Банкеръ Weekly

Съдби

ПЕПЕЛЯШКА И ТРИТЕ ХИЛЯДИ ПАНТОФКИ

Рано или късно всяко политическо управление се сдобива със своите символи. Някои са привлекателни, други - отблъскващи, но едва ли има други толкова странни като тези на Фердинанд Маркос. Целият живот на покойния филипински президент премина под знака на прословутите 3000 чифта дамски обувки, които притежаваше съпругата му. Тези обувки превърнаха Имелда Маркос от жена на поредния второстепенен азиатски диктатор в световна знаменитост, една от 100-те водещи светски личности на ХХ век, според Варайъти, и вдъхновител на два мюзикъла (в момента прочутият диджей Фетбой Слим работи върху трети). Нещастният филипински президент нямаше как да не остане в сянката на забележителната си съпруга. Единственото късче слава, което му се падна, бе второто място в класацията на Трансперънси интернешънъл за най-корумпиран политик на миналия век. Изпревари го само индонезийският му събрат Сухарто.

През 1975-а, в навечерието на мача за световната титла между Мохамед Али и Джо Фрейзър в Манила, Маркос поканил и двамата на вечеря в двореца Малаканянг. Али изучавал мълчаливо президентската двойка в продължение на две минути, след което потупал Маркос и му казал: Като гледам каква жена сте си избрали, явно не сте чак толкова глупав. Сътрудниците на президента останали като гръмнати и дори Фрейзър си глътнал езика. Диктаторът обаче изобщо не се смутил, ухилил се и отвърнал: Като гледам вашата, и вие не сте много изостанал.
Тази анекдотична историйка донякъде илюстрира огромната роля, която бившата Мис Манила Имелда Маркос играеше във филипинската политика. Мнозина виждаха в нейно лице не само най-верния сътрудник на президента, но и истинския източник на огромните му амбиции.
Макар че, ако се съди по биографията му, на самия Маркос никога не са му липсвали амбиции. Първият му контакт с политиката дошъл още в студентските години, през 1937-а, при това никак не бил повърхностен: властите официално
обвинили младия Фердинанд за убийството
на депутата Хулио Налундасан, политически противник на баща му Мариано Маркос. През ноември 1939-а магистратите признали Маркос-младши за виновен, но при обжалването Върховният съд го реабилитирал напълно. После дошла Втората световна война, в която Фердинанд Маркос участвал като лейтенант от пехотата. Пленен от японците, бъдещият президент по чудо оцелял по време на зловещия Поход на смъртта през остров Лусон и накрая успял да избяга. Наградили го с няколко отличия за храброст - факт, който по-късно биографите му преувеличиха във фантастична степен.
Но с най-силното си политическо оръжие Маркос се сдоби през 1954-а, когато се ожени за току-що избраната Мис Манила Имелда Ромуалдес. Героят от войната и неговата прекрасна съпруга нямаше как да не спечелят сърцата на филипинците. Започнал от прост сътрудник на президента Мануел Росас в началото на 50-те, десет години по-късно Фердинанд вече бе председател на Горната камара на парламента и политически авторитет номер 1 в Манила. Затова и смазващата му победа на президентските избори през 1966-а над дотогавашния държавен глава Диосдадо Масапагал не бе изненада за никого. Изненадващи бяха само ходовете му след това.
След войната нито един филипински президент не бе успял да спечели втори мандат, безсилен срещу всеобщата бедност и политическата нестабилност в страната. Маркос обаче се оказа замесен от различно тесто. Той имаше конкретни планове за съживяване на икономиката и веднага се зае да ги реализира. Първата му работа бе да въведе система за подпомагане на селските стопани - финансово, материално и чрез държавно гарантиране на цените на продукцията им. В резултат гладуващата доскоро страна не само започна да задоволява собствените си нужди, но и се превърна в сериозен износител на ориз. Добил самоувереност, президентът обяви амбициозна програма за индустриализация и
конфискува големите предприятия
