Банкеръ Weekly

Съдби

ПАТРИАРХАЛНИ УРОЦИ ПО МЕНИДЖМЪНТ

Умението да се печелят и да се управляват пари преди всичко са психология и прозорливост. Това се отдава на хора добре възпитани и високообразовани. Уменията се предават по наследство и се пазят в тайна - заявява Атанас Буров.

Буров и съдружие е банкерско и търговско дружество, основано през 1862 г. в Горна Оряховица от Димитър Буров. Заедно с Теодор Теодоров и Георги Губиделников той е съосновател на Търговска банка в София. Синът му Атанас Буров превръща фирмата в център на финансовия капитал у нас в периода 1913-1944 година.
15 септември 1883 година. Първи урок по мениджмънт
С нетърпение очаквах и аз да тръгна на школото. Баба и мама ме поведоха за училище. Бях с дълги под колената черни панталони и бяла риза, с торбичка на рамо. Тогава нямаше ученически чанти. Носехме книжките си в торбички. И тетрадки нямахме, имахме табла за писане, а писецът бе мек варовик. Хартията някога бе много, много скъпа. Мъжете си купуваха вестници, режеха ги на ивици, слагаха щипка тютюн, свиваха цигара и пушеха. По-възрастните хора я караха с лулата.
Преди да идем на училище, отбихме се в банката при татко. Баща ми бе много строг мъж. Рядко се усмихваше. Вдигна ме на ръце и сетне ми даде едно сребърно левче.
- Да си го пазиш като очите си - каза той. После баща ми ме целуна и ме благослови.
Сребърното левче, което дядо подарил на татко, бе често повод за шеги и поука в нашето семейство - споделя Недялка Велева-Бурова при една от нашите срещи. - Татко зорко си го пазеше. Това левче всяка година слагахме за късмет в празничната баница.
Лесно е да предположим, че в едно богато семейство винаги има охолство по отношение на храната. Така е било и при Бурови. Но и там майката на малкия Атанас намира начин чрез лакомствата, които той обича, да го поощрява към прилежание и труд.
Майка ми като добра българка бе и добра възпитателка - споделя Атанас Буров. - От дете обичам сладкото от дюли. У нас имахме много от това сладко. Но на мен и на брат ми тя ни го даваше по лъжичка, и то само при отличен успех и при добре свършена работа. Тя искаше да работим свръх сили, а плащаше оскъдно. Тъй съм научена, тъй ви уча - казваше тя.
Кой малък или голям, не е бил изкушен да надникне там, където зорко се пазят несметните, приказни съкровища. На Атанас Буров това му се отдава твърде рано, и то не само да види, но и да чуе истината за човека с многото пари.
Един ден, когато бях още незрял младеж, баща ми ме въведе в трезора на банката и каза: Виж и помни! Парите, синко, покваряват дребния човек, извисяват големия. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо. Ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо. С ум и пари можеш да постигнеш всичко. От теб зависи как ще ги ползваш.
Нас, с брат ми, ни възпитаваха така, както се възпитават лордовете в Оксфорд колеж в Англия. Бъдете умерени във всичко, казваха ни родителите ни. Парите за вас да са само средство за печелене на пари, а не самоцел в живота. Както земята е средство за прехрана на селянина, така и парата в банката да е за вас като земята - кърмилница. На неподготвения, слаб човек, парите отприщват пороците, злобата и завистта му. Спазвайте мяра във всичко. По-малко говорете, повече слушайте.
Тези нагледни примери и съвети на старите Бурови ще касираме към най-ценните интелектуални авоари в съзнанието на Атанас. Според английския писател Греъм Грийн ранните спомени са банковият влог на зрелия човек.
Атанас Буров често разказвал вкъщи следната патриархална сцена между него и баща му. Сцена, която напомня отлъчване за назидание на млад разколник от храма на парите. Ето как я преразказа Недялка Бурова:
Баща ми се дипломирал в Париж с три месеца закъснение. Връща се и дядо строго му поисква сметка. Не бях готов с изпитите - обяснил той.
- А защо не си бил готов? Овци ли паса?
- Татко, там системата е такава, че чуждите студенти трябва да знаят много. Не е както тук в България.
