Банкеръ Weekly

Съдби

Обсебени от бягството

Кадър от американския сериал "Бягство от затвора".

"Хващаме ги веднъж, втори път, но на третия те вече знаят какво правят", оправдавал се представителят на парижката полиция Тиери Булюк, когато Мишел Вожур драснал за четвърти път от затвора. Повече от бягствата той обичал само банковите обири. При първото си офейкване французинът откраднал парче сирене и го пазил в продължение на няколко месеца, докато му се удал случай да вземе отпечатък от ключа на колана на надзирателя. Следващото бягство реализирал с помощта на самоделна конструкция от парче сапун, батерии и нокторезачка. Вожур не само успял да убеди надзирателите, че това е пистолет, но дори взел няколко заложници.

Докато бил на свобода, престъпникът се оженил за момиче на име Надин, което се опитвало да го убеди да заживее по честен начин. След година обаче Вожур извършил още един грабеж и отново се озовал зад решетките. За да минимизират риска, администраторите го местили на няколко месеца от един в друг затвор. Но и това не помогнало, като този път бягството му било подготвено от жена му. В продължение на три години тя посещавала под чуждо име курсове за пилоти. В уречения ден Надин взела хеликоптер под наем и лично го насочила към парижкия затвор "Санте", където се намирал съпругът й. През това време той изплашил надзирателите с праскова, боядисана като граната и успял да се качи на покрива. Игнорирайки предупрежденията по радиото, Надин прелетяла над корпуса на затвора и спуснала въже на Вожур. След няколко минути хеликоптерът се приземил край студентски общежития, а изскочилите от него двама мъже и една жена си качили на очакващия ги автомобил и изчезнали.

В полицията се надявали, че след това дръзко бягство престъпникът ще миряса за дълго време. Но само след няколко месеца Вожур не се стърпял и пак се опитал да извърши обир. По време на разразилата се престрелка получил куршум в главата. Останал жив, но изпаднал в кома. Когато се съвзел в болницата на затвора, били необходими много усилия, за да си върне контрола върху частично парализираното тяло. Впрочем това не му попречило да се ожени втори път. Нещо повече, успял да убеди втората си съпруга да тръгне по стъпките на Надин, но тя не се оказала такава късметлийка. И след два неуспешни опита да го освободи се озовала зад решетките. Вожур трябвало да излежи цялата си присъда. Когато излязъл на свобода, журналисти го попитали какво му е било най-трудно. "Да не избягам", отговорил бандитът.

Американецът Ричард Макней се опитал да ограби зърнен склад, убил свидетел и получил неочаквано строго наказание - две доживотни присъди. Тогава се разкрил истинският му талант - оказало се, че е много трудно да бъде държан зад решетките. Първия си опит за бягство предприел веднага след ареста. Докато седял спокойно на стола, успял да извади незабелязано от джоба си обикновен крем за ръце и да се отърве от белезниците. След което хукнал да бяга. Тримата следователи в стаята го подгонили незабавно, но единият се ударил във вратата, вторият се подхлъзнал и си счупил костта на петата, а третият така и не се възстановил изцяло след операция на коляното. Макней изскочил на улицата и изчезнал. След час бил забелязан в центъра на града. Когато полицията обкръжила сградата, където се криел, беглецът се измъкнал през прозорец на третия етаж и скочил върху близкото дърво, но клоните не издържали тежестта му. След като рухнал на земята, пазителите на реда го задържали.

В затвора в щата Северна Дакота Ричард Макней основал вестник и под предлог, че събира материал за статиите си, започна да изучава местната обстановка, да търси слаби места в сигурността и да завързва полезни запознанства. След няколко години се решил на нов опит за бягство. Една вечер с двама познати отишъл в залата за кинопрожекции. Охраната останала в коридора и мъжете решили да не губят време - свалили панелите от тавана и един след друг се промъкнали през тръбите на вентилационната до едно от малкото места, където нямало наблюдателни кули. После се прехвърлили безпрепятствено през оградата.

Първият затворник бил заловен след няколко часа, вторият - след няколко дни. Макней променил външността си и успял да се укрива почти девет месеца, но в края на краищата също бил арестуван. Този път го вкарали в затвор със строг режим, където волности от рода на затворнически вестници не се допускали. Макней започнал в местната работилница по цели дни да ремонтира пощенски чанти. Именно там го осенил новият му план за бягство. Когато охранителите отишли на обяд, престъпникът се скрил в палета с готовите чанти. За да не се задуши, се снабдил предварително с тръба за дишане. Скоро работниците го преместили с ремарке в неохраняван склад. Макней изчакал, докато всички си тръгнат, и излязъл на свобода. След няколко часа го спрял местен полицай. Беглецът хладнокръвно и убедително излъгал, че се казва Робърт Джонс, че гостува на брат си и бяга за здраве. След два телефонни разговора дружелюбният пазител на реда го пуснал по живо по здраво.

След повече от година Макней отново бил пратен зад решетките, този път в прочут затвор в Колорадо, с репутацията на втория Алкатрас. Но никой не знае дали пак няма да опита да избяга. "Той е много търпелив и съобразителен мошеник - казва охраняващият го надзирател Патрик Брансън. - Но това, което го отличава от останалите, е абсолютната му фиксация върху бягството."

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във