Банкеръ Weekly

Съдби

ПОКРОВИТЕЛЯТ НА ПАРИТЕ

Българите не познават и не се интересуват от историята на собствената си валута - твърди авторът на книгата История на българските книжни пари и собственик на специализираната уебстраница www.bg-papermoney.com Костадин Христов. - По-жалкото е, че малко за нея знаят дори хора, за които финансите са професия - студенти по икономика, служители в банки и др. Случвало се е да ме търсят завършващи УНСС и да ме питат кога е създаден българският лев и коя е първата емисия банкноти в държавата. Ако това знание ни се струва излишно, нищо добро не ни чака след 2009 г., когато в България ще дойде еврото. Ще свикнем с новата валута и споменът, че държавата ни е имала собствена парична единица, постепенно ще избледнее. Моята амбиция е да го не позволя.
Книгата на Христов съдържа около 400 страници с повече от 350 цветни снимки, които представят точно по размери и цвят българските книжни пари. Някои от фотографиите, като проектите на Алфонс Муха, на Цветанка Костуркова, пробата на 200 лева от 1929 г. на Thomas de La Rue Coy..., се публикуват за първи път.
Непосветените често наричат колекционерите на стари банкноти с общото наименование нумизмати, което се оказва, че е абсолютно грешно. Много от посветените пък ги наричат бонисти, което също до голяма степен е погрешно, тъй като се отнася за тези, които събират акции, облигации, чекове и други ценни книжа. Най-правилното название, отбелязва авторът на предговора към книжата д-р Димитър Михов, е нотафили, защото науката, занимаваща се с изучаването, съхраняването и колекционирането на стари книжни пари, се нарича нотафилия.
Според Христов от гледна точка на професионалистите най-ценният раздел в История на българските книжни пари би трябвало да е за извъндържавните издания. Това са български банкноти, които са били парична единица в друга държава или територия - пояснява той. - Говоря за времето след Първата световна война на територията на Западна Тракия, която е окупирана от междусъюзнически войски под командването на Франция. Тогава върху български банкноти са поставяни марки със сух релефен печат, които са служили за местна валута. Те били в обращение изключително кратко време и затова сега са много търсени - от българи, от гърци и най-вече от французи. Другият особено ценен за познавачите раздел е този за българските левове, които отново след Първата световна война са използвани като парична единица в съществувалото за известно време Сърбо-хърватско-словенско кралство. Българските левове са влезли в обращение там, като върху тях са били поставяни най-обикновени общински или друг вид държавни печати. Има и още няколко глави в книгата, по които досега не е писано изобщо или данните са твърде оскъдни.
Макар че е едва на 30 години Костадин Христов се занимава активно с хобито си от десет години. Започва да събира банкноти, след като се уволнява от казармата. По-точно, след като разгледах ИНТЕРНЕТ страницата на американската нумизматична асоциация - уточнява нотафилът. - Гледах я, възхищавах й се и си дадох дума, че един ден ще направя нещо подобно за българските пари.
Едновременно със събирането на колекцията трупа и информация за историята на нашите банкноти. Става толкова добър в хобито си, че се захваща да работи и професионално с видовете чуждестранни валути - първо като касиер в обменни бюра, после като преподавател в курсове за сарафи. Днес е в централата на една от най-големите банки у нас. На въпроса дали някога са успявали да му пробутат фалшификат отговаря с усмивка: Няма касиер, който да не е плащал разлики.
Твърди, че притежава една от най-големите сбирки от книжни пари в България, без обаче да навлиза в подробности какво съдържа тя. За съжаление, в днешно време по улиците има достатъчно хора, които за 1000 лв. са готови да направят каква ли не щуротия - мотивира се Христов. - Аз не съм Васил Божков или Боян Радев, за да показвам това, което притежавам, по телевизията и да не се притеснявам. Ако все пак трябва да отлича вид банкноти, които са ми особено ценни, това са тракийските, за които говорих. Основният път българският колекционер на книжни пари да се сдобива с нови екземпляри е чрез аукциони в чужбина. Там са повечето ценни емисии - от една страна, защото са печатани зад граница, от друга - защото са изнасяни. Аз главно купувам, не се занимавам с търговия. Целта ми е да върна у нас това, което липсва. Разменям стари чужди банкноти за български. Не казвам последното, за да се харесам на аудиторията. Знам, че в България думата колекционер звучи като мръсна и знам, че още дълго ще бъде така. Понякога обаче се питам защо все още никой не осъзнава, че след като колекционерът влага сърцето си в това, което прави, то затова и става добро. В същото време ми е трудно да кажа нещо похвално за хората, за които събирането и опазването на определена ценност е просто професия. Спомнете си колко често по телевизията показват архиви, които се рушат в мазета или някакви други неподходящи условия.
Христов споделя, че изцяло приема становището на един от най-сериозните български нотафили Кирил Божилов, че в перфектната колекция би трябвало има два чисто нови и непрегъвани екземпляра от всяка банкнота, които да се използват за лице и гръб, както и по един използван и намачкан образец, който да придава автентичност. Това е идеалният вид на една колекция, който обаче е невъзможен - признава колекционерът. - В моята колекция също има бели петна. Липсва ми например т.нар. ботевка - образец.
Написва книгата си за три години. След това още една търси кой да му помогне да я издаде. Подкрепя го Първа инвестиционна банка. Благодарен съм на хората там, че разбраха нейното значение почти без да ми се налага да им го обяснявам - разказва Костадин. - И че застанаха зад мен, макар да знаеха, че от издаването й никой няма да спечели - нито те, нито аз.
Сега работи, заедно със свой приятел, по темата за историята на българските монети. Не разчита резултатите да дойдат в следващата година - две. Срещаме трудности, а и се натъкваме на изключително интересни неща - твърди той. - Амбиция обаче не ни липсва и все някога пъзелът ще бъде завършен. Едновременно с това проучвам и въпроса за финансите на Македонското революционно движение, което също е една прелюбопитна част от историята на страната.

История на българските книжни пари започва с описание на паричното обращение по нашите земи до Освобождението от турско робство, се посочва в предговора й, написан от д-р Димитър Михов. В следващата глава се разглежда този процес в периода от Освобождението през 1878 г. до началото на емисионната дейност на БНБ. Отделно Костадин Христов се спира на герба на България и промените, които търпи, тъй като той заема полагащо му се видно положение в повечето български банкноти. Детайлно са проследени и законовите, и нормотворческите актове, даващи право на Централната банка да емитира монети и банкноти.
В книгата са описани в подробности всички емисии банкноти, като се започне от първата златна, следвана от златно-сребърна, Орлов и т.н. Освен редовните емисии са представени и касови бонове, държавни съкровищни бонове, срочни касови бонове и щемпелувани държавни съкровищни бонове. Разгледана е и интересната история на банкнотата от 5000 лв. (1924 г.), наречена Ботевка.
Христов предлага на читателите любопитни подробности и за банкнотите от 10 лв. Раковски, от 20 лв. Анхиало, както и за така наречената турска емисия от 50 и 100 лева. Не са пропуснати също така описанията на по-важните фалшификати на банкноти, включително и тези от емисия 1999 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във