Банкеръ Weekly

Съдби

ОСТАВКА С ОБРАТЕН ЗНАК

В друга европейска държава арестуването на член на Изпълкома на футболната федерация и изваждането на доказателства за корупция сред назначените от този Изпълком съдийски шефове биха довели - и съвсем логично - до оставката на цялото й ръководство. У нас единственият резултат от тези т.нар. скандали е, че сегашните началници в БФС са на път умело да ги използват, за да осигурят... преизбирането си.
При всички случаи би било наивно намерението на президента Борислав Михайлов да свика предсрочен конгрес през декември да се разглежда като поискан вот на доверие след множеството скандали. То
много повече изглежда като добре обмислен ход
за който прословутите разкрития на бившия съдия и печеливш от тотото Христо Ристосков просто са осигурили удобен повод.
Ако нещата следваха нормалния си ход, изборният конгрес трябваше да се проведе чак през есента на 2009 - в далеч по-неблагоприятна обстановка за Михайлов и компания.
Първо, тогава върху шефовете на съюза би могъл да натежи и напълно реалистичният като сценарий провал на националния отбор в световните квалификации.
Второ, наесен, при едва стартирал шампионат, зависимостта на водещите клубове от БФС би била в най-ниската си точка, защото апетитните квоти за участие в евротурнирите се разпределят напролет. Докато сега от съюза зависи и кой колко ще вземе от новия 50-милионен договор за тв правата на А група.
И трето, евентуалната опозиция срещу Михайлов и неговата група би имала предостатъчно време да се организира и да привлича подкрепа.
Тъкмо последното прави сегашния ход на бившия национален вратар толкова силен. Поддръжката на водещите отбори при избори е важна, но не решаваща (пък и Боби до голяма степен я има в лицето на Тодор Батков, Гриша Ганчев и пр.). Просто защото при сегашния устав изборът на ново ръководство
става на принципа един клуб - един глас
- а 47-те професионални отбора в А и Б групите са по-малко от 9% от всички членове на БФС. При това бройката на дребосъците с глас непрекъснато се увеличава - в последните години Изпълкомът прие над 30 нови членове от най-долните дивизии. С минимални изключения това са сигурни гласове за Михайлов. За да привлече по-масирана подкрепа от аматьорите, евентуалната опозиция би трябвало да разполага с дълги месеци и множество опитни кадри за обиколки и агитация по места. Ясно е, че до декември подобна задача е неизпълнима. При това настоящият президент на централата се ползва с подкрепата на няколко души с много силно влияние на местно равнище в различни региони - като Йордан Лечков (в Сливенско), Гриша Ганчев (Ловеч и Плевен) и новия стар надзорник на съдиите Христо Порточанов (Бургаско). Дори Иван Вуцов, самият архитект на сегашната избирателна система, изглежда в добри връзки с днешното ръководство - като потвърждение на което то повери националния отбор на протежето му Пламен Марков.
Разбира се, поддръжката на анонимното мнозинство в българския футбол далеч не е стопроцентова гаранция за преизбиране - доказа го Иван Славков, срещу когото след скарването му с Вуцов се обърна пробутаната от самия него система. Поне за момента обаче няма изгледи това да се случи и с приемника му. А и
самата опозиция срещу Михайлов е с доста размити очертания
на този етап.
Засега гласно недоволни от него са само шепа футболни президенти, при това далеч не сплотени - примерно Венцислав Стефанов (Славия), Юри Галев (Рилски спортист) и Валери Ненов (Велбъжд). Най-ожесточеният критик на властта е председателят на надзора на ЦСКА Александър Томов, но той трудно би изиграл ролята на обединител на каквото и да било, да не говорим за все по-надвисващия въпрос с реалния собственик на клуба (както се изрази Гриша Ганчев, първо да видим от кои острови е там).
Освен да осигурят още един мандат на президента на БФС и на най-влиятелния му съветник - депутата от ДПС Камен Костадинов, актуалните скандали със съдиите ще изпълнят и още една полезна работа от гледна точка на силните фигури в българския футбол.
С отстраняването на Иван Леков и досегашния шеф на реферите Борислав Александров собствениците на големите клубове започват едно активно разчистване на т.нар. функционери от управлението на футбола. Досега тези хора
играеха ролята на своеобразни посредници
и търгуваха с влиянието си (именно в последното е обвиняем Иван Леков според Софийската градска прокуратура). Очевидното желание на футболните босове е да се отърват от тази прослойка и да ръководят процесите сами, директно и еднолично. Собственикът на Литекс Гриша Ганчев го каза в прав текст пред Гонг: Не може хора, които наливат по мои сметки над 150 млн. лв. във футбола, да ги управлява примерно Леков... Моите уважения към другаря Леков и останалите, които се редят по чартърите, но когато станат капиталисти и се научат как се изкарват пари и се издържат отбори, тогава да заповядат, отсече Ганчев. Той е категоричен, че в бъдещия изпълком трябва да влязат собствениците на големите отбори - той самият, Тодор Батков (Левски), Николай Гигов (Локомотив Сф) и този на ЦСКА, след като стане известен. Освен това в комитета трябва да има хора с позиции, с влияние, с лоби в държавата.
На някои наблюдатели тази идея вероятно би им се сторила сравнима с това най-едрите търговци да станат шефовете на митницата, понеже през нея минават главно техни стоки. Но всъщност в българския футбол подобна схема съвсем не е революционна. И сегашният Изпълком на БФС навремето бе съставен от представители на най-големите клубове (Наско Сираков, Стефан Орманджиев, Николай Цветин, Красимир Георгиев) и хора с лоби в държавата, като депутата Камен Костадинов, председателя на отделение във Върховния административен съд Андрей Икономов и управителя на НОИ Йордан Христосков. Така че слуховете за голяма промяна в българския футбол през декември за момента изглеждат силно преувеличени.
Константин Томов

