Банкеръ Weekly

Съдби

ПОСЛЕДНИТЕ ЖЕРТВИ НА НАЙ-БЕЗСМИСЛЕНАТА ВОЙНА

Бен Джонсън реагира на новината за положителната допинг проба на Джъстин Гатлин в типичния си стил. На никого не му пука какво е взел Гатлин, отсече той. Хората се вълнуват само от едно: колко бързо може да бяга човешкото тяло.
Това не е просто интересна гледна точка - Джонсън застъпва мнението на едната страна в спор, от чието решаване зависи бъдещето на спорта като цяло. Последните събития го доказват убедително. Джъстин Гатлин не е просто поредният лекоатлет, кривнал от пътя - става дума за олимпийския и световен шампион на 100 метра, за най-бързия човек на планетата. С постижение от 9.77 секунди (с две стотни по-бързо от скандалното бягане на Бен Джонсън в Сеул) Гатлин дели световния рекорд с Асафа Пауъл. Шестнайсет години усилена работа му бяха необходими, за да стигне до този връх. За да слезе от него, ще му стигнат и двете минути, в които е давал злополучната проба в Канзас.
Новината за Гатлин дойде само два дни след другия голям шок - положителния тест на победителя в Тур дьо Франс Флойд Ландис. Фактът, че
две икони на световния спорт се сгромолясват
почти едновременно, няма как да не предизвиква тревожни въпроси за бъдещето.
Изминаха 18 години, откакто Бен Джонсън изгърмя с допинг в мига на върховния си триумф в Сеул. Неговата положителна проба бе наречена историческо събитие от Жак Рох, бъдещия президент на МОК. Но какво се случи след това? Оптимистите като Рох вярваха, че историята на Джонсън ще шокира и отрезви останалите спортисти, ще ги убеди, че и най-великите не са защитени, ако посегнат към допинга. Вместо това първият положителен тест бе последван от втори, той от трети и така нататък - една безкрайна върволица от паднали шампиони. Повечето спортове се превърнаха в нещо като надпревара във въоръжаването, водена между хората, които правят тестовете, и онези, които се подлагат на тях. Сега при новината за положителен тест на някоя звезда първият въпрос, който ни хрумва, е колко други са се отървали безнаказано. В най-уязвимите спортове - атлетиката, плуването, щангите, колоезденето - положението вече става неудържимо.
Разбира се, има и друга възможност. Можем просто да отвърнем лице и да се съгласим с позицията на Бен Джонсън - нека атлетите свободно да преследват високи постижения, независимо каква цена плащат за това със здравето и продължителността на живота си. Щом Ландис и Гатлин могат да бъдат заловени в рамките на седмица, значи
допинг-контролът окончателно се е провалил
като възпиращо средство. Ако искаме професионален, зрелищен спорт, трябва да приемем и допинга като естествена част от него.
В края на краищата, както отбелязва Мишел Арно в Екип, има и други аспекти на модерния спорт, които смятаме за неприемливи и което въпреки това са си част от играта. Навремето самите тренировки преди състезание са се смятали за неджентълменско поведение, за начин да измамиш останалите. Постиженията на Харълд Ейбрахамс, олимпийския шампион в спринта от 1924 година, са били отхвърляни от мнозина, само защото той е работел с професионален треньор, Сам Мусабини - нещо рядко срещано по онова време. В модерния футбол играчите непрекъснато симулират, за да спечелят фаул или дузпа. Възможно ли е тогава допингът да е просто поредната етична бариера в спорта, която е дошло времето да прескочим?
В Съединените щати например бейзболът процъфтява напук на постоянните допингскандали. Един след друг почти всички големи звезди бяха изобличени, но това сякаш само увеличи интереса към мачовете. Дали тогава проблемът при атлетиката и колоезденето не се крие в собствената ни придирчивост, пита Саймън Барнс в Таймс. Очевидно все повече се доближаваме до точката, в която трябва
или да приемем допинга, или да отхвърлим спорта
продължава той. А отхвърлянето на един спорт, който ни е дал Кенениса Бекеле, Елена Исинбаева и Каролина Клюфт, съвсем не изглежда приемлива възможност. Да не говорим, че в случая става дума не само за развлечение, но и за индустрия с милиардни обороти.