собственост на филипинските олигарси, за да ги раздаде на по-дребни, но доверени бизнесмени. По-късно този модел се прочу като другарски капитализъм: ръководените от другари компании всъщност бяха нещо като спестовни касички на президента, чрез които той натрупа голяма част от 10-те милиарда долара лично състояние. Но въпреки тези пълноводни финансови реки, отклонявани към джобовете на Маркос, икономиката бележеше солиден ръст. За няколко години чуждестранните инвестиции се утроиха; брутният вътрешен продукт нарасна от 55 млрд. песос през 1972-ра до 193 милиарда през 1980-а.
Разбира се, немалка роля за това благополучие изигра и политическата стабилизация, постигната от Маркос. Въоръженият конфликт между мюсюлмани и християни на Минданао, отнел над 3000 живота, и серията от бомбени атентати, извършени от комунистите в Манила, му дадоха идеалния инструмент да утвърди властта си. През септември 1972-ра Маркос обяви военно положение; година по-късно в референдума, който трябваше да утвърди почти неограничените му правомощия, президентът получи 91 на сто подкрепа (донякъде обяснимо с факта, че за пропусналите да гласуват се предвиждаше затвор до шест месеца). Буквално за месеци всички лидери на Комунистическата партия се озоваха в затвора. Скоро ги последваха и водачите на демократичната опозиция, начело с генералния секретар на Либералната партия Бениньо Акино-младши. Вярвам, че успях благополучно да изведа страната от периода на анархия, обществено объркване, терор и отчаяние, заяви Маркос в едно интервю за Тайм през 1976-а. По онова време Западът го величаеше като изтъкнат борец срещу комунистическата заплаха; Линдън Джонсън, Ричард Никсън и Роналд Рейгън му бяха лични приятели. През 1978-а в проведените парламентарни избори движението Ново общество, оглавявано от Имелда Маркос, спечели 151 от общо 161 места в парламента. През 1981-ва военното положение окончателно бе отменено като подготовка за посещението на папа Йоан Павел II.
Междувременно за лишените от политически живот филипинци им оставаше само да се забавляват със
сапунения сериал около президентската дъщеря
Ими, която се омъжи против волята на родителите си за Томас Маноток. Бившият спортист вече имаше един брак, който според филипинските закони не подлежи на разтрогване. Затова двамата се венчаха тайно, а седмица по-късно Маноток бе отвлечен от един ресторант в Манила. Злите езици твърдяха, че покушението било по лична заповед на разярената тъща. Чак месеци по-късно липсващият младоженец се намери. На любопитните журналисти той разправи покъртителна история - как бил отвлечен от комунистически бунтовници и държан в плен в планината Сиера Мадре, за да го спасят накрая тайните служби. Малцина му повярваха.
Като всички външно неуязвими неща обаче и властта на Фердинанд Маркос започна да се разклаща отвътре - главно под ударите на собственото му влошено здраве. Едва десетилетие по-късно се разбра, че в началото на 80-те президентът на два пъти е бил на смъртно легло. Информацията за двете му бъбречни трансплантации (с донори един войник от охраната му и синът на личния му масажист) бе дълбоко засекретена, но постепенно слуховете за физическата му нeпълноценност започнаха да се разнасят. Неуспешната първа операция съвпадна по време със завръщането на опозиционния лидер Бениньо Акино от изгнание. Кореспондентът на Ройтерс, който го съпровождаше в самолета от Хонконг, разказваше, че още преди кацането Акино си облякъл бронежилетка. Но това не го спаси - въпреки уж засилената охрана Бениньо
бе убит минути след стъпването на родна земя
