Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕТЪР ДИКОВ: АРХИТЕКТЪТ, КОЙТО СИ ПАДА ПО ВИСОКИТЕ СКОРОСТИ

Главният архитект на столицата Петър Диков признава без капка самоирония, че е роден в семейство, което няма нищо общо с архитектурата или строителството. Самият той определя себе си като софиянец първо поколение - роден е в най-големия български град преди 53 години, но родителите му са от различни краища на страната. Откровено твърди, че е попаднал в бранша съвсем случайно - един приятел го запалил да се яви на кандидатстудентски изпити. И понеже съдбата често обича да си прави шеги, приели го да следва архитектура, а човекът, който го тласнал към нея, се провалил и по-късно успял да стане строителен инженер. Днес около Петър Диков се е нароила цяла династия архитекти - съпруга, снаха и брат.
Той говори малко уморено, като човек, който хронически не си доспива. Кабинетът му е просторен, преобладават масленосините тонове, издаващи вкуса на предшественика му. Главният архитект обикновено не работи на бюрото си - оказало се тясно за безбройните купища документи, листа и папки. Най-често сяда пред голямата кръгла заседателна маса, също в масленосин цвят и затрупана с хартия, и то където намери празно място по нея. Пуши много, кафетата следват едно след друго, а джиесемът му не млъква и за минута.
Почти цялата кариера на Петър Диков е свързана с
една голяма бивша организация
навремето известна с кошмарната абревиатура КНИПИТУГА. В превод това означаваше Комплексен научноизследователски проектантски институт по териториално устройство, градоустройство и архитектура. Някога хората там, в частност и бъдещият главен столичен архитект, се занимаваха все с мащабни работи - стратегии, планове, с единния териториално-устройствен план на републиката... През 1980-а Диков става научен сътрудник, а десет години по-късно вече е заместник-директор на института. Напуска го само за две години - през 2001-ва, когато създава собствена проектантска фирма и влиза в частния бизнес, но после се завръща отново на същата длъжност. Първите петнадесет години от практиката си се занимава само с градоустройство, работи из цяла България, най-малко - в София. Не са много областните градове, в които няма мои градоустройствени проекти, казва той.
През 1990 г., в самото начало на демократичните промени, Диков се явява на конкурс за нов градоустройствен план на столицата. От 27 колектива пет са удостоени с първа награда - един от тях е неговият. Но нещата замират поради липса на финанси. Поръчките рязко паднаха и аз все по-трудно издържах семейството си с основната ми работа, спомня си архитектът. И тогава, през 1993-а, той решава да се откаже от остарелите вече мащабни начинания и... започва да прави това, за което всъщност се е готвил цял живот - да проектира сгради.
Първият негов реализиран проект
е триетажна жилищна постройка в столичния квартал Овча купел. Помни я, като се помни първородната рожба. Първоначално се занимава с проектиране на жилища, после се насочва към сгради за бизнес офиси, а през 1996-а идва ред и на първия хотел, който проектира за град Банско. Строителният бум в средата на деветдесетте години у нас повлича и него - следват редица хотели на морето - главно в курортите Златни пясъци и Слънчев бряг, в Обзор, Равда, в Банско и Пампорово. Има немалко сгради по негови проекти и в София. Сред тях са първите от Бизнеспарка в Младост 4. По думите му днес броят на сградите, построени по негови проекти, надхвърлят сто, а общата им застроена разгърната площ е повече от един милион квадратни метра.
Всичко съм направил сам, със собствени усилия, без никакви протекции, нито каквато и да било политическа или партийна подкрепа - изтъква Петър Диков. - Гордея се, че не съм бил член на нито една партия. Винаги съм бил привърженик на либералната идея и съм живял с убеждението, че частният бизнес ще оправи страната. Българинът е индивидуалист по характер, много трудно играе в отбор и всеки напън да бъде вкаран в екипна игра до голяма степен е обречен на неуспех. Моето кредо е, че на българина трябва да се даде възможност да се реализира. Дадеш ли му я, няма нужда да му помагаш, въпросът е да не му пречиш. Ние не сме особено добри в колективните спортове, но пък постигаме големи успехи там, където има индивидуална изява - в тениса, шахмата, борбата... Необходимо е обаче да признаем, че в този свой стремеж към самоизява нерядко нарушаваме правилата. Все пак, когато тези правила са ясни и няма много възможности за заобикалянето им, нашите хора като че ли успява да се вместят в рамките на закона. Когато дойдох тук като главен архитект, заявих, че ще се стремя да организирам нещата така, че те да са максимално публични.
