Банкеръ Weekly

Съдби

ОЧЕВИДЕЦЪТ, КОЙТО СЕ РАЗДЕЛИ С ИЛЮЗИИТЕ СИ

Специален гост на юбилейното 30-о издание на телевизионния фестивал Златната ракла, организиран от държавната телевизия през седмицата в Пловдив, бе президентът на руската Академия за телевизионно творчество Владимир Познер. Известният руски журналист посети България, за да сподели опита си пред останалите участници в събитието. За Русия наградите на нашата академия са това, което са наградите Еми за американските телевизии, каза той. Те също се дават веднъж в годината, а номинации за тях получават най-добрите произведения на всички телевизии на територията на страната. Наградите все повече се утвърждават сред колегията и стимулират журналистите да дават най-доброто от себе си.
Името на Владимир Познер е свързано с някои от най-любопитните факти в историята на руските средства за масова информация. Той е първият съветски журналист, осъществил телевизионен мост със Съединените щати. През 1985 г., със специалното разрешение на тогавашния президент на СССР Михаил Горбачов, Познер осъществи от Ленинград телевизионна връзка с американския журналист Фил Донахю в Сиатъл. След това, пак по телевизията, срещна две обикновени жени - едната от Ленинград, а другата от Бостън. В разговора между двете се ражда и знаменитата реплика на рускинята: У нас в СССР секса нет, с която местните жители се шегуват и до днес. Истината е, че жената искаше да каже, че руските телевизии не излъчват кадри със секс, защото преди това американката се оплака, че местните канали дават само голи сцени и насилие - спомня си журналистът. - Но още щом започна, залата избухна в смях и краят на мисълта й така и не се чу. По-страшното е, че тази жена е известна и до ден-днешен с тази фраза и хората продължават да я сочат с пръст. Ето какво представлява силата на телевизията - тя създава едновременно и смешни, и трагични ситуации.
Няколко години след телемостовете Познер става първият руски поданик, който получава покана да работи в американска телевизия. През 1991 г. Фил Донахю кани колегата си да осъществят съвместното предаване - Познер и Донахю, което да върви по Си Ен Би Си. Шоуто се излъчва около пет години. След 1995 г. Познер води друга рубрика, наречена Final edition. От 1993 г., въпреки че живее в Ню Йорк, той пътува със самолет до Москва всеки месец, за да води предаванията Ние, Човек с маска и Ако. През 1994 г. е награден с американския орден Дружба между народите. В Щатите са публикувани и две негови книги - Очевидец и Да се разделим с илюзиите. Втората става бестселър и в продължение на няколко месеца е в престижната класация на Ню Йорк Таймс. Познер печели три пъти награда Еми за тв журналистика.
Любопитното е, че началото на 90-те години съвсем не са първият път, когато руският журналист посещава Ню Йорк. Нещо повече, като дете той живее около десет години в този град. Всъщност Владимир Познер е роден през 1934 г. в Париж и е син на руски емигрант и французойка. В началото на 40-те години семейството се преселва в Щатите. Според автора на един от биографичните очерци за Познер в Америка баща му работи в полза на съветската държава и в края на десетилетието, когато започва Студената война, фамилията е принудена да се изсели - първо в Берлин, а впоследствие и в СССР. Левите убеждения на Познер-старши стигат дотам, че през 50-те години той забранява на сина си да прекоси отново Океана, за да продължи живота си в САЩ. Години наред на Владимир Познер е забранено да напуска СССР. Положението се променя едва в края на 70-те. Отношенията с баща ми са нещо много съкровено, бих казал интимно - споделя журналистът.- За тях съм разказал в книгата си Да се разделим с илюзиите, която стана бестселър в САЩ. Няма какво да добавя по въпроса.
Освен че легендата на руската журналистика почти до пълнолетието си не говори руски език, също така той не е изучавал и репортерския занаят в учебно заведение (следвал е биология в Московския университет). Познер дори смята, че училище за журналисти изобщо не трябва да има. Длъжен съм да кажа, че не вярвам в журналистическото образование - споделя той. - Както не вярвам, че е възможно да се научиш да бъдеш писател или художник. Вярно, можеш да се научиш да рисуваш перспектива и да предаваш светлосенки. В журналистиката също има техники, които можеш да овладееш. Но да се научиш да бъдеш журналист, не можеш. За да бъдеш такъв, трябва да притежаваш нещо повече, нещо отвътре.
Женен е и заедно със съпругата си Екатерина Орлова води школа за телевизионно майсторство. Дъщерята му Катя е пианистка и живее със съпруга си в Берлин. През последните години Владимир и брат му Павел са прочути в Москва и като собственици на един от най-известните френски ресторанти в града.

Facebook logo
Бъдете с нас и във