Очевидно сега ключовият въпрос е дали сме готови да приемем свободен режим стимуланти за всички в спорта. В края на краищата повечето от нас са приели стимулантите в собствения си живот - най-различни средства за подсилване на организма и подобряване на кондицията ни, като: кофеина, алкохола, аспирина и още няколко дузини. Карл Люис преди време бе казал, че не може да има свободен от стимуланти спорт, преди да постигнем свободно от стимуланти общество, а твърде малко хора биха го пожелали.
Неслучайно някои експерти вече публично изказват съжаленията си, че изобщо сме започнали да правим допинг-тестове. Опитът да се очисти спортът от стимулантите се оказа пълен провал. До момента той не е довел до нищо, освен до лоша реклама. Истината е, че войната срещу допинга - също толкова скъпа, безсмислена и разрушителна като всяка друга война - е предизвикана не от ръководителите на спорта, а от публиката, твърди Саймън Барнс. Тъкмо публиката е тази, която инстинктивно отхвърля постижения, направени с помощта на допинг. И причината не е, че стимулантите са вредни и неетични. Причината е, че спорт, базиран върху допинга, просто не е интересен. В края на краищата ние гледаме спорта само защото се идентифицираме със състезателите. Защото виждаме в тях някакви усъвършенствани версии на самите себе си. Но спортист, който използва допинг, в нашите очи сякаш изоставя нормалната си, човешка страна. И все по-малко прилича на нас самите. Все по-малко прилича на някого, чиято история искаме да чуем, чиито дела искаме да видим, чиито успехи искаме да празнуваме и за чиито разочарования сме готови да плачем. Допингът премахва човешката страна на спорта, а без нея той e просто една колосална загуба на време.
Разбира се, споровете около бъдещето на спорта като цяло може и да се окажат малко прибързани, защото нито един от двамата състезатели още не е признат за виновен. Резултатът от втората контролна проба на Флойд Ландис ще бъде обявен официално едва в събота, съобщи говорителят на Международния колоездачен съюз (UCI) Енрико Карпани. Ако този тест, върху който се работи във френската допинглаборатория в Шатене-Малабри, се окаже отрицателен, Ландис ще бъде оправдан. Ако обаче той е положителен (което очакват и адвокатите на американеца), Флойд ще бъде лишен от състезателни права за две години, а за пръв път в историята победата в Тур дьо Франс ще бъде присъдена служебно - на завършилия втори Оскар Перейро Сио.
Защитата на Ландис е основана на твърдението, че високото ниво на тестостерон е резултат не на допинг, а на усилената работа на собствения му метаболизъм. Според информация на Ню Йорк Таймс обаче част от открития в пробата му тестостерон е със синтетичен произход, което оборва подобна теза. Вестникът се позовава на анонимен източник от UCI. Ако наистина има установени следи от синтетичен хормон, тогава изобщо не е нужно потвърждение от втория тест и Ландис направо може да бъде наказан, коментира членът на Световната антидопингова агенция (WADA) Гари Уодлър.
Колкото до случая с Гатлин, там нарушението е установено и WADA изчаква само да получи обяснението на самия атлет на 7 август, преди да обяви санкцията. Почти сигурно
спринтьорът ще бъде наказан до живот
защото това е вторият му положителен тест. През 2001-ва в пробата на Гатлин бяха открити амфетамини, но той се отърва с половин наказание, след като доказа, че те се съдържали в медикамент, който взимал по лекарско предписание. Сега обаче подобна защита е изключена.
Далеч по-голям интерес в Америка буди съдбата на неговия треньор Тревър Греъм, който също може да бъде лишен от права, ако се докаже, че е знаел за допинга. Греъм категорично отрече да се е замесвал когато и да било със стимуланти, въпреки че шестима негови възпитаници вече изтърпяват наказания за допинг. Според неговата версия положителната проба на Гатлин се дължала на съзнателен саботаж от бившия му масажист Крис Уетстин, който нарочно го намазал със съдържащ тестостерон крем, след като научил за предстоящото си уволнение. Уетстин обаче отрече категорично.

Facebook logo
Бъдете с нас и във