Банкеръ Weekly

Съдби

ПАНАЙОТ ПОПОВ И ПЪРВОТО ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

Панайот Попов (1848-1910) е един от видните стопански дейци на Русе и България. Името му е сред учредителите на първите кредитни и търговски институции в страната. През 1882 г. е председател на Спестителното дружество Начало. Председател е на първата българска частна Стопанска камара, създадена през 1890 година. Панайот Попов е и председател на управителния съвет на първото българско Застрахователно дружество България, избран на този пост няколко месеца след учредяването му през есента на 1890 година. Той е и сред съоснователите и членовете на управителните съвети на Българска търговска банка (1895) и заместник-председател на Русенската търговско-индустриална камара.
През 1887 г. той, заедно с Панайот Пенков създават дружеството Пенков-Попов за фабрично кожарски изделия, което се налага като основен производител на гьон. Срещаме го и сред акционерите на керамичното предприятие Труд. Като всички големи индустриалци и банкери на своето време Панайот Попов е активен участник и в обществения живот на Русе. През 1883 г. възстановява читалище Зора, а в периода 1883-1884 г. е и кмет на града. Образован човек, с познания върху няколко западноевропейски езика, а владеещ също така турски, гръцки и идиш, той завещава 40 акции (всяка по 20 златни белгийски франка) на сиропиталището Елеонора и на трапезарията Бедни студенти.

В първите години след Освобождението Русе става най-големия град и стопански център на Княжество България. Към 1891 г. 14 % от населението му се занимава с търговия, работят и 14 предприятия от фабричен тип. Важното геополитическо значение на река Дунав се благоприятства и чрез построената от англичани железопътна връзка с Варна, което подпомага активната стопанска дейност между градовете в централната и западната част на Дунавския басейн.
За да се оцени правилно мястото и ролята на Панайот Попов в кредитната система на България, е нужно познаване на сектора в първите следосвобожденски десетилетия. Двете държавни банки - БНБ и БЗБ - са неговата основа, но липсата на достатъчно капитали в неразвитата ни икономика забавя появата на частните банки. До началото на ХХ век вече има са няколко десетки, но все малки кредитно-спестовни дружества. За отбелязване е фактът, че като център на частното банкерство се оформя не столицата София, а именно крайдунавският град Русе, в който се откриват най-големите търговски банки - Гирдап и Българска търговска банка. С акционерен капитал от 4 млн. лв. и набрани депозити от 5 млн. лв. те са с доста скромни възможности в сравнение например с френско-английската Отоман банк, напуснала страната ни в навечерието на ХХ век. В банковия сектор все още няма големи чуждестранни инвестиции, поради което и новоизграждащото се стопанство разчита основно на собствени сили.
Създаването на институционалната структура започва точно в Русе, където на 15 април 1890 г. се учредява I Българска търговска камара. Идеята за такава камара от английско-американски тип се ражда в кафенето на Оханес Енкарниян Конкордия (…на една стъпка от пристанището и маазите, както си спомня Георги Губиделников), където се срещат видните търговци на града. Първи откликват на нея собствениците на банковата къща Братя Симеонови (Стефан и Иван) и Панайот Попов, един от собствениците на кожарската фабрика Пенков-Попов. А във вестник Исток анонимен, но очевидно опитен специалист пише следното: …Благодарение пак на частната инициатива относително създаването и откриването на търговски камари, в което отношение Вие, Русенските търговци давате един брилянтен, доста похвален, патриотически достоен за поддържание пример; Защото с това Ваше предначинание Вие ще подсетите нашето правителство да побърза да съдействува за уреждането на тия толкоз важни и нужни в днешно време институции за всеки округ, както става във всички, дори и в най-младите и съседни нам държави…. Осем месеца по-късно, на 16 декември 1890 г., се създава и I Българско застрахователно дружество България. Председател и на двете е Панайот Попов.
Идеята за застрахователното дружество обаче принадлежи на един много млад и талантлив човек - 23-годишния Георги Тодоров. Той, както и други хора от деловите среди на Русе, от доста време наблюдават и анализират дейността на румънските застрахователни компании Дачия Романия и Насионала, които изнасят български пари извън от страната. Воден от благородното намерение да защити националните (но и на членовете на вече съществуващата Търговска камара!) интереси, младият контрольор в регионалния клон на БНБ Георги Тодоров прави дръзко предложение пред членовете на камарата. Създава се комисия, оглавявана от Панайот Попов, която на две свои заседания през ноември и декември разработва окончателен проектоустав за застрахователна институция. Решено е първоначалното име Мизия да се смени с България, за да отговаря най-точно на националния обхват на дейността на компанията.
Само за две-три десетилетия Застрахователното дружество България успява да привлече масово българското гражданство, да изтласка от страната чуждестранните конкуренти и да създаде много широка мрежа от представителства както у нас, така и далече зад граница. Към периода 1912-1913 г. дейността му се простира от Япония, Индия и Русия на изток до Южна Америка и Северна Африка на запад. В обхвата му, естествено, са и най-близките ни съседи - Турция, Румъния и Македония, където е изградена гъста мрежа от представителства в Куманово, Кочани, Скопие, Тетово, Щип, Велес, Прилеп, Ресен, Охрид, Кавадарци, Гевгели, Преспа, Битоля, Серес, Кукуш, Дойран, Кочани, Лерин и Костур. В Македония дружеството е носител не само на застрахователната идея, но и на все още много живия тогава национален идеал - за връщането на тези български територии в държавните рамки на вече съединената с Източна Румелия родина. В спомените си Георги Губиделников резюмира най-точно картината с думите: Това голямо разширение на работите превръща България от местно и национално дружество в международно, което разнася българската предприемчивост и българското име по всички краища на света.
Следващата важна крачка е …първий пробен камък за изпитване силата и размера на свободните капитали, чрез най-съвременния способ на сдружаването акционерното дружество да организира една крупна економическа сила… Така на 25 февруари 1895 г. се създава Българска търговска банка. За председател на управителния й съвет е избран Стефан Симеонов, за подпредседател - Георги Губиделников, а сред членовете му наред с Панайот Попов личат споменатият вече Георги Тодоров, К.Д. Бебис, Йосиф Р. Цанков и Антон Пиперов, всичките от Русе. Както се вижда от поименния списък, трима от членовете на управителния съвет са и учредители на I Българска търговска камара, а двама са в ръководното тяло на Застрахователно дружество България. Всички те участват със свои средства във формирането на основния капитал на новата банка, която за половинвековното си съществуване се превръща в най-голямата сила на българския акционерен капитал и има съществен принос за стопанското развитие на страната.
По същото време - 11 юни 1895 г. - се учредява и Русенска търговско-индустриална камара, ръководена от Стефан Симеонов, избран за неин председател, и Панайот Попов - подпредседател. Така само за една петилетка се създават четирите най-важни института на банковото, стопанското, застрахователното и търговското дело в младата ни държава. Заслужава да се спомене и дебело да се подчертае, че инициативата на русенци изпреварва законодателната власт в осъзнаването на тази потребност. Но тя бързо получава разбирането на централната власт, изразена на срещите с тогавашния премиер Стефан Стамболов (с призив да се изоставят политическите пристрастия в живот на предприемачеството и то да обедини силите си за стопанския напредък на България) и с княз Фердинанд. Автор на законопроекта за търговско-индустриалните камари е Иван Евстатиев Гешов, отначало министър на финансите, а към края на 1894 г. министър на търговията и земеделието в кабинета на д-р Константин Стоилов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във