Банкеръ Weekly

Съдби

ПОБЕДИТЕЛИТЕ И ГУБЕЩИТЕ НА МОНДИАЛ 2006

То може и да не роди кой знае колко паметни мачове, но това не е най-важното. Световното първенство по футбол е театър не толкова на спортните умения, колкото на човешките драми. В това отношение последното му издание роди множество победители и губещи.

ПОБЕДИТЕЛИТЕ
Германия. Първенството бе отлично организирано. Но вие си го знаехте предварително. Голямата изненада обаче бе топлотата на германците, които разрушиха десетилетните стереотипи, че са затворени, грубовати хора.
Германската национална гордост. Преди шест седмици трудно можехте да видите германски флаг другаде освен на държавните учреждения. Сега знамената са навсякъде. Хората дори караха цяла нощ с натиснати клаксони... след като спечелиха третото място.
Германското време. Две седмици преди шампионата то бе студено и дъждовно (дори с кратък снеговалеж). Но после небесата се прочистиха като с вълшебна пръчка, а температурите стигнаха до зоната на удобството и останаха там до самия финал.
Юрген Клинсман. Освен че възроди у сънародниците си чувството на национална гордост, той успя да отвори и традиционно консервативните германски умове за новаторските методи, които бе усвоил в Южна Калифорния. Според социолозите това ще повлияе не само на футбола в Германия.
Луис Фелипе Сколари. Малцината, които не смятат Марчело Липи за най-добрия треньор на турнира, ще посочат Сколари - не само заради онова, което постигна сегашният му отбор (Португалия), но и заради това, което не успя да направи бившият (Бразилия). Чак полуфиналът с Франция сложи край на серията от 12 мача без поражение за Сколари на световни финали.
Мексиканските фенове. Никой друг контингент чуждестранни запалянковци не направи толкова силно впечатление на световното. Мексиканците за нула време успяха да оцветят в зелено всеки град, който посетиха, при това без дори един-единствен инцидент. След като са ги видели в действие, вероятно доста германци са си запазили самолетни билети до Акапулко.
Гана. Те отсрамиха Африка, която иначе бе на път да остане без представител във втората фаза за пръв път от 1982-ра. Като се има предвид, че това бе и най-младият като средна възраст отбор на първенството, бъдещето изглежда розово.
Адидас. Големият победител във Войната на обувките. Пума може и да имаше повече отбори на това първенство (включително и шампиона), Найк може и да похарчи повече пари за реклама, но тъкмо за Адидас Мондиал 2006 означава най-сериозни печалби. Очакванията са от официалната топка Тиймгайст да бъдат продадени 15 млн. броя - двойно над най-оптимистичните прогнози.
Италианските защитници. Те допуснаха само два гола за седем мача, като единият бе автогол, а другият - от спорна дузпа. И това, след като най-добрият им защитник Алесандро Неста се контузи още в първата фаза.
Зинедин Зидан. Пенсиониралият се вече полузащитник на практика сам избута Франция до финала, като редуваше един изключителен мач с друг. Неговото възкресение за футбола бе символът на това първенство.
ГУБЕЩИТЕ
Футболът. Световното бе страхотно. Но футболът не бе. Единственото първенство с по-малко голове от това бе през 1990-а, а като приспивен ефект сегашното вероятно е без конкуренция. По трибуните имаше немалко похъркващи личности.
САЩ. Ранните отпадания през 1998 и 2006 г. потвърждават мнението, което мнозина споделяха, но досега се притесняваха да изразят публично: че четвъртфиналът в Япония и Корея е бил просто щастлива случайност. Добрата новина за американците е, че следващите две първенства със сигурност няма да са в Европа (където те нямат нито един спечелен мач).
Роналдиньо. Той не бе чак ужасен, както твърдят някои, но по нищо не приличаше на футболиста, който гледаме в Барселона в последните два сезона. Роналдиньо е прекрасен символ на модерния футболист: блестящ за клуба, който му плаща заплатата, и не чак толкова за националния отбор, който не я плаща.
Хосе Пекерман. Той винаги ще бъде помнен като треньора, който остави 19-годишния феномен Меси на пейката, докато Аржентина пропиляваше аванса си срещу Германия в четвъртфинала.
Съдиите. ФИФА положи много усилия да избегне втора катастрофа като тази през 2002-ра - въведе по-внимателна селекция на арбитрите, повече фитнестестове, повече образователни курсове, задължително изискване за общ език между главния и страничните съдии. Резултатът: съдийските гафове през 2006-а дори надминаха тези отпреди четири години.
Уейн Рууни. Той направи чудотворно завръщане след тежка контузия, но го отбеляза по малко странен начин - не вкара нито един гол и накрая бе изгонен, след като настъпи португалски защитник по най-чувствителните части.
Кристияно Роналдо. За разлика от съотборника си Рууни, той игра добре, показа блестяща техника и отлична физика, а накрая вкара и победната дузпа срещу Англия. Но безкрайните му симулации отчаяха много зрители, включително и експертите на ФИФА, които решиха да дадат наградата за най-добър млад играч на далеч по-незабелeжимия Лукас Подолски.
Того. Това можеше да е истинска приказка за тези момчета, представляващи една от най-малките нации в Африка. Вместо приказка се получи пародия. Не стана ясно само дали играчите са прекалено алчни, щом заплашват с бойкот за неизплатени премии, или пък местната федерация е твърде корумпирана, щом не иска да им ги плати.
Футболните джуджета. През 2002-ра малките конфедерации (Азия, Африка, Океания и КОНКАКАФ) имаха трима представители на четвъртфиналите. Сега останаха без нито един, след което спорът дали да не се намалят още квотите на Европа и Южна Америка вече никак не е актуален.
Зинедин Зидан. Пенсиониралият се вече полузащитник на практика сам избута Франция до финала, като редуваше един изключителен мач с друг. Неговото възкресение за футбола бе символът на това първенство... докато той не повали Марко Матераци във финала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във