Банкеръ Weekly

Съдби

ПОРТЪР ГОС - НЕУСПЕЛИЯТ РЕФОРМАТОР

Портър Гос напусна директорския пост на Централното разузнавателно управление на САЩ на 5 май. Нито той, нито президентът Джордж Буш, в чиито пълномощия влиза назначаването и смяната на шефовете на ЦРУ, обясниха причината за оттеглянето.
Приемайки оставката на Гос, президентът Буш му благодари за службата. Двамата с Портър установихме добри лични отношения. - каза държавният глава. - Това е много важно за директорите на ЦРУ. Той отбеляза още, че Гос е започнал осъществяването на петгодишна програма за реформиране на ведомството, което има жизненоважно значение за войната с тероризма. Планът предполага увеличаване на броя на оперативните работници и анализаторите. Сигурен съм, че неговият приемник ще продължи започнатите реформи, и в резултат на това страната ни ще стане по-безопасно място, подчерта Буш.
В отговор Портър Гос заяви, че реформите са повишили ефективността на ЦРУ, и благодари на Буш за честта да служи не него и на американския народ и за разбирането колко сложна и важна работата на Централното разузнавателно управление. Оставката на директора му обаче може да доведе и до упадък на най-известната специална служба.
Портър Гос е роден през 1938-а в Уотърбъри, щата Кънектикът. Учил е в Йейлския университет. Като студент е вербуван от ЦРУ, и то съвсем случайно. През 1960 г., малко след като завършил университета, се явил на интервю в студентската борса по труда. В неговия случай това било само формалност, защото всъщност трябвало да се срещне със сътрудник на бащината му фирма. Но от разсеяност Гос почукал на друга врата. Младежът дълго разговарял с интервюиращия, който му обяснявал колко е важно да продължи кариерата на баща си, както и какви възможности ще се открият пред него, ако продължи семейната традиция. Едва в края на беседата се изяснило, че всеки от двамата говорел за различни неща. Събеседникът на Портър Гос се оказал служител на ЦРУ, който го взел за син на разузнавач. Така или иначе, ситуацията се изясни, но Портър вече искаше да работи само в ЦРУ, разказва по-късно негов приятел.
Гос е бил агент на управлението в Латинска Америка (според собствените му думи в Хаити, Сан Доминго и Мексико), а по-късно и в Европа. Смята се, че е взел лично участие във вербуването на кубински емигранти за операцията в Залива на свинете през 1961 година. Тогава американското ръководство разчитало с тяхна помощ да свали режима на Фидел Кастро, но планът така и не успял. Вероятно Гос е бил включен в операциите по време на Карибската криза през 1962-ра, когато настаняването на съветски ракети в Куба едва не предизвика ядрена война. Самият той е намеквал за такова участие, без, разбира се, да се впуска в подробности.
В края на 60-те години Портър Гос е прехвърлен в Европа. Неочаквано поразилата го болест (едни смятат, че е бил отровен, други, че се е заразил от някаква инфекция) го принуждава да приключи кариерата си като агент. След оттеглянето си се заема с бизнес, а през 1974-а започва да се занимава с политика. Той е избран за кмет на градчето Санибел, окръг Ли, в щата Флорида. През 1983 г. губернаторът на Флорида Боб Греъм го назначава за член на Окръжния съвет. От 1988-а е конгресмен от окръг Ли и оглавява редица комисии в Конгреса, свързани с политиката в областта на сигурността. Участва и в работата на комисията за разследване на обстоятелствата около терористичните актове на 11 септември. Гос е един от авторите на Патриотичният акт - закона за национална сигурност и борба с тероризма, приет след тази дата и допускащ рязко ограничаване на правата на човека при възникване на терористична опасност. Изобщо проявява се като ярък привърженик на консервативните ценности, на които държи особено много и президентът Буш.
На 3 юни 2004-а подава оставка тогавашният директор на ЦРУ Джордж Тенет, който е начело на ведомството в продължение на седем години. Джордж Буш обясни оттеглянето му с лични причини, но анализаторите не пропуснаха да отбележат, че тъкмо въз основа на разузнавателните данни на ръководеното от Тенет служба, американската администрация твърдеше, че Ирак произвежда оръжие за масово унищожение. След нахлуването в Ирак тези факти не се потвърдиха и Тенет беше принуден да се оттегли.