Това покушение, извършено най-вероятно без знанието на тежкоболния президент, всъщност се оказа капката, от която чашата преля. По свидетелства на очевидци за убийството бе обвинен генерал Фабиан Вер, шеф на Генералния щаб и братовчед на самия Маркос. Съдът отхвърли свидетелските показания като недостоверни и го оневини, но това само засили всеобщото недоволство. Дори и Вашингтон, най-верният съюзник на филипинския президент, сне опеката от него. Сенаторът от Невада Пол Лаксалт призна неотдавна, че бил натоварен лично да извести за това Маркос и да го посъветва да свика предсрочни избори. Явно съветът е бил доста убедителен, защото вотът се състоя през пролетта на 1986-а. След него и Маркос, и Корасон Акино (вдовицата на Бениньо) се обявиха за победители. Независимите наблюдатели докладваха за сериозни нарушения и от двете страни. При тези обстоятелства ключова се оказа лоялността на армията - ако тя бе подкрепила Маркос, той щеше да остане президент. Но генералите, водени от министъра на отбраната Хуан Понсе Енриле (Маркос вече бе издал заповед за арестуването му заради обвинения в корупция) и заместник-шефа на Генералния щаб Фидел Рамос, застанаха зад Акино и президентът бе принуден по спешност да се евакуира от двореца Малаканянг. Осемдесет и осем души от антуража му помагаха да изнесе личните си вещи, включително и най-любимите от трите хиляди чифта обувки на Имелда, 22 сандъка с прясно изсечени песос и
278 ковчежета с бижута, злато и нотариални актове
После американски боен самолет ескортира семейство Маркос до военната база Хикъм на Хавай. След едномесечен престой в нея (струвал на американския данъкоплатец 207 000 долара) Фердинанд си намери жилище под наем. Напук на уверенията му, че живее само от подаянията на стари приятели, жилището на Маркос всъщност бе луксозен палат на стойност 3 млн. долара, с дузина слуги, трийсет телохранители и две лимузини.
Междувременно мисълта за баснословните богатства на бившия диктатор не даваха мира на новата власт в Манила. Пред западни медии Корасон Акино твърдеше, че Маркос й предложил 5 млрд. долара, ако му позволи да се върне на власт. Според нея тази сума не била и половината от всичко, заграбено от предшественика й. Дори американското правосъдие се заинтригува от въпроса и през 1988-а федералният съд в Ню Йорк го призова да отговаря по шест обвинения за присвояване на произведения на изкуството, принадлежащи на филипинския народ. Холивудският актьор Джордж Хамилтън, близък приятел на Имелда, призна, че помогнал на президентското семейство да изнесе в чуждестранни банкови сметки над 12 млн. долара.
Едва набрало скорост обаче, делото бе замразено, защото ответникът се оказа на смъртно легло. Салвадор Лорел, вицепрезидентът на Акино, си спомня, че на 28 август 1989-а бил събуден от телефона в пет часа сутринта. Обаждала се Имелда Маркос. През сълзи тя го помолила да издейства на съпруга й разрешение за връщане във Филипините, защото му оставало съвсем малко и искал да умре у дома. Акино обаче остана непреклонна и на 29 септември най-дълго управлявалият филипински държавник се спомина в Хонолулу.
Овдовялата Имелда обаче все пак дочака края на изгнанието. През есента на 1991-ва Акино отмени заповедта за изгонването й. Въпреки официалното предупреждение от Манила, че у дома я чака съдебен процес, Имелда не се поколеба да се върне. Постепенно повечето обвинения срещу нея отпаднаха поради липса на доказателства; накрая процесът принудително бе замразен, защото на изборите през 1995-а
вдовицата Маркос бе избрана за депутат
и получи имунитет. От предполагаемите 10 млрд. долара, присвоени от покойния диктатор, властите успяха да издирят едва 380 милиона в швейцарски банкови сметки.
Вземете гражданското съзнание на Ал Капоне, алчността на Иван Грозни и благородството на китайските морски пирати, умножете всичко това по десет и ще получите портретите на Фердинанд и Имелда Маркос, писа в биографичната книга Династията Маркос американката Мери Хей. Но самите филипинци явно са на друго мнение. В едно скорошно социологическо проучване 62% от запитаните обявиха, че предпочитат управлението на Маркос пред сегашното състояние на страната.

Facebook logo
Бъдете с нас и във