Банкеръ Weekly

Съдби

ОБРЕЧЕНОТО ЗАВРЪЩАНЕ НА ЛАНС АРМСТРОНГ

Eдин ветеран от колоезденето коментира така обявеното намерение на Ланс Армстронг да се завърне за следващия Тур дьо Франс: Те просто не могат да стоят настрана, нали?. А за седемкратния победител в най-престижното състезание има и допълнителен стимул освен скуката и адреналиновата тръпка - за него връщането в спорта се измерва с лично обогатяване с поне още няколко милиона долара.
Но иначе нещата никак не се връзват. Армстронг действително не е спирал да тренира и е в добра кондиция, и все още изглежда мотивиран човек. Освен това той продължава да е регистриран в списъка на американската Антидопингова агенция (USADA) за извънсъстезателен контрол за забранени вещества (друг въпрос е дали е бил обект на такъв) - което значи, че няма пречка да получи професионален лиценз от 1 февруари догодина. Но нито един от тези факти не се равнява автоматично на завръщане в спорта, нито пък това завръщане му гарантира участие в Тур дьо Франс или в някое от другите големи състезания.
Главният проблем е, че Армстронг е персона нон грата в Тура и всеки тим, който реши да го включи в състава си, почти сигурно ще получи отказ за участие. Тази година мултимилионният отбор на Астана бе отхвърлен до голяма степен не заради миналогодишните допинг скандали, а защото неговите мениджъри, в желанието си да почнат на чисто, се спряха тъкмо на Йохан Бройнел, стария ментор на Ланс.
Чувството, че Тур дьо Франс е скъсал веднъж завинаги с ерата Армстронг, трябва задължително да бъде подхранвано от организаторите, ако искат да възродят някогашната му слава. Макар да е най-успешният състезател в историята на Обиколката, американецът е обгърнат от плътната сянка на безбройните обвинения в употреба на допинг - макар те винаги да са били горещо отричани и нито веднъж да не са били подкрепяни със сигурни доказателства. При това отстраняването на Астана и Бройнел, дългогодишния верен спътник на Армстронг, изглежда напълно логичен ход. Какво остава за шансовете самият Ланс да бъде допуснат до Тура или до пробега Париж-Ница? Неслучайно от Астана побързаха да се дистанцират от идеята да ангажират американския ас.
Така че няма никакво спортно основание за връщането на Армстронг - освен ако той не е склонен да кара за по-скромен отбор, който няма амбиции за най-голямата сцена. Но и това противоречи на всякаква логика - със същия успех би могъл да приеме реалността и да кара при аматьорите за собствено удоволствие.
Някои коментатори измислиха друго обяснение на неочакваното решение на Ланс - че с връщането си в пречистената ера на колоезденето иска да докаже, че и предишните му успехи са били постигнати по съвсем легален начин. Но идеята, че той ще убеди широката публика, просто като публикува резултатите от кръвните си тестове в ИНТЕРНЕТ, изглежда твърде смехотворна. Онези, които имат установено мнение по въпроса - независимо дали са защитници, или противници на Армстронг - са толкова категорични в убежденията си, че едва ли някой може да промени позицията им. Пък и фактът, че през 2009-а, на 37 години, той може да претендира, че се състезава чист, и дори да го докаже, по никакъв начин не сваля съмненията от постиженията му между 1999 и 2005 година.
Така че голямото завръщане на Ланс може и да се състои на хартия - за тим извън Тура, в скромни състезания - но какво би постигнало то, освен няколко сензационни заглавия в пресата, насочени предимно към разсейващите се напоследък спонсори? Гледката как единственият в историята седемкратен победител в Обиколката на Франция се мъчи в някакви второстепенни стартове (и - евентуално - губи битката с по-младите си конкуренти) вероятно ще е съизмерима с тази на боксьор, неспособен да се откаже навреме и плащащ цената за това със собствената си репутация. Както отбеляза известният колоездачен коментатор Уилям Фодърингъм, това не значи, че Армстронг не може да опита - то значи само, че не би трябвало да го прави.
По материали на чуждестранния печат

