Банкеръ Weekly

Съдби

Петдесет нюанса медийна законност

Мая Манолова “изкачи” стъпалата на новото изборно законодателство, което обаче би трябвало да отведе четвъртата власт пред Темида.

Европейската публика със затаен дъх очаква екранизацита на “50 нюанса сиво” по едноименния, суперпопулярен еротичен роман на Е. Л. Джеймс. Специалистите предричат, че филмът ще счупи боксофисите. Българската аудитория обаче  няма защо да тръпне в очакване на тази лента, тъй като й е предложена медийна действителност със сходен сюжет. Предсрочните  парламентарни избори скроиха шапката на четвъртата власт, като я поставиха в, меко казано, нелоялна ситуация.  Никой не забеляза или пък предпочете да си замълчи за противоречието в новия Изборен кодекс.

Националните телевизии отброяваха минутите и секундите до 19.00 ч. на 5 октомври, за да съобщят първите резултати от вота на българите. Все едно току-що е отминало новогодишното слово на президента и всеки момент часовникът ще ни съобщи идването на новата година. Опитваха се да приложат всякакви трикове, за да ни задържат на тяхната програма, и накрая ни съобщиха какво сме си надробили, без това да донесе необходимата сензационност на публиката. Най-малкото защото през целия ден информацията за движението на гласовете придобиваше публичност в различни сайтове, макар и представена като класация на филми, песни или фирми. За капак на всичко, след като първите официални данни станаха  факт, говорител на ЦИК обясни, че всъщност изборният ден на практика не е приключил и че това ще стане в 20 часа. По-паметливите медийни специалисти си спомнят, че медиите нямат право да разпространяват официална информация за изборния ден, преди ЦИК да е обявила неговия край. В чл.205, ал.5 на Изборния кодекс пише: “Резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не може да се огласяват под каквато и да е форма 24 часа преди изборния ден до обявяване края на изборния ден на територията на страната.” Един член по-нагоре - чл.204, ал.3 в същия кодекс, пък гласи: “Резултатите от социологическите проучвания се оповестяват след 19.00 ч. на изборния ден.”

Има няколко тълкувания за наличието на тази двойственост: а) политиците не са я видели в бързината да приемат прословутия Изборен кодекс на Мая Манолова; б) законотворците не припознават социологическите изследвания като допитвания до общественото мнение; в) оставили са я с надеждата, че някой може да не забележи и че евентуално ще могат да стегнат нечий електорат и след като се види официално накъде върви вотът.
Колкото до медиите, те са в ситуацията като в онзи виц: “Зайо, защо си с шапка? Зайо, защо си без шапка?” Експертите настояват такива абсурди спешно да се поправят. В случая обаче допускането на подобна какофония не смущава никого, защото каквото и да направят средствата за осведомяване, те не търпят наказания.

Има, разбира се, и ред други нарушения, които не са за пренебрегване. Все пак мониторингът на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ), който в момента още се подготвя, е отчел, че за разлика от евровота, този път медиите са станали по-изпълнителни. “През пролетта беше трагично, но за извънредните парламентарни избори почти всички от наблюдаваните медии публикуваха на онлайн страниците си офертите си за политическа реклама. Няма механизми за контрол и форма за санкции, затова проследяването стана много трудно, но въпреки това има голям напредък в тази област”, обясни за “БАНКЕРЪ” д-р Катя Михайлова от организацията. Почти всички централни вестници, телевизии и радиа са публикували и договорите с политическите партии, за разлика от регионалните. Само че някои така са ги публикували, че нищо не се разбира, допълни Михайлова.

Тепърва тя и колегите й ще правят анализи, ще изчисляват колко пари са отишли за рекламирането на политическите партии и дали са адекватни на услугите, които са предложили медиите. Един от големите проблеми е обозначаването на платеното съдържание. В телевизиите това било лесно различимо, те дори са имали специални предавания. По-проблемно се оказало в печатните издания, повечето от които се изхитрили да слагат всички новини от изборите в една рубрика. Така било трудно разпознаваемо кой материал е платен, кой - не. По този начин възниквал и друг проблем - този с анонимността, важен европейски императив, обект на мониторинг от ОССЕ в защита на информационния източник.

“Ако няма автор, няма и отговорност, дори от редакцията. Един вестник пък реши да подписва всички материали за изборите с името на един човек, което също не е реално и в крайна сметка не води до персоналната отговорност”, казва Михайлова.
ГИСДИ е подала 67 сигнала до Централната избирателна комисия за нередности при оповестяването на социологическите проучвания и почти всички вече били разгледани. В деня на мълчанието също са констатирани нарушения - някои сайтове са оставили интервюта, материали и банери на политическите играчи, независимо от забраните на закона. “Не могат да се санкционират медии с неясни собственици, а особено в регионалните сайтове това е почти невъзможно”, изтъква Катя Михайлова. Според нея в тези избори

Съветът за електронни медии е демонстрирал изключителна незаинтересованост и пасивност. Докато ГИСДИ е установила десетки нарушения, за които е уведомила ЦИК, то СЕМ е “отчел” само с шест.

“Независимо че предизборната битка продължава със следизборни средства, е време да се даде оценка за поведението на медиите през кампанията - написа на стената си във Фейсбук председателят на медийния регулатор Георги Лозанов. - Ето някои от възможните, според мен, изводи:


1. Предизборната агитация е загубила смисъл и трябва да отпадне.
2. Влияние върху вота има само обсъждането на теми от журналистическия дневен ред, конкретно в случая: КТБ, геополитическите последствия от кризата в Украйна и трагедията в Горни Лом”.


Според Лозанов е необходимо традиционната агитация да изчезне. Той и колегите му констатирали рекорден брой нарушения на Закона за радиото и телевизията - в клиповете имало от показване на среден пръст и цинични изказвания, до онагледяването на опиати в името на агитацията. Това бил резултатът от вялата кампания, от която мнозина са искали да избягат. Лозанов предложи да има повече журналистически формати, които да дават право на изява на политическите лидери. Председателят на СЕМ приветства опита на БНТ в тази дисциплина, но същевременно смята, че било твърде рисковано, тъй като в деня за размисъл са се обсъждали пиар и рекламните кампании на политическите партии. Съветът е изчислил, че най-голямо присъствие в неплатените форми имал Реформаторският блок, следван от БСП и ГЕРБ.

Ясно е, че медийните експерти не са доволни от нюансите на медийната законност и ще се борят това да се промени. Дали наистина обаче трябва да се дава по-голяма свобода на журналистите в сферата на политическата агитация? И дали политическата власт ще е склонна на нещо такова, ако няма гарантирани удобства и ползи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във