-целесъобразно използването на дирижабли отколкото на самолети. И когато след една година, след неуспешния орит да достигне до полюса на хидроплани Амундсен го поканва в Осло "за важна и конфиденциална беседа", това не е изненада за Нобиле. Срещата се провежда. Амундсен действително го интересува въпроса, способен ли е италиански дирижабъл да извърши полет, но не до полюса, както предполага Нобиле, а през целия Северен ледовит океан от Шпицберген до Аляска, разстояние повече от 3500 км. След кратък размисъл, Нобиле отговаря утвърдително и се съгласява да участва в експедицията.

Линкълн Елсуърт (на английски Lincoln Ellsworth) (12 май 1880 - 26 май 1951 г.) е американски полярен изследовател. През 1924-а той възглавява геоложка експедиция в Перу, като пресича Андите до изворите на Амазонка. През следващата година бащата на Линкълн Елсуърт - Джеймс, спонсорира със 100 хил.щ.долара експедицията на Руал Амундсен, в която като щурман на един от самолетите-амфибии участва и Линкълн. Експедицията се опитва да прелети с два самолета от Шпицберген до Аляска, но един от самолетите прави принудително кацане и е изоставен, а с втория с големи трудности четиримата участници в полета се завръщат в базата.

През 1926 г. Елсуърт отново заедно с Руал Амундсен и италианския инженер Умберто Нобиле с дирижабъла "Норге" достигат Северния полюс.

Елсуърт с голям ентусиазъм поддържа идеята на австралийския изследовател Хуберт Уилкинс за достигане на Северния полюс с подводница под ледовете. Опитите по това време се оказват неуспешни, но стават прелюдия към изследването на морските дълбини с помощта на подводни лодки от 60-те години на ХХ век.

През 1931-а Елсуърт като представител на американското географско дружество прелетява на борда на дирижабъла "Граф Цепелин" над територията на Съветска Арктика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във