ЖИВОТ КАТО ОТ ХОЛИВУД
Животът на Ланс Армстронг повече от всичко прилича на холивудски сценарий за типичен филм за спортна знаменитост. Това е историята на млад човек, който има заложбите да се превърне в най-великия атлет в своя спорт и вече вижда света в краката си, когато е диагностициран с най-смъртоносната болест. Лекарите му дават едва 40 на сто шанс да оживее, собственият му отбор го изхвърля, но въпреки това този забележителен американец успява да победи рака и от ръба на смъртта - през смазващите химиотерапевтични сеанси и четири животоспасяващи операции - да се завърне в професионалния спорт и действително да стане най-великият на всички времена. Като не забравяме, че тази основна сюжетна линия съвпада с непрекъснати съмнения и косвени улики за употреба на допинг и с всевъзможни драми в личния живот.
1971: Ланс Едуърд Гъндърсън се ражда на 18 септември.
1987: Става професионален състезател по триатлон.
1989: Решава да съсредоточи усилията си в колоезденето и става национален шампион на САЩ по спринт на шосе.
1990: Защитава американската си титла в дисциплината и остава 11-и на световното първенство по колоездене на шосе. Същата година става и национален аматьорски шампион на САЩ.
1991: Участва в първото си сериозно международно състезание - Тур Дюпон - и макар да финишира в средата, прави впечатление на познавачите.
1992: Завършва втори в олимпийските квалификации в САЩ и е сред фаворитите за медал от игрите в Барселона, но в масовия старт на шосе остава едва 14-и. Веднага след олимпиадата става професионалист (подписва с отбора Моторола).
1993: Става най-младият състезател и едва вторият американец, печелил Световната титла на шосе. Завършва втори в Тур Дюпон и 62-ри - при първото си участие на Тур дьо Франс.
1994: Относително неуспешна година, в която може да се похвали само с второ място в Тур Дюпон.
1995: Най-после печели Тур Дюпон, при това със смайващата преднина от две минути пред руснака Вячеслав Екимов.
1996: Най-драматичната година в живота му започва блестящо с нова победа в Тур Дюпон. На олимпиадата в Атланта обаче се проваля, а после пропуска и Тур дьо Франс заради бронхит. След това идва страшната диагноза - рак на тестисите, разпрострял се и в стомаха, белите дробове и лимфните възли. След като откриват тумори и в мозъка, лекарите му дават едва 40% шанс да оживее. Отборът на Кофидис, с който току-що е подписал договор, го освобождава.
1997: След няколко операции, включително мозъчни, и продължителна химиотерапия Армстронг печели битката с болестта.
1998: Завръщането му в спорта надминава всички очаквания - той печели четири големи състезания, включително обиколката на Люксембург.
1999: Първата от седемте му победи в Тур дьо Франс е посрещната скептично от мнозина, които вярват, че успехът му се дължи на забранени стимуланти, приемани под прикритието на преодоляното заболяване.
2000: Защитава титлата си от Обиколката на Франция, като бие втория Ян Улрих с цели шест минути.
2001: Трета победа в Тура.
2002: Още една победа с впечатляваща разлика - седем минути пред втория Хосеба Белоки.
2003: Нова победа над Улрих по пътя към петия му пореден Тур - с което изравнява рекорда на испанеца Мигел Индурайн.
2004: Вече е едноличен рекордьор след шестата си титла, като става и първият човек след митичния Джино Бартали през 1948, спечелил три поредни планински етапа.
2005: Печели седмата си Обиколка на Франция и след финала обявява оттеглянето си.
2008: Потвърждава намерението си да се върне в спорта и да кара в Тура през 2009.

Facebook logo
Бъдете с нас и във