Буш предлага да назначи Гос за директор на ЦРУ на 10 август 2004 година. Демократите незабавно протестират - аргументът им е, че действащият конгресмен от Републиканската партия е прекалено политизирана фигура. Президентът обаче настоява на своето и на 22 септември Сенатът потвърждава назначаването на Портър Гос със солидно мнозинство. Встъпвайки в длъжност, той обявява петгодишна програма за реформирането на Централното разузнавателно управление, имаща за цел да подобри ефективността му. Плановете на Гос са да засили анализаторския компонент в работата на службата, включително и чрез прилагането на нови технологии и методи на работа с информацията. Но стилът му на ръководство почти веднага предизвиква недоволство както вътре във ведомството, така и извън него.
Гос се подготвя дълго за всяко съвещание при държавния глава по проблемите на разузнаването, но така и не успява да постигне лекотата, с която неговите предшественици вникват в детайлите и ги разясняват. Освен това започват да го критикуват, че разклаща установената система на взаимоотношения между подразделенията и сътрудниците на ЦРУ, привличайки на работа прекалено много специалисти отвън (главно такива, с които е работил като конгресмен), че се занимава с партийна работа и не отделя достатъчно внимание на случващото се в света. В крайна сметка редица опитни служители напускат със скандал управлението, заявявайки, че не могат да работят с такъв шеф.
През април 2005 г. Сенатът утвърждава официално на длъжността директор на националното разузнаване Джон Негропонте, дипломат, бивш посланик в Ирак, който по-рано ръководи представителството на САЩ в ООН. Негропонте става първият, който, поемайки тази длъжност, се превръща в координатор на разузнавателната дейност на всички американски специални служби. Преди него тази координация се осъществява от директора на ЦРУ. Тоест Портър Гос е лишен от значителна част от могъществото, отредено дотогава на шефа на Централното разузнавателно управление.
Фактът, че Гос и Негропонте са приятели още от Йейл, където двамата членували в едно и също студентско братство, не ги въздържа задълго от пряко съперничество. Наистина, Буш твърди, че Гос е гостувал често в Овалния кабинет, но Негропонте е бил в там още по-често. Помощниците на Гос казват, че Негропонте е развалил отношенията между президента и директора на ЦРУ. само че служители от Белия дом са на мнение, че тези отношения никога не са били особено топли.
Освен Негропонте наблюдателите посочват сред апаратните неприятели на Гос и министъра на отбраната Доналд Ръмсфелд. Неотдавна разузнавателната служба на Пентагона претърпя значителни промени, които намалиха зависимостта й от анализаторите на ЦРУ. А и средствата, които Пентагонът отделя на своята разузнавателна дирекция, превъзхождат значително бюджета на ЦРУ. Така че, колкото и да се старае Портър Гос да убеди всички, че оставя Централното разузнавателно управление в състояние на подем, мнозина са склонни да смятат точно обратното - значението му започва да намалява.
Репутацията на Гос и на ЦРУ бе значително подкопана и от скандала около тайните затвори в някои европейски страни, където са били задържани и изтезавани заподозрени в терористична дейност. Освен това информацията за въпросните затвори, за програмата за подслушване на телефонните разговори и за други секретни операции изтича към журналистите тъкмо от служители от ведомството на Гос.
Джордж Буш, чийто баща навремето също е бил директор на ЦРУ, вероятно има своя представа как трябва да изглежда и да действа тази специална служба. И начинът, по който тя изглежда и действа под ръководството на Гос, едва ли е съответствал на тази представа.
За по-широката публика оставката на Гос бе неочаквана, но в Белия дом се говори, че тя е била планирана отдавна. Доброволността на неговото оттегляне трудно ще заблуди някого - Гос явно е бил принуден да си тръгне и главната роля за това е изиграл университетският му приятел Джон Негропонте. Точно той е провел съответните преговори с Белия дом и със специалните служби и точно негово протеже се очертава да заеме освободилото се място.
На практика се сбъднаха прогнозите, че за приемник на Портър Гос ще бъде предложен Майкъл Хейдън - генерал от военновъздушните сили и пръв заместник на Негропонте. От 1999 до 2005-а той е директор на Националната агенция за сигурност. Известен е като яростен защитник на програмата за тайни подслушвания на телефонните разговори на американските граждани, ползва се с подкрепата на американския Конгрес и е приятел на вицепрезидента Ричард Чейни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във