Банкеръ Weekly

Съдби

ПАРКЪР - ПИСАЛКАТА НА ДЪРЖАВНИЦИТЕ

С помощта на автоматичната писалка Паркър (Parker) са прекратени четири големи войни и е предотвратена пета, която щеше да е най-голямата и вероятно последната в историята на човечеството. Дори само това е достатъчно сериозен повод да се говори за нея.
Мастилените петна
Идеята да се постави резервоар с мастило в корпуса на писалката била толкова естествена, че името на човека, комуто хрумнала за пръв път, е останало неизвестно. Във всеки случай към 80-те години на ХIХ в. първообразите на съвременните автоматични писалки били широко разпространени. Естествено, те били несъвършени, мастилото им капело, от което се появявали кривулици по хартията и петна по дрехите. Основният проблем се криел в неумолимите закони на физиката - при изразходването на течността налягането в резервоара намалявало в сравнение с атмосферното и мастилото изтичало или се разплисквало върху хартията - изцяло по своя воля и точно когато не трябва. Този недостатък бил отстранен от човек, който няма нищо общо с писалките Паркър. Нещо повече - той се превърнал в техен конкурент. Името му не може да бъде премълчано, защото без Луис Едисън Уотърман нямаше да има Джордж Сафърд Паркър.
През 1884 г. брокерът от Ню Йорк Уотърман вече не бил първа младост и трябвало да сключи някаква суперизгодна сделка за продажба на недвижим имот. Тя обаче се провалила по абсурден начин - в последния момент изящната писалка с вътрешен резервоар подвела злощастния търговец. Въпреки че бил брокер, а не инженер, Уотърман подробно изучил причината за изтичането на мастилото и измислил сложна схема за компенсиране на налягането в резервоара. В интерес на истината оттогава автоматичните писалки не текат.
През същата година, на другия край на Америка в Уисконсин, в школата за телеграфисти учителствал Джордж Паркър, около 25-годишен бедняк и умник (две качества, които рядко вървят ръка за ръка, но понякога се случва). Поради крайната си бедност Паркър продавал на учениците си с отстъпка писалки Джон Холънд фаунтин пен къмпани (The John Holland Fountain Pen Company), които били изключително некачествени. По-късно бедността и умът на Паркър отново образували могъщ съюз и довчерашният преподавател решил да превърне писалките в свой бизнес. Влиянието на разработките на Уотърман върху Паркър днес деликатно се премълчават от неговите наследници, макар че марката Уотърман (Waterman) съществува и до ден днешен.
Паркър основал своята компания през 1888 година. В онези времена патентът върху продукцията гарантирал солидността на фирмата. Джордж се сдобил бързо с такъв, но успехът се позабавил. Най-лесното било да доразвие вече съществуваща технология и да печели от учениците, като им продава писалки, които не цапат, на доста по-висока цена. Само че за амбициозния уисконсинец парите и локалният успех изглеждали недостатъчни - той мечтаел да стане най-добрият в света. Паркър разбрал навреме, че да се научиш да произвеждаш качествена стока е важно нещо, но още по-важно е да умееш да я продаваш. Той успял да постигне нещо немислимо дотогава - писалките му да бъдат рекламирани от хората, които пишели историята с тях.
От Пучини до Конан Дойл
Най-напред, разбира се, се наложило да усъвършенства технологията. Официалната история на Паркър съобщава за изключително икономичната и оригинална система за подаване на мастило от резервоара, която Джордж патентовал и внедрил през 1894 година. Оставало да се намери само прочут човек, който да напише нещо с такава писалка. И ето че на Паркър му провървяло - неговото изделие попаднало в ръцете на самия Джакомо Пучини, чиято слава се носела из цяла Америка. Маестрото просто обявил, че е написал новата си опера Бохеми с Паркър и писалките спечелили първата си сериозна търговска победа. Само няколко години по-късно успехът бил затвърден, след като испано-американската война била прекратена с договор, подписан с писалка от същата марка. Тогава за първи, но не и за последен път, продукцията на семейство Паркър станала част от глобалната политика.
Шефовете на компанията обаче не се ограничили единствено с преследването на рекламни знаменитости. През 1899-а Паркър пуснала на пазара т. нар. монолитна писалка. Това не било просто маркетингов трик. Тогава те се изработвали от дърво и метал, съединени с обикновени лепила, и се разпадали при всеки удобен случай. Паркъровата Джойнтлес пен (Jointless Pen) не се разваляла, с което веднага елиминирала конкурентите си. Благодарение на внушителните си размери пък Блак джайънт (Black Giant) изглеждала много добре върху бюрата на учените и пълководците. Така горният сегмент на пазара постепенно се предал под натиска на бившия учител от Уисконсин. След това се появили писалките Емблем (Emblem), върху които корпоративните клиенти поставяли символите си, и Тренч (Trench), създадена за войниците в Първата световна война. Те имали малък резервоар с гранули, които след разтваряне във вода се превръщали в мастило - нещо твърде полезно във военни условия. Така Паркър веднъж завинаги маркирала своята клиентела - хора от всякакво потекло и различно социално положение, но готови да похарчат малко повече пари за качествена вещ.
