Банкеръ Weekly

Съдби

ОФИЦЕРЪТ ОТ МАГАЗИНА ЗА ДОМАШНИ ЛЮБИМЦИ

Казват, че най-щастливи са хората, превърнали хобито си в професия. Защото не им се налага да мислят кога ще свърши работното време и да чакат с нетърпение почивните дни. На тях работата не им носи стрес, а наслада. Ако е така, то значи бившият офицер от българската армия Евгени Коцев, който в момента отглежда, внася и продава екзотични домашни любимци, е от най-щастливите щастливци. Неговата основна специализация са декоративните домашни рибки. Присъствието им у дома, както може да се прочете в специализираната литература, успокоява човешката нервна система. Това имах възможността да го установя и сам, още преди да го прочета - споделя Коцев.- Бях още малък и живеех при родителите си във Враца, когато усетих, че близостта до рибките, това което изпитвах, наблюдавайки ги как се движат из аквариума, грижите да ги нахраня и да им сменя водата - всичко това ме отморяваше и ме зареждаше с енергия. И затова, когато се прибирах в къщи и поглеждах аквариумите в стаята си, умората изчезваше и настроението ми се връщаше. Независимо какво бях правил и дали бях имал тежък ден в училище. По-късно разбрах, че в Холандия почти няма къща без рибки. И че хората там ги отглеждат близо до прозорците. Това е доста различно от практиката у нас, където знаем, че дневната светлина вреди на рибите.
За пръв път Евгени, който днес е на 41, се сдобива с рибки на девет години. На десет успява за сефте да ги размножи. Оттогава досега никога не е оставал без домашните си любимци, твърди той. Дори когато е курсант във военното училище във Велико Търново. Въпреки че там в определени моменти общуването с рибите му носи не спокойствие, а разправии с началниците. По принцип беше забранено курсант да отглежда в спалното повече от три саксии с цветя - спомня си той.- Аз обаче имах три аквариума. Отделно гледахме и над 20 растения. Изобщо се бяхме събрали все хора с хобита в тази стая. Помещението приличаше повече на райска градина, отколкото на военна спалня. Веднъж дойде проверка на генерали от Варшавския договор. Командирът ме предупреди да скрия рибите в склада, за да не ги намерят в спалното. Аз обаче си казах: Няма да ги прибирам, точно при нас ли ще влязат? Обаче влязоха точно при нас. От всички над 40 помещения избраха баш моето спално. Не мога да ви опиша каква тишина настъпи, когато генералите влязоха вътре. Аз бях точно пред вратата, но въпреки това не можех да чуя и дума. Най-накрая започна да се чува гласът на нашия комбат. Отначало доста плах, после все по-силен и по-силен и по едно време го чух да казва: Тъй вярно, другарю генерал, стремим се всички стаи да поддържаме в такова състояние. Оказа се, че вместо да се скарат, наблюдаващите се възхитили от обстановката и обявили, че не са виждали по-добре поддържана стая в целия Варшавски договор. И така, вместо да ме уволнят, както очаквах, когато видях делегацията да са запътва към моята стая, в крайна сметка ме наградиха с пет дни отпуск. А на целия сапьорен взвод, в който бях и аз, разрешиха да отиде на екскурзия - където си поиска, дори и на море, което по това време беше абсолютно забранено за курсанти.
Коцев вече е завършил военното си обучение и работи като офицер на летището в пловдивското село Чешнигирово, когато разбира, че отглеждането на риби може да е не само хоби и развлечение, а и начин да прибавя някой лев към офицерската си заплата. Вече живеех в Пловдив, а съпругата ми все още беше студентка във великотърновския университет - разказва той. - Виждахме се само събота и неделя. През седмицата цялото ми свободно време отиваше за рибите, които ставаха все повече и повече. Само в кухнята на ведомствената гарсониера бях събрал двадесет аквариума, в стаята имаше още осем. Един ден отидох до един магазин в града и си купих 20 молинези - много красиви черни риби. Когато обаче ги занесох в къщи, установих че няма място за всичките. Върнах се в магазина с молба да си ги вземат обратно. Продавачката ми каза, че може да ми върне 1/5 от парите, които аз бях платил. А аз дори и не си бях помислил, че ще ми предложат пари. Заприказвахме се и се оказа, че тя е готова да ми плати и за други риби, които евентуално ще й занеса. Така започнах. Днес имам развъдник на вилата си, в който има аквариуми с общо над 100 тона вода в тях. Отделно купувам и от други хора, които отглеждат рибки.