- Ако исках да те подготвя в България, щях да харча по 30 лева. А ти ми струваш 30 хиляди златни лева (годишно) в Париж! Ще ти ги удържа тия 90 хиляди от заплатите ти, които пропиля на вятъра - ядосан казал дядо.
- Чакай, татко! Ето ти дипломата. Виж: пълно отличие.
Дядо поомеква и казва: Сега ще помълчим и успокоим. Доде се уталожат страстите. Винаги прави така, когато поемеш банката: стане ли горещо, засвяткат ли ятаганите, давай почивка, кротко търси разрешение на спора.
- Ти ме обиди, татко.Следването ми бе тежък труд - оправдава се баща ми.
- А моят труд тука да не е бил по-лек, по-бял? Ти учи там, прави кариера, поживя си. А аз се мъчех да изкарвам за хляба, за дрехите и за издръжката ти… Да се разберем като мъже: аз те осъдих и ти ще изтърпиш наказанието си.
След това двамата заговарят спокойно и весело.
Аз съм банкер и влагам капитал в тебе - казал дядо. - Ти си за мен като важно предприятие, което очаквам да ми носи милиони. Ти ще ме заместиш в това кресло, в тази банка. Кажи кой банкер влага пари, без да се интересува къде отиват парите му. Знам всичко за теб. Моите банкови разузнавачи и търговци на розово масло вървяха по петите ти в Париж.
Баща ми помислил, че се отървал само с паричната глоба. Обаче дядо продължил да нарежда: И знай още нещо: дипломата не чини нищо, синко, ако сам не се справяш с трудностите в живота. И да те проверя дали те бива за търговец, дали след време ще оправдаеш надеждите ми да станеш министър, пращам те в село Долен Дъбник. Там ще купуваш дини и пъпеши, в София ще ги продаваш….
Така и станало. Но случило се така, че една пратка дини залежала. Бащата на Атанас Буров пратил спешна телеграма: Синко, непродадената стока не е стока, а загнил капитал.
- В големия бизнес се влиза с три неща: с взлом, с ум и чрез зестра. Без едно от трите неща не може. Аз съм влязъл чрез женитбата на баща ми за много богата и умна жена. Баща ми разви общото им богатство, а ние с брат ми го разширихме. Как? С нашия труд, с наследен и придобит опит. И с умни съветници.
- Парите са твои само докато съумееш да ги опазиш, предупреждава Атанас Буров. Те най-лесно се губят, когато се дават в заем за щяло и не щяло. Пари с мъка се изкарват. Затова не бива да се дават с лека ръка, ей тъй като подарък. Че как и аз да дам пари без гаранции, без издъно да съм научил кой ще ги получи и за какво ще ги използва. Каква ще е неговата изгода и каква ще е изгодата на банката. Че то парите не са само мои! А пара, която не се връща с нещо отгоре, грешно е да я дадеш в заем!
Изразът парите не са само мои срещам няколко пъти в откровенията на Атанас Буров. В случая той се чувства длъжник на хилядите си вложители, на които с лихва трябва да ги върне. Много от тях с мъка едва са скътали малката сума пари, дадени с доверие на банката. Други на едро са ги спечелили и на едро са ги вложили, но ако неумело ги управляваш, могат за резил да те направят, даже и куршум да ти пуснат, без да им мигне окото.
Аз раснах като богато момче, казва Атанас Буров. До седемдесетте си години бе един от най-богатите хора в България. От този житейски връх той ни завещава своята истина за парите. Не ги надцени, не ги порица. Без да влиза в прение само ни показва тяхната необходимост: Парите са лодката, която може да изведе трудолюбивия и гения в океана на големите възможности. Парите са силата, която движи машината на времето и на прогреса. Много пари - много грижи и опасности за имащия...
В това негово излияние говори блянът на младия човек, говори разумът на зрелия мъж, говори трезвото чувство на възрастния.То и Чърчил твърди: Не е чак толкова хубаво да имаш много пари, но много е лошо да ги нямаш.
В музея в Дамаск видях и се възхитих на изкусно изработените златни и бронзови предмети. А в монетите от същия период личеше, че са сечени някак без мерак: не бяха от благороден метал, имаха груба форма. В това отношение откривателите на парите като разменни знаци сякаш затаяват нещо недоизказано. Финикийците искат да ни внушат, че парите са само подходящо средство за размяна. В изработката на монетите те подчертават своето пренебрежение и предупреждение: ако бъдат величаени повече от другите човешки ценности, парите могат да донесат и злини на хората...
