Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРЛАМЕНТЪТ ДОСКАРА ТЕЛЕВИЗИИ И ТВОРЦИ

Преди седмица Народното събрание прие промени в Закона за радио и телевизия, а декларираната цел бе да се създадат по-усъвършенствани механизми за спазване на правата на авторите на интелектуален труд. И да се увеличи контролът в това отношение над електронните медии и кабелните оператори. Те вече са длъжни на всеки шест месеца да представят на Съвета за електронни медии писмени отчети, че са уредили всички права на предаванията и програмите, които разпространяват. Досега отчетите се правеха по-рядко и по изрично искане на съвета. С промените се усложняват и процедурите, с които Министерството на културата издава разрешения за внос и излъчване на продукти, защитени от Закона за авторското право и сродните му права. Идеята на поправките е да се пресече пиратирането на интелектуална собственост - една от болните теми във взаимоотношенията на България с останалия свят, обявиха вносителите на законопроекта, депутати от управляващата коалиция, членуващи в комисията по гражданско общество и медии.
Сами по себе си корекциите в медийния закон със сигурност не са най-важното нещо, случило се в държавата през изминалата седмица. Ако човек обаче все пак реши да ги оцени и го направи отвисоко, оценката за тях би трябвало да е изцяло позитивна, след като се засилва контролът и санкциите спрямо неизрядните. Ако обаче се слезе по-ниско, до злободневието, освен грижа към интелектуалния труд новите текстове показват и поне още една тенденция. Очевидно авторите на поправките от медийната комисия, която по презумпция трябва най-добре и издълбоко да познава конфликтите между медии и останалите субекти на пазара, засега не са много склонни да защитават интересите на своята общност, а бързат да пристанат на чужди. Иначе не би могъл да се обясни фактът, че комисията - и след нея целокупният парламент, побърза да задължи операторите по-начесто да доказват, че са изрядни ползватели на създаденото от български и чуждестранни кинематографисти, композитори, шоумени и т.н. още преди да сложи (или поне да събуди полемика по въпроса) разумни граници на претенциите им. Или по-скоро не на техните, а на представителите им по закон - т.нар. дружества за колективно управление на права. Които обикновено взимат главната роля, когато стане дума за искания. За тази роля БАНКЕРЪ е писал не веднъж и дваж.
Интересно дали депутатите от 40-ото Народно събрание си спомнят онзи случай отпреди години, когато дружеството на музикалните продуценти в страната ПРОФОН поиска от БНТ над два милиона лева (четири на сто от тогавашния й консолидиран бюджет) срещу разрешение да излъчва музикални клипове? Дали народните представители са забравили, че на държавната телевизия дори бе връчена нотариална забрана да показва музика, след като бившето й ръководство отказа да плати толкова пари? На парламентаристите е добре да се припомни също, че в опитите си да се измъкне от законните, но неизпълними претенции на ПРОФОН бившият директор на БНТ Кирил Гоцев се принуди да маскира журналисти като служители на телевизията, за да чуят сами с ушите си за какво става дума.
Би било добре също народните избраници да се разходят и до сградата на Върховния административен съд, за да се запознаят с материалите по делото между същото дружество и асоциацията на частните радиа и телевизии в страната АБРО. Дело, което тричленният състав реши в полза на медиите, тъй като не можа да се увери в представителния характер на сдружението. И което в момента чака решение от петчленен състав.
Преди да задължи операторите да се отчитат на всеки шест месеца, държавата можеше да помисли и как да реши абсурдния казус собствениците на кабелни мрежи по закон да са длъжни да излъчват безплатно двата канала на БНТ - Канал 1 и ТВ България и в същото време, пак по закон, да плащат правата на отделните им предавания. Заради този парадокс в момента дружество Филмаутор, представляващо филмовите екипи в страната, води дела срещу няколко от най-големите кабелни мрежи за това, че са излъчили без изрично позволение Оркестър без име, От нищо нещо, Топло и още безсмъртни киноленти, които през годините са били част от програмите на двата канала. Спорът как може едновременно нещо да е безплатно и в същото време да дължиш пари за него вероятно ще се точи и след влизането на страната в Европейския съюз. Вместо обаче да се заеме с този казус например, законодателят предпочете да стегне още примката около врата на телевизии и преносни мрежи.
През 2003 г. представител на френския медиен регулаторен съвет дойде в София за тържеството по случай десетгодишнината на българския Закон за авторското право и сродните му права. След като изслуша какво са извоювали авторите му за творците (каза се, че в някои отношения те имат повече привилегии от германските си колеги), той взе думата и попита две неща: има ли тарифа, по която се определят възнагражденията, и ако няма, предвиден ли е независим арбитраж за спорните казуси? След като и на двата си въпроса чу не, гостът прогнозира лоши времена за закона, за създателите на интелектуална собственост и за ползвателите й.
От кулоарите на Народното събрание вече долита мълва, че в близко бъдеще същият закон ще бъде преправен така, че на колективните сдружения ще се дадат още права. Чува се, че редакциите ще задължат НСБОП да стои още по-безпрекословно на тяхна страна с цел медиите и останалите разпространители на авторски труд да бъдат притиснати по-силно до стената, за да им се изпарят от главите и последните мераци да ползват продукция без уредени права. Интересно какво би попитал тогава французинът? И дали изобщо този път ще бъде поканен? А още по-интересно е как ще гласуват евентуалните промени в комисията по медии? И дали някой там ще си направи труда да представи гледната точка на радиа, телевизии и кабелни оператори?

Facebook logo
Бъдете с нас и във