Банкеръ Weekly

Съдби

Обществени ли са обществените медии?

Минимум 73 596 084 лв. трябва да излизат годишно от хазната за финансирането на обществените радио и тв дейности. Формулата за събирането на тази сума е посочена в действащия и в момента Закон за радиото и телевизията. В неговия чл.94. (1) пише: "Гражданите заплащат месечна такса в размер 0.6 на сто от минималната работна заплата за страната, определена от Министерския съвет, за всеки регистриран електромер." Това означава по 2.04 лв. на месец, или 24.48 лв. годишно на домакинство при сегашната средна заплата от 340 лева. Според данните на НОИ към 1 февруари 2011-а в България е имало 3 006 376 домакинства. Ако предположим, че всички са имали поне по един електромер, тогава се събират 73 596 084 лева. По днешни сметки юридическите и физическите лица, осъществяващи търговска дейност, с по един електромер, трябва да отделят по 102 лв. годишно за медиите (2.5% от средната заплата). Като парите се събират заедно с плащането на сметките за ток.

Всичко това не е научна фантастика, а "заемка" от действащото законодателство. Въпросният норматив е от 1998-а. Но никой от управляващите не посмя да посегне на "такса електромер", за да не изпадне от властта, и то за дълго. Затова Законът за радиото и телевизията не се спазва от всички граждани на държавата още от самото му приемане. Ако заради драматичната му "неефективност" имаше и медийна полиция, всички трябваше да сме глобявани и принуждавани задължително да употребяваме само услугите на БНТ и БНР по време на годишния си отпуск. Вярно е също така, че ако тази част на закона беше "в движение", със сигурност две трети от гражданите щяха да са декларирали, че ползват тв екраните само като монитори или че не чуват.  Все пак българинът не обича да плаща за нещо, за което е свикнал да мисли, че му принадлежи.

Ако обаче "такса електромер" беше реалност и парите за обществените медии не се разпределяха по неясни критерии от бюджета, нямаше да се налага на временни правителства като това на премиера Близнашки с последните си решения да подпомагат т.нар. обществени медии. Само преди дни Министерският съвет отпусна 1.2 млн. лв. за заплащане на такси за разпространение на национални и регионални програми на Българското национално радио. "Този допълнителен трансфер ще даде възможност на БНР да изпълни задълженията си през тази година по сключен договор за разпространение на радиопрограми. Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет", пише в мотивите на министрите от служебния кабинет.

Всъщност, пак според споменатия вече медиен закон, обществените доставчици на медийни услуги  разпространяват "политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социалнозначима информация; осигуряват достъп до националните и световните културни ценности..., както и политика за защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички граждани без оглед на етническа принадлежност, поощряват създаването на произведения от български автори, както и българското изпълнителско изкуство... "Наистина, на последните изисквания отговарят и телевизиите, специализирани в рапкултурата и в чалгакултурата, защото безспорно дават поле за изява на бг автори и изпълнители... За т.нар. национални търговски тв канали пък изобщо няма съмнение, че изпълняват обществени функции - и те информират, образоват, забавляват, прилагат нови информационни технологии, плурализъм на мненията, дават поле за изява на държавните мъже, за да достигнат техните послания до всички избиратели... По някои показатели те дори отдавна са задминали БНР и БНТ, но не се дотират от държавния бюджет. На всичко отгоре в обществените медии все имат финансови дефицити, което не говори добре за начина, по който са управлявани. Но независимо от това управляващите обичат да покриват техните парични нужди с допълнителни траншове. При кабинета "Борисов" финансовият министър Симеон Дянков например вкара 10 млн. лв. в сметките на БНТ, за да може да покрие задълженията си към БТК за разпространение на програмата. Сега се случва нещо подобно. Интересно обаче, защо при цялата тази държавна благодат обществените медии не са освободени например от прибирането на пари за популяризирането на оперативните програми? Нали по закон трябва да разпространяват значимата информация? И то безплатно.

Истината е, че медийният закон има спешна нужда от поправка. "Такса електромер" е най-невинната му съставна част. Както се казва, тя може да си живее и само на хартия, ей така, пожелателно. Важното е да се разпишат нови, актуални правила за разпределението на пари от държавната хазна към медиите с обществени функции, така че да се прекъсне порочната практика те да са зависими от политическата власт А тя да престане да замазва нескопосаните си изяви с обществени средства. Ако имаше "такса електромер", нещата щяха да са семпли и открити. Сумата за БНТ и БНР щеше да е предвидима и лимитирана и нямаше да се налагат извънредни плащания от бюджета, за които управниците някак си са намерили време да преправят закона и да си отворят вратички.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във