Ще се съгласите, че не може човек само да трупа, да трупа с умение и хъс пари, имоти, злато, защото тъй ще наклони везните на своето вътрешно равновесие, ако на едното блюдо само слага, а на другото не дава. Защото каква е ползата на човека, ако придобие цял свят, а повреди душата си (от Матея, 16, 20).
Ето един въпрос, който е обременявал и Атанас Буров. Може ли един банкер да застане в полумрака на църковната изповедалня и само с думи да търси облекчение на душата си. Други са средствата на благочестие за имащия.
- Виж, друго нещо е дарителството - казва с облекчение той. - То е дар за който взема и за който дава. Само на добронамерените заемах пари без условие. И да не ми ги върнат, знаех, че те са отишли за полезно дело. Майка ми така ме е възпитала: да бъда щедър към добрите, строг към лошите.
Усетихте ли промяната? Парите са негови и освободено от моралното задължение към вложителите си желанието му сега достига висшите духовни сфери, достъпни за малцина.
Една друга житейска притча с участието на Атанас Буров и баща му разкрива нови тайни на богатството на Бурови.
Когато аз бях малко момче, видях как баща ми даде сто златни наполеона в касата на Червения кръст. Княгиня Климентина бе една от основателките на тая световна организация.
- Тате, защо даде толкова много пари?
- За да ги получиш, първи ти трябва да дадеш! Запомни това - каза той.
Ето как нагледно баща му разказва библейската притча, в която учениците на Христос го питат защо не поучават небесната благодат. Христос им отвръща:
Искате и не получавате, защото не знаете как да искате: Дай, за да получиш!
Малцина бяха и са българите, които умеят да правят пари. Малцина бяха и са българите, които знаят как да ги управляват и разходват. Пример на примерите за Атанас Буров са дълбоко уважаваните Христо и Евлоги Георгиеви. Те дариха на поколенията сградата на СУ Св. Климент Охридски.
И той е от тая порода - на великодушните хора. Той дари на поколенията своето най-значимо интелектуално богатство: Свободния софийски университет. През 1926 г. това висше учебно заведение е създадено с негова финансова помощ, а самото му название свободен, учебните профили и общата му учебна програма са пропити с характерната буровска традиция, с неговия пословичен практицизъм.
Това висше учебно заведение е едно от най-умните неща, измислени в България. Това е т.нар. в западните страни мениджмънт. Там се обучават само стопански дейци по специалностите финанси, вътрешна и световна търговия, обща и политическа икономика, психология на търговеца, банкера, фабриканта - на мъжа и жената спестители и разхитители. Освен това се изучаваше устройство на държавата, състояние на обществото при криза, борба с престъпния свят, Интерпол, психиката на крадеца и на измамника, бизнес разузнаване, внедряване на агенти във важните стопански звена и в средата на големите босове, реклама, антиреклама, противодействие на слухове и прочие.
Ето в този храм на разума и бизнеса се изучаваха все практични неща, които всеки мениджър или организатор от висш ранг трябва да знае. На България й трябват хора, които умеят да печелят пари и доверието на света - заключава Атанас Буров.
- В тогавашния Свободен университет баща ми е бил любим за студентите преподавател - разказа Недялка Велева-Бурова. - Те през глава се струпвали да слушат майстора на словото, мъдреца от реалния живот, както са го наричали. Там Буров получава титлите професор и Почетен деятел на Свободния университет.
А последните записани негови думи са: Ах, какви стопански тайни бил разкрил, какви съвети още бих дал. Само да не ме изпревари оная жена с косата. Тук, в моята глава, има златни рудници. Изземете ги. Изгребете ги. Запазете ги. Те ще потрябват на майка България…
Атанас Буров напуска този свят на 15 май 1954 година, но мъдростите му остават и в новия век.

Facebook logo
Бъдете с нас и във