Банкеръ Weekly

Съдби

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

Под патронажа на министъра на културата Стефан Данаилов на 26 октомври се състоя концертът на Националния филхармоничен хор Светослав Обретенов и на част от музикантите на Софийската филхармония. Солистът бе басът Алексей Иванов. Министър Данаилов не бе забелязан на събитието, както и на много други културни инициативи, маркирани с негов патронаж. Това се изтълкува зле от присъстващите в зала България, защото концертът бе посветен на 1150-годишнината от създаването на българската писменост.
Хорът и диригентът Методи Матакиев бяха избрали за откриването на сезона си трикантария (три кантати) на Тодор Григоров-Терес Аз, буки, вяди за бас, смесен хор, ударни и клавишни инструменти. Това е едно прелюбопитно произведение, изпълнено за първи път през март 1984 г. с част от същите музиканти и със солист Никола Гюзелев. То е изградено върху оригиналните текстове на Похвала на цар Симеон (Симеонов сборник), Азбучна молитва на Константин Преславски и О писменех на Черноризец Храбър. Това съчетаване на средновековна изворна литература с непознати и дори неизвестни музикални теми с религиозен характер легитимира автора Тодор Григоров-Терес като заслужаващ по-особено внимание композитор. Самият той е дългогодишен хорист и солист на тогавашната Хорова капела Светослав Обретенов, възпитаник на Духовната семинария и Академия, собственик - по наследство! - на редица непознати на учените сборници с религиозни песнопения от предосвобожденски български автори. Нему дължим и сензационно прозвучалата преди две десетилетия концертна програма от неизвестни химни за прослава на Светите братя Кирил и Методий, изпълнени под диригентството на покойния вече Георги Робев. Но особеното ни любопитство към трикантария Аз, буки, вяди се дължи на факта, че за първи път в нашата музикална литература се включиха текстове на старобългарски език. И се оказа, че той е изключително звучен и благодарен за музикални произведения! Отделно от факта, че прочутият ни оперен артист Никола Гюзелев чрез това произведение окончателно наложи себе си като интерпретатор на българска музика, което не може да се каже за редица негови не по-малко именити колеги.
Младият колега на Гюзелев Алексей Иванов, воден майсторски от маестро Матакиев (диригент и на премиерното изпълнение преди две десетилетия и безкористен консултант на автора в процеса на оркестрирането), предложи различен прочит на Аз, буки, вяди. По-камерен, по-сдържан емоционално, по-прибран към общата хорова звучност. Което показа трикантария в друга светлина и подсказа големите му възможности и за други прочити. При това, трябва да споменем, произведението се откроява в творчеството на Тодор Григоров-Терес с най-щастлива съдба: записано и издадено на грамофонна плоча от Балкантон, представена и на второто всеруско честване на Светите братя Кирил и Методий във Вологда (1985), изпълнено за втори път на живо, което не се случва и на много по-известни от Григоров-Терес наши композитори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във