Банкеръ Weekly

Съдби

Правилата на Джоан Роулинг

Успехът на "Хари Потър" ми даде свобода. Мога да плащам всичките си сметки и не трябва да доказвам нищо на когото и да било.


Все по-малко си съчувстваме един на друг. Вместо това съдим хора, които изобщо не бива да съдим, защото почти не ги познаваме... Мисля, че липсата на съчувствие е причина за много проблеми, които разрушават нашето общество. Във Великобритания непрекъснато намалява желанието да бъдем истински щедри и аз нямам предвид парите, а приятелството и симпатията към другите.


Проблемите възникват тогава, когато се наруши комуникацията, това показва опитът ми. Най-важното и най-трудното е да изслушате това, което изобщо изобщо не искате да чуете.


Най-приятно ми беше когато едно момиче на 21 години дойде при мен и ми каза: "Вие сте моето детство, може ли да Ви прегърна?"


А най-неприятна бе внезапно връхлетялата ме слава. Не бях готова за нея. Това беше шок. Вече се научих да се справям с това, защото имам подкрепа.


Никога не съм си поставяла за цел да забогатея. Преди много време получих писмо от някаква организация в Америка, която искаше да ме обяви за предприемач на годината. Отговорих, че за съжаление съм принудена да се откажа от званието, защото е малко вероятно да спечеля много пари. Това никога не е влизало в плановете ми. Просто написах книга и мислех, че е добра. Това е всичко.


Когато подписах американския контракт за "Хари Потър", изведнъж забогатях. Върху мен се изсипа цунами от молби за пари, които направо ме затиснаха. Почувствах отговорност и в същото време паника. Раздавах пари наляво и надясно, което в крайна сметка не донесе полза на никого.


Основах фонд, имам и тръстове. Сега решаваме заедно как да харчим парите и проверяваме дали са стигнали до хората. Всичко това ме промени много.


Тревожа се, защото хората мислят, че успехът, а в нашето общество богатството се смята за успех, позволява да забравиш какъв е бил животът ти преди това.


Когато нямаш пари, губиш своята индивидуалност. Знам го от личен опит.


Сигурна съм, че такъв успех като с "Хари Потър " повече няма да имам - колкото и книги да напиша, каквито и да са те.


Силата ми като писател е, че обикновено усещам кога съм фалшива. И преди "Хари Потър" знаех, че не съм готова да публикувам.


Доколкото си спомням, винаги съм искала да бъда писател. Първата си книжка написах на шест години. Тя беше за зайче на име Зайче. Оттогава непрекъснато пиша.


Ако питате за моята рецепта за щастие, смятам, че първата крачка е да разберете какво най-много ви харесва да правите, а втората - да намерите някой, който да може да ви плаща за това. На мен много ми провървя, защото писателството ми носи и пари.


Поставянето на постижима цел е първата крачка към самоусъвършенстването.


Ако искаш да разбереш що за човек е някой, виж как се отнася не към равните на него, а към онези, които стоят по-ниско.


Не може да живеете само с мечти и да пренебрегвате живота.


Когато разполагаш с повече от необходимото, върху теб лежи морална отговорност. Трябва да проявяваш ум и мъдрост.


Плащам високи данъци и една от причините да съм тук (във Великобритания), а не в Монако, е, че моята страна ми е помогнала много.


Искам да си спомнят за мен като за човек, който е намерил най-добро приложение на таланта си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във