През 1921 г. Паркър била голяма, уверено стъпила на краката си компания, чийто оборот превишавал 1 млн. долара, а известността й отдавна надхвърляла границите на Америка. Тя вече можела да си позволи и да не експериментира. Но тъкмо тогава направила ход, който я превърнал от просто известна марка във велика. Това станало благодарение на модела Дюофолд (Duofold), който потребителите кръстили просто Биг Ред (Big Red). Тази писалка наистина била изключителна с известни технически подобрения, но клиентите далеч не плащали солената сума от седем долара заради тях. Тя била оранжева! За да разбере човек какво означава това, трябва да погледне цветни изображения от 1921-ва. Дрехите са в три цвята: черен, бял и сребристосив, интериорите в два - кафяв и тъмнозелен. В такива тонове оцветявали всичко - стените на сградите, автомобилните брони, килимите, домакинските съдове, чаршафите... В този унил свят - оранжевата писалка изглеждала убийствено. На всичко отгоре била скъпа вещ, подсказваща висок статут и добър вкус. С една дума, Биг Ред започнала буквално да се разграбва, и то не само от състоятелни хора. Славата, която получила Паркър, благодарение на Дюофолд, била мигновена, но солидна. А последните песимисти били спечелени за каузата от Конан Дойл. Вярно, че той не сътворил нито един разказ за Шерлок Холмс с Паркър, но много навреме написал на своя приятел, члена на бода на директорите на компанията лорд Молсуърт, че в Дюофолд е срещнал сродна душа.
По-нататъшната история на Паркър е поредица от остроумни технически решения и блестящи рекламно-политически успехи. В средата на 20-те години корпусите на писалките започнали да се изработват не от вулканизирана гума, а от пластмаса, което ги направило по-здрави и по-евтини. Ексклузивен екземпляр от тях бил подарен на иракския крал Фейсал с мъдрото предчувствие за възникването на пазара на шейховете. Днес в арабския Изток тези писалки са изключително популярни, като тъкмо там се продават най-изисканите и печеливши серии. В началото на 30-те Паркър започнала да дава пожизнена гаранция на продукцията си и да снабдява с писалки капитаните на трансатлантическите кораби. От компанията твърдели, че само нейните изделия не се развалят в суровите морски условия и затова не развалят и картите, и дневниците. През 1933-а на пазара се появила Вакюматик (Vacumatic), писалка качествена колкото Дюофолд, но с два пъти повече мастило в резервоара си. Тъкмо тогава била измислена и легендарната емблема на Паркър - стрелката.
Писалката на мира
Генерал Айзенхауер притежавал няколко писалки на прочутата компания, а личният му адютант се грижел винаги да бъдат пълни. За военачалника те не били нищо повече от удобен инструмент за работа, с който можеш да подпишеш някоя заповед или да драснеш два-три реда на жена си. Когато на 7 май приемал капитулацията на германските въоръжени сили в Реймс, бъдещият 34-и президент на САЩ се възползвал от писалката, която се оказала под ръка. За Паркър обаче това било истински звезден час - най-кръвопролитната война в историята на човечеството била спряна с помощта на нейната продукция. От просто отлична писалка Паркър се превърнала в нещо като национален символ. Оттук нататък шефовете на фирмата се грижели при подписването на важни исторически документи в ръката поне на американския представител задължително да има Паркър. Три месеца по-късно на борда на Мисури генерал Макартър поставил точка на Втората световна война със старичкия си Биг Ред. А след шест години всички представители на 46-те страни, участнички в церемонията по подписването на мирния договор с Япония в Сан Франциско, използвали писалки Паркър. Както впрочем и генерал Кларк при оформянето на примирието в корейската война през 1953-а. С Паркър 75 през 1973 г. в Париж бил сложен краят на Виетнамската война, подписани са съветско-американският Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег през 1987-а, както и споразуменията за намаляване на стратегическите въоръжения САЛТ-1 и САЛТ - 2, съответно през 1991-ва и 1993 година. Във Вашингтон се сменяли президентите, а в Москва - не само лидерите, а и държавния строй, но оръдията на дипломатическия труд си оставали същите. Докато обаче съглашенията от Париж за Виетнамската война са подписани с обикновена писалка - масово производство, за Рейгън, Буш-старши, Горбачов и Елцин са изработени специални, със сребърна украса. От 1962-ра компанията е изключителен доставчик на кралския английски двор, а в кабинета на всеки държавен глава може да се види писалка, изработена от наследниците на Джордж Паркър.

Facebook logo
Бъдете с нас и във