Съпругата му е дясната му ръка в бизнеса с домашни любимци. Коцев твърди, че вече е научила толкова за занаята, че малцина мъже биха могли да й стъпят на малкия пръст. А в началото ме ревнуваше - смее се той. - Даже веднъж ми каза: Избирай - или мен, или рибите. Отначало помислих, че се шегува. На другия ден обаче тя съвсем сериозно взе да си събира багажа. Закарах я на гарата и седнахме да пием кафе, докато чакаме влака. Единственото нещо, което й казах, беше: Не ме карай да се отказвам от рибите. Ти си ми жена и си ми най-важният човек на света, но все пак имам нужда и от хоби. Тогава тя разбра, че не трябва да се дразни от това, че прекарвам някакво време с рибите. И преобърна изцяло отношението си към тях. Толкова, че в момента е абсолютен експерт.
От няколко години Евгени вече не служи в армията. Продължава да живее в Пловдив и има зоомагазин в града. Вече е най-големият производител на екзотични риби в страната. Произвежда и храната им. Внася и редки животни от Тайланд и Сингапур - папагали, гризачи, както и лекарства за домашните любимци. Непрекъснато ме питат, като поръчвам декоративни животни от други страни, мога ли да доставя и по-големи - тигърчета, мечета, маймуни - признава той. - Ще бъде смешно да ви лъжа, че като съм проверявал цените на малките животни, не съм наясно и с тези на големите. Но пък съвсем сериозно ви казвам, че в България контрабандният внос е толкова безсмислен, че чак е абсурден. Първо - колко са хората, които могат да платят на човек да лети до Тайланд, да престои седмица- две там, да установи необходимите контакти, да избере нещо подходящо и на добра цена и накрая да го прекара през границата? И второ - който все пак много държи да притежава звяр от джунглата, може просто да си го купи по официален начин. Вярно, свързано е с куп формалности и с много документи, но пък в нашия бизнес те са голяма част от цялата сложност на работа. А по-лошото е, че част от изискванията се менят буквално през дни и че част от чиновниците, които се занимават с тях, и хабер си нямат за какво става дума. Казвам го най-сериозно, защото съм един от хората, които, особено в областта на акваристиката, са направили първи много от нещата, които днес останалите правят. Което е и най-трудното, повярвайте - да утъпкаш пътеката, по която останалите ще минат.
Освен да отглежда и внася риби, Коцев доставя и монтира и аквариумите за тях. Най-големият е с вместимост три тона и се намира в известен рибен ресторант в София. Напоследък все повече хора от сериозния развлекателен бизнес започнаха да обзавеждат заведенията, хотелите, ресторантите си с аквариуми - твърди бившият офицер.- Затова често почнах да пътувам по Черноморието и в по-големите градове. Появяват се и поръчки за частни домове. Сега например изпълнявам такава за къщата на собственика на музикална компания Пайнер инж. Митко Димитров.
Следващото нещо, в което бившият офицер ще вложи сили и средства, ще е да направи собствен развъдник за риба - шаран, сом и каракуда. Отдавна мечтая да имам мой си басейн -признава той. - Не го наричам язовир, защото язовирът е голямо нещо за възможностите ми. Но нещо по-малко със сигурност ще направя. Дори вече съм предприел първите стъпки в тази посока. Когато казах на жена ми какво съм намислил, тя отговори: А когато и това стане, какво ще правиш? Всичките ти мечти ще са се сбъднали. А аз й отговорих: Спокойно, веднага ще си измисля нова мечта, за да има смисъл да живея.

Facebook logo
Бъдете с нас и във