НОВИТЕ СЪДИЙСКИ ШЕФОВЕ
Варненецът Димо Момиров (57 г.) бе избран за нов шеф на съдийската комисия след пряко гласуване на действащите рефери у нас. Президентът на БФС Борислав Михайлов, който лично предложи този доста странен демократичен метод, ясно намекна, че с това снема от себе си всякаква отговорност за бъдещите постъпки на Момиров. Новият председател на съдийската комисия бе избран единодушно от реферите, те вече няма от какво да се оплакват, подчерта Михайлов и напомни, че арбитрите имали телефонните номера на всички от Изпълкома, ако срещат някакви проблеми.
Междувременно членът на Изпълнителния комитет Христо Порточанов отново бе натоварен лично да контролира делата на съдийската комисия. Порточанов вече изпълняваше подобен ангажимент преди две години, когато начело на реферите бе Атанас Узунов. Любопитно е, че преди десетилетие Порточанов и Момиров бяха главни действащи лица в един от най-гръмките (макар и бързо забравени) съдийски скандали у нас. Първият, по онова време президент на бургаския Нефтохимик, бе нахлул с пистолет в ръка в съдийската стаичка на Момиров на полувремето на мач с ЦСКА. Според новия шеф на реферите обаче всичко е забравено. Лесно се работи с човек, който има принципи и ги отстоява, каза Момиров по адрес на Порточанов. Междувременно Христо Ристосков, от когото тръгна скандалът, бе върнат в съдийските наряди и ще ръководи мач още следващия кръг. След това радостно събитие Ристосков светкавично забрави и нападките срещу БФС, и заканата си от миналата седмица да емигрира от България.
Впрочем нито той, нито някой друг от съдиите, обвинили Иван Леков в корупция, не отговори на един любопитен според нас въпрос. Ако Леков действително им е взимал подкупи, за да ги допуска в нарядите, защо те са ги плащали и каква възвръщаемост са очаквали? Разбира се, Ристосков би могъл да се позове на филантропията и и на факта, че след двете си големи печалби от тотото е осигурен човек. А другите? Но сега явно не е времето на въпросите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във