Проблемът на София е в
липсата на планове и на ясни правила
а в градоустройството законът е самият план, разсъждава главният архитект. Според него обществото ни страда от един голям предразсъдък - то гледа на големия инвеститор като на потенциален нарушител на закона. В нашите норми сякаш прозира желанието да бъде хванат някой в нарушение - отбелязва Петър Диков. - За съжаление практиката показва, че през последните години на стратегическите инвеститори не се дават големи възможности за изява, защото те не могат да вървят по други пътища, освен по официалните. По-малкият пробива по-лесно. Моето намерение е да предоставя специална пътека на стратегическите инвеститори. Мнението на главния архитект е, че точно те бързо могат да променят облика на града.
За разлика от Париж, с неговата блестяща архитектура, подчинена на един общ замисъл, с неговите булеварди, които се събират като лъчове в Триумфалната арка, София изглежда твърде хаотично застроена. Петък Диков обаче е убеден, че и в хаоса има чар: Един много подреден град е доста скучен. Историята показва, че градовете, които са строени за кратко време по единен план, като например Бразилия или пък Чандигарх в Индия, не са достатъчно жизнени. Градът расте като жив организъм, с десетки години, и няма нищо лошо в това, че на една и съща улица има сгради по на два, четири и шест етажа. Не е необходимо всичко да е подравнено като по конец - говоря за реалния свят, а не за проектите.
Главният архитект е категоричен, че
основният недостатък на София
е тоталната липса на благоустройство - разбитите тротоари, лошите пътни настилки, олющените фасади - което е проблем колкото на общината, толкова и на самите граждани. Вторият проблем според него е хаосът в движението. В столицата няма улица без знак паркирането забранено. Както и няма улица без паркирани автомобили. От тези два елемента единият е излишен. Ако има такъв знак, значи трябва да дадем възможност собствениците на автомобилите да паркират някъде. Необходимо е хората да имат алтернатива, така че когато им гониш колата от дадено място, те да имат възможност да я оставят другаде. В цял свят центърът на града е скъпо място за живеене. Столичани трябва да приемат мисълта, че за да имат кола и да живеят в центъра, това ще им струва допълнителни разходи за паркинги.
Диков смята, че разрастването на София ще се балансира
по естествен и коректен пазарен път
въпреки че тя е нараснала от половин милион през 1944-а до милион и двеста хиляди. Прогнозата му е, че градът ще достигне най-много до милион и триста хиляди жители след 10-15 години, каквито впрочем са и разчетите на общия план за развитие на столицата. Но той не изключва и изненади, тъй като тя се превръща в голям европейски мегаполис и миграционните процеси вече придобиват други мащаби.
В днешно време големи реконструкции на столични градове могат да се правят само от тоталитарни режими - казва архитектът по повод центъра на София. - Ларгото, от една страна, носи белега на сталинизма, но от друга, носи една специфика, каквато не се среща другаде. Всичко се променя бавно и трудно, с много пари и много усилия. За Петър Диков промените в облика на града могат да станат по пътя на публично-частното партньорство в строителството, като същевременно се решат радикално проблемите с движението и паркирането, с озеленяването, с градския дизайн и най-вече с привличането на стратегически инвеститори.
Главният архитект на София обича да кара ски, да играе поне веднъж седмично боулинг с приятели и да шофира петлитровия си Фолксваген туарег, защото, както самият се изразява, си пада по високите скорости.

Facebook logo
Бъдете с нас и във