Банкеръ Weekly

Съдби

Отиде си Леон

След продължително боледуване на 1 декември почина режисьорът Леон Даниел (1927-2008), комуто театралното ни изкуство дължи много. Можем само да предполагаме как би се развил творческият му път, ако периодично не беше препятстван от тоталитарните догми и фалшифицираната нормативна естетика, тъпо и верноподанически налагана от партийните величия. Но където и да отидеше на работа - Русе, Бургас, телевизията, Студията за документални филми, Театъра на поезията и естрадата, Враца, Музикалния театър Ст. Македонски, театър София, Театър Българска армия - той винаги намираше възможност да предложи и да развие собствената си естетика, да прокара дръзка репертоарна идея. Не беше шумен бунтар, напротив. Работеше тихо, но последователно в театралната материя и непрекъснато обогатяваше и усъвършенстваше режисьорската си палитра. В биографията на Леон Даниел като по-остър епизод остава уволнението на знаменитата четворка (той, Вили Цанков, Юлия Огнянова и Методи Андонов) от Бургаския театър през втората половина на 50-те години на ХХ век. Около нея и ярко индивидуалните постановъчни принципи се сформира трупа от единомишленици и новатори.
Вторият опит за ограничаване на изкуството му е през втората половина на 60-те години, когато ред постановки на Леон Даниел във Военния театър се превръщат в забележителни културни събития. Театралната реформа от 1966-1967-а, за която вече две десетилетия не се чу нито дума, изпраща накрая Леон Даниел в оперетата. Където той и подръчните му актьори реализират мюзикъла Уестсайт стори на Ленърд Бърнстейн и дават тон за радикални репертоарни, стилистични и естетически промени. Неосъществени. Дори когато театралните дирекции умишлено избягваха сътрудничество с Леон Даниел, той търсеше необичайни културни пространства за работа. Какъвто беше случаят с На приказки с Карел Чапек в Културния център на Чехословакия, превърнат в забележителен и често споменаван празник. От 1982 г. до края на живота си Леон Даниел работеше в Театър Българска армия.
Автор на поредица изповедни книги (Театър и зрител, Пътешествие в театъра, Театрални есета, Чекмеджето на режисьора и Игрите), посветени на любимото му изкуство, той остана изолиран от педагогическата работа в Театралната академия. Почетната титла доктор хонорис кауза, присъдена му от НАТФИЗ, е нищожен административен жест в сравнение с пропуснатите възможности поколения актьори да се възпитават от Леон Даниел. Дори миналогодишният Аскеер за цялостното му творчество прозвуча по-скоро като реквием, а не като истинско и навременно признание за много значимото интелектуално и нравствено присъствие на режисьора в културната ни история.
Дълбок поклон пред светлата памет на Леон Даниел.

Facebook logo
Бъдете с нас и във