Банкеръ Weekly

Съдби

ОТ СВЕТОВНАТА ДО БИРЕНАТА КУПА

В седмицата, в която някои по-щастливи национални отбори започват сериозно да се готвят за световното първенство, и играчите на Христо Стоичков вече поглеждат към първия си трофей за годината. Вярно, купата на японската пивоварна Кирин няма престижа на Златния глобус на ФИФА, съперници като Шотландия и Япония малко се разминават с представата за световния елит, а и фактът, че последният носител на това отличие е гордият състав на Обединените арабски емирства, съвсем не придава допълнителен блясък на турнира. Освен това в групата на Стоичков за Осака ги няма Бербатов, Стилиян Петров, Мариян Христов, Валери Божинов, а вместо това японската публика ще получи половината защита на Левски, половината средна линия на ЦСКА и шепа събрани от всички краища на света нападатели. Нито пък Кирин Къп ще се окаже някаква златна мина за Българския футболен съюз, както набързо провъзгласиха някои медии. В цитираната сума от 400 000 евро всъщност се включват всички разноски по пътуването и настаняването на националите. Реално в касата на БФС ще влязат малко над 100 000 евро (което впрочем съвсем не е лоша сума за второразреден състав като нашия).
Но колкото и да е лишен от блясък турнирът, колкото и незначителен да ни се струва месец преди спектакъла в Германия, той всъщност може да се окаже
ключов за бъдещето на националния отбор
на България. За Стоичков Кирин Къп е всъщност уникален шанс да зачеркне грешките и лошите спомени от първата си кампания като селекционер и да започне на чисто. Въпросът е само дали той изобщо има намерение да го прави.
Катастрофата в отминалите световни квалификации създаде впечатление (усилено подхранвано и от самия треньор), че отборът просто няма нужните ресурси, за да се цели в елита. Че, с изключение на половин дузина играещи на Запад звезди, българските играчи са недостатъчно квалифицирани за международната сцена. Но това убедително на пръв поглед оправдание всъщност е напълно несъстоятелно. Европейските успехи на ЦСКА, Литекс и особено Левски този сезон доказаха, че в българското първенство има способни играчи и ако има някаква причина те досега да не са помогнали на националния отбор, тя се крие у самия Стоичков.
Куражът да експериментира, заради който в началото Христо бе толкова възхваляван, сега всъщност е основният упрек към него - просто защото от безбройните му експерименти не последваха никакви изводи и резултати. В осемте официални мача от миналата кампания Стоичков
използва 37 играчи - абсолютен рекорд
за цяла Европа (при това в тази бройка влизат само футболистите, записвани в официалната група от 18 души за мачовете). Ако се сметнат и контролните мачове, избраниците на селекционера вече клонят към 60 - изумително постижение за година и половина работа. При такова текучество едва ли е изненада, че съставът е зле сработен и допуска елементарни грешки. Колкото до откритията на Стоичков, всъщност те са само две - Благой Георгиев и Чавдар Янков. Това са единствените играчи, които треньорът трайно налагаше в тима си, пък и ще е сериозно насилие над истината да твърдим, че те са се превърнали в ключови фигури в отбора. Всички останали експерименти могат да се обяснят или с каприз на селекционера, или (което е по-реалистично) с мераците на някои футболни агенти да добавят национал във визитката на своите клиенти.
Сега обаче положението изглежда доста променено. Първо, Стоичков вече разполага наготово със сработена и натрупала международен опит защита - тази на Левски. Неслучайно в списъка за Япония покрай Топузаков попаднаха и трима дебютанти - Станислав Ангелов, Живко Миланов и набързо натурализираният Лусио Вагнер. Към тях със сигурност щеше да се присъедини и хърватинът Игор Томашич, ако не страдаше от контузия. Стоичков несъмнено добре помни световното в САЩ през 1994-а, когато взетата наготово от Димитър Пенев защитна четворка на Левски свърши отлична работа. Но паралелите с миналото трябва да се правят внимателно. Като индивидуални качества сегашните сини защитници отстъпват на Янков, Хубчев, Кременлиев и Цветанов. Тяхната сила е в добрата организация, а тя зависи не само от защитниците. Колкото и стабилна да е отбранителната линия на Мъри Стоилов, тя би била обречена без силна полузащита - а тъкмо това Стоичков така и не успя да постигне в предишните квалификации.
Но и в това отношение съдбата се усмихна на най-прославения български футболист - под формата на
чудотворното оздравяване на Мариян Христов
Великанът, който по всеобщо признание бе най-силният ни играч на Евро 2004, може най-после да върне не само физическото превъзходство, но и организацията и комбинацията в средната ни линия. С такава роля би се справил и Светльо Тодоров, който няма как да измести Димитър Бербатов на върха на атаката, но пък е в отлична форма и има доста опит като халф. Самият Бербатов продължава да израства и може да се окаже големият коз в предстоящите евроквалификации, защото нито Румъния, нито дори Холандия разполагат с нападател от такава величина. Но за целта Стоичков трябва най-сетне да изнамери формулата, при която отборът ще играе за своя голмайстор, вместо голмайсторът да играе за половината отбор, както често бе досега. Изобщо пред бившия носител на Златната топка има много работа за вършене. А времето не е чак толкова много - до първия мач със Словения остават по-малко от четири месеца. Така че бирената купа на японците може всъщност да се окаже едно добро ново начало.

Facebook logo
Бъдете с нас и във