Банкеръ Weekly

Съдби

ОТВОРИ ВРАТИ НОВАТА ГАЛЕРИЯ ЛОРАНЪ

Когато през октомври 1998 г. в. БАНКЕРЪ представи изложбата Нито ден без черта, посветена на творчеството на Цанко Лавренов (1896-1978), никой не предполагаше, че внукът на художника Лаврен Петров ще отиде толкова далече в амбициите си. Припомнихме си тогавашната публикация при откриването през миналата седмица на най-новата софийска галерия Лоранъ, която легитимира и едноименната агенция за изкуство. И двете са дело на същия този Лаврен Петров и младата изкуствоведка Мария Колушева. Името представлява псевдонима на Цанко Лавренов, с който е подписвал ранните си творби. А адресът е ул. Ген. Паренсов 31, т.е. в централен столичен квартал, в който се помещават и няколко други художествени галерии.
В дните на най-напрегнатата и интригуваща фаза от световното първенство по футбол този културен факт не остана без внимание. Интересът бе привлечен от много стойностната експозиция, подготвена за откриването на Лоранъ, както и от обявената следваща инициатива - августовската изложба на Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, двамата знаменити пловдивски художници, които никога приживе не са излагали заедно, независимо от близките приятелски и колегиални отношения, поддържани приживе. Събирана продължително време, първата изложба на Лоранъ представлява своеобразно предизвикателство към апетита на някои от най-шумно възхваляваните колекционери. Дори заради това, че факта, че включва произведения на много търсените Жорж Папазов, Владимир Димитров-Майстора, Никола Танев, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Атанас Михов, Васил Стоилов, Димитър Казаков-Нерон... както и на по-малко популярни и по-млади автори. По този начин изкуствоведите Колушева и Петров дават категорична заявка за по-нататъшните си намерения - редом с експонирането на златните имена от нашето живописно наследство да се отварят пространства и да се насочва вниманието и към талантливи художници от най-новите поколения.
Най-естествено е акцентът да се постави върху живота и творчеството на Цанко Лавренов, за което говори и подготвяната мемоарна книга на художника По стръмната пътека. Тя трябва да се появи през есента, когато ще бъде отбелязана 110-годишнината (24 ноември) от рождението на пловдивския майстор. Събитието ще бъде предхождано от споменатата вече пост мортем съвместна изложба с платна на Цанко Лавренов и Златю Бояджиев, организирана от фондацията Цанко Лавренов и наследниците на Златю Бояджиев.
Откриването на най-новата софийска галерия извади от забвението и един дългогодишен проблем. Става дума за претенциите на Лаврен Петров към община Пловдив, която притежава голяма част от творчеството на Цанко Лавренов. Според договора, сключен между художника и Пловдивския окръжен народен съвет през 1976 г., администрацията на града се задължава да уреди къща-музей на Лавренов и да експонира в нея 42-те картини, причислявани към най-доброто от неговата четка. Такъв музей не съществува и до днес, а и не е направена никаква крачка за неговото създаване. Като ответна мярка наследниците на твореца искат да си получат картините и да се разпореждат с тях по своя воля и усмотрение. Казусът е много сложен, защото навремето Общинският съвет е платил на Цанко Лавренов картините по тогавашния - много нисък за художествените произведения - курс. Лаврен Петров обаче атакува онези клаузи от договора, които не са изпълнени. Така се затваря омагьосаният кръг на двустранните претенции, който не е помръднал и сантиметър напред в постигането на взаимноприемливо решение. Но битката продължава, което бе твърдо заявено и при откриването на галерия Лоранъ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във